История на автомобилните гуми!

2
Добави коментар

Автомобилната гума безспорно е едно забележително и революционо изобретение на миналия век. Пневматичната гума, както е правилно да се нарича, е сред основните условия за безпроблемно шофиране, сигурност, стабилност и комфорт на пътя. Ако карате с гуми с износени протектори, меки или прекалено напомпени, рискувате както собствената си безопасност, така и тази на околните. Затова нека разгледаме гумите малко по – отблизо.

 

Джон Дънлоп е един от първите, поставили началото на историята на автомобилните гуми, такива, каквито ги познаваме днес. Той разрязал две парчета дебел гумен градински маркуч, за да покрие гумите на велосипеда на детето си. Така през 1888 година поставил началото на съвременната история на гумите. Не след дълго Дънлоп открива и вентила за напомпване. С течение на времето изобретението му започва да претърпява редица метаморфози – дебелият маркуч се заменя с по – тънка и по – лека гума отвън. Отвътре се добавя втора гума, която се помпи с въздух. През 1891 година братята Едуард Мишлен и брат му Андре Мишлен откупват патента, за да стартират собствено производството на гуми за велосипеди към оръжейния комплекс Manifacture darmes et cicles във Франция. Малко по – късно използват пневматични гуми за първи път и на лек автомобил. Първото автомобилно състезание в света започва с маршрута Париж – Бордо, където се включват Анри Рено, Андре Ситроен, Жоро Берлие, както и братята Мишлен. Първи пресича финала Марсел Боле със своя парен автомобил, а братята Мишлен завършват трети, защото са спирали 27 пъти да лепят спукани гуми. След края на състезанието те заявяват, че до 20 години гумите ще станат неизменна част от автомобила. Оказват се прави и десет години по – късно познаните ни днес автомобилни гуми / пневматични гуми/ покоряват автомобилния транспорт, измествайки завинаги плътните гумени бандажи.

 

Металният корд на гумите се използва за първи път през 1937 година, а през 1948 година се пуска в производство първата радиална гума. Преди това гумите са били с диагонален корд. Страничната част на гумата е поемала натоварването, за да го предаде на протектора.  Това бързо би съсипало цялостта и здравината на страничните части на гумите. При радиалните гуми страничната част представлява тънка ципа, която не носи нищо. Тя осигурява връзките на протекторите с джантите. Така цялото натоварване се поема от въздуха в гумата, а това подобрява здравината и издражливостта им.

 

След като разгледахме произхода и историята на съвременната автомобилна гума, нека надникнем по – отблизо в нейните характеристики. Знаете ли на пример, че по време на Втората световна война са създадени над 200 вида синтетични еластомери, тъй като много от страните са останали без каучук, който до тогава е бил основната серовина за производството на гуми.

 

В момента по света се произвеждат повече от два милиарда гуми за леки и товарни превозни средства за година, като в състава им влизат около 50 различни вида синтетичен каучук, а количествето естествен каучук е около 5% до 20% за брой. В състава на модерната автомобилна гума влизат още близо 30 лепила и разтворители, 10% – 15% сажди, тъй като имат голяма активна повърхност. Необходими са още около 4% сяра, за да се вулканизира каучукът и да придобие нужните еластичност и здравина. На скоро Goodyear предизвика истински фурор на автомобилното шоу в Женева, презентирайки гума, направена от царевица. Така от компанията предложиха алтернативен вариант на стандартните суровини, които замърсяват околната среда.

 

Най – новото поколение гуми не се състои от две части вътрешна и външна гума, както сме свикнали стандартно. Напротив те са „безкамерни”, намат вътрешна гума, но за разлика от първите гуми от началото на ХІХ век материалите са се променили и устойчивостта им е в пъти по – голяма. Друго важно предимство на безкямерните гуми е сигурността, която осигуряват на пътя. При проблем на пътя дори и с висока скорост те не се пукат рязко, а започват постепенно да изпускат като шофьорът има време да забележи, че стабилността на колата се променя. Досега по – меката и елестична вътрешна гума изпускаше за части от секундата, често създавайки предпоставки автомобилът да стане не просто нестабилен, а буквално неуправляем, което при неопитен водач, можеше да доведе до сериозни последствия.

 

Автомобилните гуми се състоят от скелет /каркас/, брекер, протектор, станични части и бордове. Каркасът се изработва от кордна тъкан, най – често памучна, вискозна или полиамидна в комбинация с някакъв метал, подредена радиално и надлъжно по протектора. Така се осигурява здравината на гумата. Важно е също да се предотврати триенето между отделните слоеве корд, тъй като всеки слой поема различни сили на натоварване. Едните слоеве се справят с тангенциалните сили при потегляне, а други с радиалните сили при неравности на пътя. Брекерът е междинният слой разделящ каркаса и протектора. Състое се от разреден корд и каучук, а задачата му е да поеме силите от протектора и да ги предаде равномерно на каркаса, за да не се увреди гумата. Протекторът е ваншната част на гумата, която осигурява сцеплението и с пътя или казано на жаргон „грайферът” и подграйферният слой.