По собствен сценарий

По собствен сценарий

Мъжът й реално беше Той, а измислен – Другият. После смениха местата си.

Тя се казваше Тея, от Доротея. Мъжът й реално беше Той, а измислен – Другият. После смениха местата си.

Трябваше да подготви сценария за половинживотния си юбилей. Подбираше песен, с която да слезе от сцената. Спря се на Ерик Клептън – „Скъпа, ти беше прекрасна тази нощ“. Подготви списъка за гостите. Част от ресторанта беше за нея. Близките й и спомените щяха да я честват. Такава безмълвна безнадеждност… Хубостта й държеше, но младостта й премина в неосъщественост. Живееше в илюзорност, поддържаше илюзия, че е още в играта, а отдавна я нямаше. Откакто навърши четиресет години, тялото й започна да напуска душата й, а то й беше нужно. Природата й суетна искаше да се радва вечно на красотата. Беше живяла по донжуански. Флиртуваше дръзко, а когато попаднеше в собствения си капан, даваше заден. Щом някой й напиеше водата, тя бягаше, неуверена в любовта. Хубост имаше, но душата й така и не се...
Прочети цялата публикация

Коментари

Tози сайт използва "Бисквитки". Научи повече Приемам

Моля, запознайте се с нашите Общи условия и Политика за поверителност