продължава
Истинските приключения в това пътуване започнаха в последната му част, с тръгването към остров Занзибар. По програма трябваше да излетим от летището в Аруша директно за острова, но по някакви причини, които вече едва ли имат значение, маршрутът претърпя пълен обрат. Нямаше самолет от Аруша, пътувахме обратно с джип до Килиманджаро. Там чакахме възможност някой да качи нашата група за полет до Дар ес Салаам. След доста чакане и търсене, все едно ще се возим в маршрутка, а не в самолет, се намери такъв, минаващ оттам, за да ни отведе до Дар ес Салаам. На сутринта от там отплаваше ферибот до Занзибар. Кога иначе щях да отида в Дар ес Салаам ? Мисля, че никога, но ето че неочаквано се озовах там.
Индийският океан
След съвсем кратка нощувка в хотел някъде по брега, рано сутринта тръгнахме към пристанището. То ни очакваше със своята живописна обстановка, сякаш извадена от 19 век по време на оживената търговия с подправки. Хора, нарамили чували на гръб, други мъкнещи огромни сандъци се разминаваха насам-натам, а до кея се слизаше по огромна и силно наклонена дървена рампа с напречни греди. Както бяхме с целия си багаж, не помня точно как успяхме да стигнем до долу. А като вдигнахме поглед към ферибота, по палубата отвсякъде висяха хора, беше натъпкан до последно. И вътре беше пренаселено, но както се подразбира, вече беше късно за връщане назад, а и реално отсъстваше друг вариант за придвижване до острова. Оставаше ни да вярваме в издържливостта на кораба… По време на пътуването повечето от пътниците – африканци, си лягаха на пода, особено пък ако бяха с бебета, въобще и не ползваха седалките от самото начало. Общо взето, и такова пътуване не си бях мислила да предприемам или поне не точно тогава, но още с тръгването към африканския континент човек трябва да очаква всякакви непредвидени обстоятелства или по-добре е да няма определени нагласи.
По улиците на Стоун таун
Слизайки на пристанището в Занзибар или също остров Унгуджа, както се нарича (понеже към Занзибарския архипелаг има още един голям остров – Пемба) и както си бяхме леко отчаяни от превърналото се в изпитание вместо удоволствие пътуване, ни посрещна пареща жега. Стигнахме някак си до хотела, разположен близо до Стоун таун, бивши 5 звезди, с давност някъде около 1970 година, без излишни реновации. И в това отношение липсваше алтернатива – хотелът, в който по програма се предвиждаше да прекараме трите нощувки на острова, беше затворен заради пожар малко преди пътуването. Лош късмет отвсякъде Решихме да се разходим из Стоун таун.
Къщата на чудесата, Стоун таун
Стоун таун е всъщност историческият център на Занзибар сити. Безспорно интересно и живописно място с голямо значение в миналото на Източна Африка, бивша столица на Занзибарския султанат, който е бил владение на Португалската империя, после на султана на Оман, а по-късно и част от Британската империя. През 19 век Занзибар процъфтява като търговско пристанище, особено известно с износа на карамфил, индийско орехче, канела и други подправки, слонова кост, злато. Става обаче и основен център на търговията с африкански роби.
Мемориалът на робите в Стоун таун
На мястото на най-големия пазар на роби в Занзибар в момента има англиканска катедрала с внушителни размери, построена веднага след края на робството – през 1897 година, в двора на която може да се види Мемориалът на робите. Иначе вътрешността на катедралата е съвсем семпла и незапомняща се. На няколко крачки от нея е и Музеят на робството – бивш затвор за роби – ужасяващо място, за което ще пропусна да пиша.
Католическата катедрала “Св.Йосиф” в Стоун таун
От времето на робската търговия запомнихме и някакъв Типу Тип, виден търговец на хора и слонова кост, собственик на плантации за карамфил, чиято къща се води забележителност там, но ние не я уважихме по разбираеми причини. Истинското му име не е такова, разбира се, а го наричали така заради шума от оръжията, които използвал
В архитектурно отношение Стоун таун си е уникална смесица от стилове – местен, арабски, персийски, колониален. Впечатлиха ни и сложните дърворезби по външните врати, които могат да се видят навсякъде. Интересно ни беше да научим, че името на града идва от масово използвания при строителството на сградите коралов камък. Въпреки, че е включен в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО, по-голямата част от сградите в Стоун таун не се поддържат и на практика се рушат.
Типична дърворезба в Стоун таун
Разгледахме и по-важните архитектурни забележителности като Къщата на чудесата – бивша резиденция на султана, станала по-късно известна и като първата сграда с електричество в Занзибар, както и като първата с асансьор в Източна Африка. Реконструирана е основно след Англо-Занзибарската война в 1896, известна като най-кратката война в историята – султанът капитулирал само след 45 минутен обстрел от Британските морски сили. Минахме покрай старата крепост в близост и продължихме до дома на доктор Ливингстън – известният пътешественик и изследовател, където е живял преди последната си експедиция из вътрешността на Източна Африка.
Влязохме и в родната къща на великия Фреди Меркюри (по рождение Фарук Булсара), като отделихме време на ресторанта Меркюри на същото място. От покрива има прекрасна гледка към крайбрежната улица и океана.
Не пропуснахме и католическата катедрала Св.Йосиф, построена по модел на Марсилската катедрала от френски мисионери.
Гледка от родната къща на Фреди Меркюри, Стоун таун
За природата на Занзибар могат да се кажат само хубави неща. Безкрайни плажове, палми, бял ситен пясък, невероятен цвят на водата в Индийския океан. Океанът прави големи отливи преди обед и можеш да се разхождаш навътре по оголеното, но осеяно с черупки дъно.
Отлив в Индийския океан, о.Занзибар
Срещат се обаче и морски таралежи, игличките на които имах шанса да вадя после от петата си Ходехме на плаж далеч извън Стоун таун, като карахме на север поне 45 минути. По пътя виждахме обаче пак крайно мизерните колиби, разхвърляни сред банановите палми, в които не можеш да си представиш, че живеят хора.
Плаж по северното крайбрежие на о.Занзибар
В един от дните направихме разходка до парка Жозани, където може да се наблюдава ендемичният за острова род маймуни червен колобус. Прекрасно място с гъста и разнообразна растителност, а колобусите можеш съвсем от близо да ги гледаш как си скачат по дърветата.
Заради тях само тук може да се види и уникалният пътен знак, който е на снимката по-долу. Разходихме се из великолепните мангрови горички, видяхме и морски костенурки, отглеждани в специален развъдник.
Червен колобус в парка Жозани, о.Занзибар
С трите дни на остров Занзибар малката ни експедиция из Източна Африка завърши. Влюбихме се и в дивата природа на Серенгети, и в Нгоронгоро, и в Индийския океан, но щом започна да ни липсва България, значи беше време да се прибираме
Разгледайте хотели в Занзибар
Залез в Занзибар
Рибарска идилия на о.Занзибар
Уникалният пътен знак за о.Занзибар
Related
