Като разбра, че в касата няма мангизи, премиерът привика на разпит членовете си.
– Защо така? – строго запита той.
– Частният бизнес ни прави сечено заради кризата – натопи уплашен министър последните живи българи, които не бяха пенсионери, безработни, чиновници и цигани. – Манкират, г-н премиер! Много им идвало: лицензи, патенти, такси, данъци, глоби, осигуровки, застраховки, мита, акцизи, особени залози, налози и рози…
– Е, и?! – прекъсна тирадата му премиерът. – С перце ли да ги галя? Да не са ставали частници! По цял свят е така. Особено при криза…
– Трябват ни нови нормативни лостове – заяви друг член, – чрез които да ги принудим да внасят пари в кацата, пардон – касата…
– Бе не мое ли направо с щангите или манивелите, бе?! – развика се таен цивилен съветник на премиера от силово ведомство със спортно образование и манталитет на техник.
– Не ме разбрахте правилно – нацупи се членът. – Говоря за управленски лостове, които да предразположат бизнеса… – почна да обяснява той, но не успя.
– Познавам човек, който може да ни помогне – безцеремонно го прекъсна най-ученият член.
Без да губи време, правителството потегли на път.
Завариха Архимед чисто гол във ваната, но безцеремонно го изкараха от там и го принудиха да им покаже разработките си.
– Дайте ми опорна точка и достатъчно дълъг лост – изфука се той – и сам ще преместя земята!
– Не ми е това зорът в момента – скастри го премиерът. – Земята си е добре, както си е!
– Да ви покажа ли лост от втори род?
– Слушай, дядка – скара му се стара, но добре запазена членка. – Няма значение от кой род е, стига да върши работа. Още утре да си го изобретил и да напишеш съответната инструкция за безопасност на труда!
– А как се пише род, с „т”, или с „д”, за да не стане грешка – попита невинно Архимед като всеки древен перфекционист.
– Все едно – отвърна му културният член. – Ние сме по глобалните решения, правописът ни е последна грижа.
На другия ден, след като научиха, че Архимед е избягал зад граница, членовете се разбесняха.
– Докога ще изтичат мозъци от тая страна?! – закрещяха те в хор срещу западната ни граница.
– Продажници! Да ги подпукаме с щангите и това е!
И членовете се засмяха радостно, защото ръцете ги сърбяха за истинска, мъжка работа…
