Преди да се пенсионирам бях пилот на самолет. Непрекъснато бях заобиколен от красиви жени, но мен ме интересуваше само една – жена ми. А сега бях влюбен. Не исках да го призная дори пред себе си. Не исках да си го мисля, нито да го чувствам, но бях влюбен.
Запознах се със Сара при едно мое пътуване до Финландия. Местата ни бяха едно до друго в самолета. Още от пръв поглед бях запленен от нея. Красива жена. Около петдесет годишна, руса коса, подстригана късо, сини пленителни очи и стегнато тяло. Много интелигентна, както се оказа по време на полета, когато не спирахме да разговаряме на най-различни теми. Беше от тези жени, които така се държат с теб, сякаш си най-важният човек на земята. Стори ми се, че полетът трая само миг, толкова ми беше приятно с нея. Не знам игра на съдбата ли беше, но със Сара бяхме отседнали в един и същ хотел. Поканих я да вечеряме в ресторанта на хотела, но ми отказа – имала да довърши нещо, а на другия ден щяла да става рано. Аз обаче не се отчаях – тогава след работа. Сара се усмихна по нейния неповторим начин и се съгласи. На другия ден свърших това, заради което бях дошъл, и зачаках с нетърпение да дойде вечерта. Бях нетърпелив. Най-после Сара ми се обади, че е готова и можем да отидем на вечеря. Появи се в права сива рокля до коленете, с дискретни бижута. Перфектна жена.
Чувствах се силно привлечен от нея. Докато вечеряхме разговаряхме като стари приятели. Аз бях свършил работата си и трябваше да се връщам в България, но удължих престоя си за неопределено време. Сара беше заета през деня, но вечер отделяше време за мен. Говорехме за хиляди неща. На третия ден й признах, че съм влюбен като ученик в нея. Тя помълча известно време и после прошепна: „И ти ми харесваш, но в момента не мога да ти обещая нищо.“
Казах, че ще чакам, нека обмисли спокойно нещата. На другата вечер Сара дойде на вечеря по-красива от всякога. Каза, че не е много гладна и ме помоли да я изпратя до стаята й. Пред вратата се обърна към мен и ме покани да вляза. Грабнах я на ръце, занесох я до леглото и там я любих така, както не бях любил жена през живота си. Мислех, че ще изкараме заедно остатъка от нощта, но Сара каза: „До утре“. И аз я оставих да почива.
На сутринта се събудих рано. Бях в прекрасно настроение. Реших да изляза от хотела и да пия кафе някъде. Бях вече на входа, когато я видях. Стоеше на тротоара и чакаше някого. Любопитството ми надделя. Застанах така, че тя да не може да ме види, но аз имах чудесна видимост. След малко пред нея спря мерцедес, от който излезе някакъв мъж, подари на Сара роза и я целуна. После се качиха в колата и заминаха нанякъде. Не знаех какво да мисля.
Цял ден се чудех кой беше непознатият мъж и къде заминаха. Вечерта чаках, както обикновено, Сара в ресторанта, но не се появи. На рецепцията имаше писмо за мен. „Не ме търси“, – пишеше вътре. И нищо повече. Никакво обяснение. Реших да поискам информация от обслужващия персонал на хотела и срещу известна сума ми казаха , че ще се омъжва за богат бизнесмен.
Дотук с моята любовна история. Сега ближа рани в България, но не мога да спра да мисля за жената, изкарала ме от равновесие. Въпреки че приключи по този неочакван начин, съм щастлив, че можах да я изживея. Автор: Александър Алексиев
