Аз съм човек, който обича да помага. Разбира се, отдавна съм проумял, че и да чакам благодарност, едва ли ще получа такава. Утешавам се, че когато правиш добро, не би трябвало да е с мисълта за благодарности и хвалебствия. Всеки сам да решава дали ще е признателен.
Представях си бежанците като хора в нужда. А какво се оказа? Дават им храна, но те я хвърлят демонстративно. Изключително грозно! Щом така отвръщат на доброто, как ли ще отвърнат на злото? Въобще какво да очакваш хора, намиращи черната неблагодарност за тяхно право?
