Фотограф: Георги Златарев
В поредицата „Пет минути със…“ ви срещаме с вдъхновяващи личности, професионалисти в различни области. Днес на гости в рубриката е Мила Искренова, хореограф на балет „Арабеск“. Тя завършва Държавното хореографско училище в София, през 1979 г., а няколко години по-късно и Института за музикални и хореографски кадри със сепциалност „Балетна педагогика“. По-късно специализира в Лятната академия в Кьолн, в Палука Шуле, Дрезден, и балетна режисура в Laban Dance Centre в Лондон. През 1996 г. става преподавател по класически и съвременен танц в Академия Филармоника в Месина, Италия. През 2001 г. е назначена като педагог и хореограф в балет „Арабеск“. Като малка исках да стана… балерина. И цветопродавачка. Първото вече е осъществено.
В училище бях… отличничка. Рядко бягах от час, но в 11 клас щяха да ме изключат за неизвинени отсъствия – преживявах криза и спрях да ходя на училище, просто излизах, за да не тревожа родителите си и ходех с часове из града. Едва завърших балетното училище, но все пак с много висок успех. Вече знаех, че няма да стана балерина, но изобщо не знаех „какво“ ще излезе от мене.
Моята първа работа беше… след завършването на Държавното хореографско училище започнах едновременно да танцувам в Студио „Ек“ за съвременен танц и да уча балетна педагогика… После станах хоноруван преподавател в балетен ВИТИЗ – бях само на 23, разликата с учениците и студентитеми беше 3-4 години. Бяхме приятели.
От нея научих… от сцената се научих на страхотна вътрешна дисциплина и умение да овладявам страха си, когато се разпадам вътрешно от притеснение. От преподаването разбрах какво аз самата не знам.
Определям себе си като… непростимо любопитен и свръхчувствителен човек. Мисля, че съм добър човек.
Моята суперсила е… вярата ми в доброто и любовта.
А талантът, който бих искала да имам, е… чувство за ориентация – напълно съм безпомощна на непознати места, изпадам в паника, че ще се изгубя и поради това не обичам да пътувам.
През последните години се занимавам с… обичайните неща за един хореограф, но паралелно с това започнах да систематизирам нещата, които съм писала през годините и които има съдбовен шанс да издавам… Освен това рисувам в свободното си време.
Кариерата ми прилича на… не възприемам дейността си като „кариера“. За мене т.нар.“кариера“ е животоспасяваща компенсация на реалността. Поради това тя прилича на „ходене по въже над бездна“ /по Ницще/. Всъщност кариерата ми изобщо не ме интерсува – интересува ме само вътрешното ми спокойствие и оставането в светлината.
Започнах да танцувам, защото… музиката ми действаше изключително емоционално.
Обичам работата си, защото… там намирам спокойствие, принадлежност, извънвремие и смисъл.
Най-голямото предизвикателство в работата ми е… срещата с танцьорите, с композитора, с режисьора, с художника и с техните светове.
В свободното си време… се изчиствам от ненужни наслагвания чрез разходки, филми, срещи и други спокойни и зареждащи дейности.
Радвам се, когато… ми се обади стар приятел и разбера, че е добре, когато хората около мене са щастливи, когато усещам любов и хармония между себе си и света.
Ядосвам се, когато… си разлея кафето… забравя си ключовете… спре водата.
Качеството, което най-много харесвам в себе си, е… слаба памет за лоши хора и събития.
А това, което не харесвам, е… лесна ранимост и прекалена отговорност за неща, които не зависят от мене.
Качеството, което най-много харесвам у другите, е… прозорливост, толерантност, достойнство и лекотата на благородството.
А това, което не харесвам, е… фалш, лицемерие, безпардонност, алчност.
Ако можех да се върна назад… бих минала по същия път с по-голямо спокойствие.
Трите места, без които не мога, са… София, домът ми, морето.
На моето първо интервю за работа… се държах като чужденка, която се е отбила за малко.
Мечтая да… отида на още две-три места по света и да имам възможност да живея с интересите си.
Танцът е… любов и свобода.
Колегата (или шефът), когото никога няма да забравя, е… няма да забравя никого – всички са важни за мене.
Възхищавам се на… небето, дърветата, морето.
Уча се от… професията си и от хора, които са ми интересни и с които съм в динамични отношения.
Първото нещо, което правя, когато си включа компютъра, е… да си пусна музика.
Ако можех да направя света съвършен, бих… светът е съвършен, но все пак бих премахнала страданието.
Вярвам в… това, че „ще бъдем съдени според жеанията на сърцето си“.
Не вярвам в… „края на света“.
Успехът е… едно поредно стъпало. Вътрешно.
Моята кауза е… красотата.
Ако трябва да обясня на един марсианец с какво се занимавам… ще го поканя на танц.
Искам да променя… средата в София и отношението към танца и танцьорите, което у нас все още е доста изостанало и повърхностно.
За да бъдеш добър хореограф, трябва… да обичаш тялото си и да се чувстваш удобно в него. И да си чувствителен към света.
Моята представа за идеалната работа е… моята работа.
Моята представа за идеален офис е… къща в Южна Франция или на някой фиорд, празна стая в японски стил и тиха музика.
Ако можех да сменя професията си, бих била… продавачка на цветя, която пише детски приказки и рисува картинките към тях.
Моят съвет към младите хора в България е… да имат достойнство като българи.
Предстои ми… да издам поредна, трета книга. Казва се „Анна и Алената глутница“ и е писана основно в Италия през 1997 г. като синтезиран разрез/раздяла със социализма. Тази книга е моята „присъда“ над онова време и моят подарък за младите хора, на които е посветена… Книгата е на издателство Scalino.
