Българска класика

Българска класика

Когато хубава, дебела жена реже салата, а ракията в камерата е студена като обеца на ухото на ескимос, последното, което ти иде да извикаш, е "О, миг, поспри!" Напротив, пришпорваш мига по-бързо да дотича до... И точно в този момент на вратата да вземе да се позвъни. Отидох да видя кой е.

На стълбището стоеше комшията отгоре, един такъв никакъв и се оглежда.

- Какво има, комши? - питам го нетърпеливо.

- Ще ти кажа! - отговаря по заешки треперливо - Да влезем вътре!

Не мръднах ни на чехъл разстояние, разбира се.


Прочети цялата публикация
Коментари

Tози сайт използва "Бисквитки". Научи повече Приемам

Моля, запознайте се с нашите Общи условия и Политика за поверителност