За първи път видях Статуята на Свободата в Париж – на остров на Сена, близо до Айфеловата кула, умаленото копие. Веднага си помислих – и това ли американско нещо е европейско? Не, че цяла Америка не е европейско творение, ама когато го онагледиш и с някой пореден пример, съвсем се затвърждава историята и мислите ти. И когато се позарових в историята, разбрах, че медната статуя е подарък от Франция за Америка в знак на приятелството между двете нации и бележи стогодишнината от независимостта на Съединените американски щати.
Възникването на идеята за изграждането на Статуята на Свободата се съдържа в едно изявление на френския юрист и политик Едуар Рьоне дьо Лабуле от средата на 1865 година. По време на разговор след вечеря в дома му край Версай, Лабуле заявява: „Ако в Съединените щати трябва да бъде издигнат един паметник, в чест на тяхната независимост, бих сметнал за най-естествено той да бъде построен с обединени усилия — общо дело на нашите две нации“.
Лабуле казва това хей така, без конкретно предложение, но с думите си той вдъхновява един млад скулптор на име Фредерик Огюст Бартолди, който присъства на вечерята. Поради репресивния характер на режима на Наполеон III, Бартолди не предприема незабавни действия във връзка с идеята, освен че я обсъжда с Лабуле. Но идеята вече работела в главата му. Той междувременно разработвал един доста амбициозен проект – огромен морски фар с фигурата на древноегипетска селянка в роба, държаща във високо вдигнатата си ръка факел. Скулптурът предлагал на Египет да изгради в северния край на Суецкия канал този огромен фар, с античен прототип Родоският колос. Той имал вече разработени много скици, проекти и макети, които се оказали добре дошли. След установяването на либералната Трета република Бартолди и Лабуле решават, че условията са подходящи за реализирането на проекта им и е време да го обсъдят с влиятелни американци.
През юни 1871 година Бартолди заминава за Съединените щати с препоръчителни писма от Лабуле.Още при пристигането си в Нюйоркския залив Бертолди набелязва острова на Бедлоу като подходящо място за паметника, тъй като всички кораби, пристигащи в Ню Йорк трябва да преминат край него. Той с радост научава, че островът е собственост на правителството на Съединените щати, за нуждите на отбраната на пристанището. Наред със срещите с мнозина влиятелни нюйоркчани, Бартолди посещава и президента Юлисис Грант, който го уверява, че няма да бъде трудно островът да бъде използван за поставянето на статуята. Бартолди печели редица поддръжници на проекта. Съществуват мнения, че скулпторът е използвал за модел лицето на майка си и тялото на възлюбената си. Твърде е възможно, но не е първият път, в който автор вгражда съкровени лица в произведението си. Густав Айфел, конструкторът на Айфеловата кула, проектира вътрешната носеща конструкция. Статуята е създадена във Франция и е изпратена на части (повече от 200 пакета) по кораб до Ню Йорк. Те пристигат на 17 юни 1885 г., но сглобяването се проточва и не е готово за 100-годишнината от обявяването на независимостта от 1776 г. Причините са финансови.
Все пак красавицата, замислена като египтянка, превърнала се в римската богиня на свободата Либерта и сътворена във Франция, гордо заема своето място и е открита на 28 октомври 1886 година. Монументът е висок 46,5 m и е поставен върху платформа (55,5 m) на Острова на Свободата в устието на река Хъдсън. На главата на женската фигура има 7-лъчева корона, символизираща 7-те морета и континенти. 25 прозорчета напомнят за съкровищата на света. Жената държи в дясната си ръка факла (а и американското знаме след 13 юни 1927), а в другата – Декларацията за независимостта от 4 юли 1776 г. Под краката ѝ са разкъсаните вериги на робството. Обявена е за национален паметник през 1924 година, а влиза в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО през 1984 година.
Ето – и днес тя посреща и по въздух и по море всички онези, които се насочват към Америка. За да докаже неизменната връзка на Стария и Новия свят, за да напомня за европейските корени на Америка, за да сбъдне американски мечти и очаквания.
данни: wikipedia.org
текст: В.Симеонова
Ако сте харесали сайта ни, станете наш приятел във Facebook, за да получавате винаги нова и актуална информация.
Сподели статията в:
