Сбутах смутено раницата си и вдигнах крака. Тея чевръсто мина с прахосмукачката под обувките ми. Чувствах се неудобно. Тя сама ме покани да не се събувам, а сега не спираше да чисти. Виждаше ми се абсурдно. По принцип ми се виждаше странно как софиянци не се събуват в домовете си. В първите дни в общежитието носех чехли за забавление на съквартирантите си. После разбрах, че да се събуваш у дома било селско и назадничаво. Затова не ми направи особено впечатление, когато жената на брат ми ме покани да влизам с обувките. Само не проумявах много смисъла от това детайлно чистене.
Жената на брат ми бърше прах
Откакто влязох Доротея кръстосваше апартамента и чистеше. Чистеше сякаш кой знае какви височайши гости очакват. Е, очакваха гости, но далеч не бяха височайши. Всъщност очакваха само мен.
Когато брат ми се обади и каза днес да се отбия на вечеря у тях в първия миг не разбрах. С нашите единадесет години разлика ние никога нямахме някаква особено близка връзка. Като не броим периодите на диви караници между мен и него, трудно мога да опиша изобщо нашето съвместно съжителство. Бях първи клас, когато той замина да учи и след това го виждах все по-рядко и по-рядко. В общи линии винаги се карахме. Карахме се главно, защото пипам нещата му, защото се нанесох в стаята му, защото системно унищожавах всички следи от неговото присъствие у дома.
С времето агресията на малкото потискано братче, постепенно утихна у мен и остана едно тъпо безразличие. Да, имам брат, там някъде в София и толкоз. Едва на сватбата му проявихме някакво що годе прилично отношение един към друг. Аз бях тийнейджър и вече бях опитал шамарите на пубертета, той явно беше поомекнал след челен сблъсък с реалността на живота в столицата. Вече не бяхме деца (поне той) и се опитвахме да се държим като възрастни. А и аз имах съвсем различни интереси от това да му троша колекцията от колички или да рисувам мустаци на плакатите му по стената.
Виждам гърдите на жената на брат ми
Всъщност на сватбата му открих, че даже има нещо, което харесвам у брат си. Имаше онази самоувереност на мъж, който започва да вижда резултатите от собствените си усилия. И всъщност дори малко му завиждах. Дотогава така и не бях виждал Тея. В редките моменти, когато брат ми си идваше и показваше снимка на приятелката си аз демонстративно се заключвах в стаята (си). Като тийнейджър, който все още не беше имал гадже изпитвах дива ревност към всеки докосвал жена. Естествено тази ревност бе в пъти по-голяма към родния ми брат. Буквално не можех да дишам в присъствието му ако той говореше за жени. Дори някак си между другото подразбрах, че многобройните му завоевания постепенно са изместени само от една единствена избраница.
Майка ми и баща ми ходиха до Пловдив „да я искат“. Селски простотии – заключих аз и вместо да отида с тях ги изврънках да ме пуснат на купон с приятели. Отношенията с брат ми бяха достатъчно сложни за да включвам и някаква си жена в тях.
На сватбата нямаше как да не отида. Просто нямаше начин. Разбирах го дори с егоцентризма на наблъскан с хормони пубер, който мрази всичко и всички 24/7, а в останалото време се дразни от други неща. Категорично отказах да сложа костюм и се появих с черни дънки и бяла риза. Естествено мразех и ризата и най-вече ръба на дънките, който майка ми беше прибавила в опит да им придаде някакъв официален вид. Категорично й забраних повече да ми глади нещата и демонстративно не пророних нито дума през целия път до София.
Гледам скришом гърдите й
Вероятно, тъкмо защото бях зверски обиден на майка си заради дънките и на баща си просто, защото той беше на нейна страна, аз се държах прилично с брат си. Даже разменихме няколко думи. Насаме. Със задоволство констатирах изненадата по лицето на майка си, сякаш в няколкото неловки реплики разменени с по-големия ми брат й бях натрил носа за всички злини, които ми беше причинила от раждането досега.
На 19.09.2015 / Воайори
Предишна публикация
