Не е тайна, че за да станеш военен, трябва да си поне малко чалнат. Не говоря за страхливите комунистически мишки, получили пагони между 1944 и 1989г – лесно е да си войник в мирно време. Говоря за онези, които са влизали в армията с пълното съзнание, че ще участват в истинска война. За тази цел определено трябва да си луд. Нали не мислите, че нормален човек би изгарял от желание да стреля по хора?
Колкото по-висш чин получиш, толкова повече пишеш. Ако си генерал може и по учебниците да те изучават. Сигурно на това се е надявал ръкоблудецът маршал Толбухин, прахосал тонове мастило, за да опише чекиджийските си блянове.
Същият маршал е главнокомандващ на Трети Украински Фронт по време на Втората световна война, герой на Съветския съюз, почетен гражданин на редица градове, между които София и Добрич (бившият град Толбухин). Има още много медали, а сигурно и такива, за които не е останало място на униформата. Така е: едни се възбуждат от порно, други от медали и военни паради.
Какви неща е надраскал маршал Толбухин! Даже са го публикували в книги.
Според него българското население посрещнало с радост Червената армия. Знаем за тази любима комунистическа лъжа, както знаем и истината – българите са бягали уплашени. От друга страна смее ли някой да вдигне оръжие срещу значително по-многоброен враг? Особено ако не си свикнал да държиш пушка, а лопата и мотика.
Подобно на всички убедени комунисти, Толбухин също определя инвазията в чужда държава като освобождение, но и той не обяснява от кого са ни освободили, щом не е гръмнала нито една пушка. Това очевидно и дразнещо противоречие явно не смущава съветските дезинформатори, а от друга страна показва, че не уважават умствените способности на собствените си сподвижници, т.е. не очакват да си зададат логичния въпрос, що за война е без гърмежи.
Като черен хумор звучи твърдението, че СССР освобождава България от германско иго, имайки предвид че дни по-късно започват кръвопролитията на Народния съд, елиминиращи всички несъгласни с крадливите комунистически мераци и убиващи всеки полет на свободната воля. Трябва пак да се запитаме къде всъщност е свободата: там, където живееш по собствена воля, или там, където си закован насила и тръгнеш ли да бягаш, ще те застрелят на границата. Червените орки адски много мразят този въпрос и ако им го зададете, като нищо ще получат я инфаркт, я инсулт. Защото хората нистина мразят комунизма и това никак не се харесва на другарите.
Боже, какви обръщения! Толбухин може би е нямал търпение да изнесе поучителна реч, затова е започнал със сухи тренировки на хартия.
Всички българи да зарежат работата си и да помагат в свещената война- опа, как напомня призивите за джихад. Братският български народ да се подчинява на съветската армия – направо братски съвет (като робовладелец към роб). Офицерите да убиват гадни фашисти – тук личи хуманизмът на Толбухин, който явно е против кръвопролитията (също както Джак Изкормвача). Търговците да развиват фирмите си така, че да помогнат за победата над Хитлеристка Германия – тук не разбрах какво е имал предвид, но вероятно пак е някакъв хумор. И най-накрая: българите да не вярват на немските лъжи, че ще им бъде отнета частната собственост от руските освободители, т.е. да не вярват в онова, което действително се случило броени дни по-късно. Разбира се, комунистите ограбили богатите, а на бедните, като нямало какво да вземат, великодушно оставили почти незабележимата им собственост.
