Северното сияние – мечтата на всеки пътешественик

2
Добави коментар
Hajmanata
Hajmanata

Природното явление над северния полярен кръг беше определено от потребителите на TripAdvisor за най-мечтаната туристическа атракция

Северното сияние (Аурора бореалис) се нарежда сред 10-те пътувания, които остават за цял живот, а според потребителите на TripAdvisor тази година заслужава и първото място като най-мечтаната туристическа атракция.

Може да се наблюдава в Канада, US щата Аляска, Финландия, Гренландия, Швеция, Норвегия и Исландия, където се намира и Акурейри – вторият по големина град в страната, оглавил неотдавна класацията на Lonely Planet с 10-те най-добри места в Европа.

Появява се и в Южното кълбо, където се нарича Аустралия бореалис. Кръстник на Северното сияние станал френският философ и астроном Пиер Гасенди, живял през XVII в., като Борей е древногръцкият бог на северния вятър, а Аврора – римската богиня на зората.

Оптичното явление е резултат от взаимодействието между заредени частици от слънчевия вятър с магнитосферата и се изразява в красиви светлинни ивици, видими само нощем. Наричат се с по-общото „полярни“, защото възникват близо до магнитните полюси на планетата.

Източникът на тези сияния – Слънцето, което се намира на 150 млн. км от нас, изхвърля постоянно в околното пространство енергийни частици. Те формират т.нар. „слънчев вятър“, който се движи със скорост от 200 до 1000 км/секунда и когато достигне Земята, изкривява нейното магнитно поле, а магнитосферата й придобива кометообразна форма.

Земното магнитно поле е бариера, предпазваща Земята от енергийните частици и силната радиация на слънчевия вятър. Повечето от тези частици се отразяват от магнитосферата и поемат в околното пространство, но други попадат в магнитното поле на планетата. Техните електрони се ускоряват, следвайки линиите на земното магнитно поле в полярните региони, обяснява астрономическият речник на BGAstronomy.com.

Този процес е подобен на излъчването на светлината в неоновите лампи. Различните газове светят с различна светлина и това е причината в полярните сияния да се наблюдават различни оцветявания, в зависимост от височината. Повечето от тях имат зелен или жълт цвят, но понякога се наблюдават също в червено, а макар и рядко – дори в бледосиньо. Разнообразна е и формата: арка, драперия, корона или най-рядкото, дифузно сияние.

Норвегия също претендира да е отличен домакин на най-впечатляващото светлинно шоу в природата. Най-подходящото време за наблюдение е от август до ноември или през февруари-март, вечер между 21 и 2 ч., далеч от града, в безоблачно небе с пълна луна за по-голяма отчетливост.