Обособило се като център на община, Широка лъка бележи бърз културен и икономически възход по време на Възраждането. Културните традиции на българския народ, влиянието на европейската култура и любовта към родното огнище действали стимулиращо върху оформянето на селището. Тук всичко е създавано с чуство на национална гордост и патриотизъм. От онова време са останали най-хубавите паметници на културата и родопската архитектура, които и до днес пазят своя чар и неповторим облик.
Битова архитектура
Широка лъка е характерна с архитектурата си, с къщите, които спадат към типа „голяма родопска къща“. В тях се усеща влиянието на италианския ренесанс , което се изразява в стремежа към по-изискана и симетрично развита фасада. Именно по това Широколъшката къща се отличава от другите планински къщи в този край. Но въпреки ясно обособения и типичен родопски архитектурен образ, продиктуван от местните производствени и природни особености, по композиционна яснота на своя план, по художественото архитектурно разрешение и по конструктивна правдивост в строително отношение широколъшката къща има много общи белези с архитектурата от другите райони на страната и представлява част от нашата възрожденска народна архитектура. Тук са запазени цялостни архитектурни ансамбли, заради които селото бе обявено за архитектурно – фолклорен резерват.
В селото се наброяват над 90 паметници на културата, групирани в архитектурни ансамбли. Характерни ансамбли са Църковно – училишният архитектурен ансамбъл, чаршийската улица, купището, каровските къщи и др. Най – интересни и характерни къщи са Калайджийската, Григоровската, Учиковската, Бодановата, Масурската, Барганската и др. Те са строени през различни периоди и характеризират различни етапи в историческия развой на селото и неговия стопански и културен живот. На всички тях приземието им е изградено от дебели каменни зидове с дървени пояси и имат тежки, солидно изработени порти и врати. Малките възможности за хоризонтално развитие са наложили иззиждането на един, два етажа с еркерни кьошкове на единичен, двоен и троен гредоред. Тези надпуски са бяло варосани. Стрехите са надвесени, често обковани с челни дъски с резба. Покритият с каменни плочи покрив и каменно иззиданите в практична форма комини придават особен колорит на къщите – приобщават ги към околния терен. Те са още едно доказателство за достойнствата на възрожденската архитектура, защото са неделимо свързани с къщата, с огнището, с любовта на българина към родното, към красотата и симетрията. Комините се открояват на небето и хоризонта като моюни силуети, като жалони между миналото и настоящето. Те са неделима част от архитектурното оформление на селото и стоят художествено единство с целия заобикалящ ги релеф.
