Добро утро

1
Добави коментар
kalata01
kalata01

Човек и добре да живее навършва тридесет, тогава си задава екзистенциални въпроси, като:

„Какъв е смисълът на живота?“.

„За какво съм роден?“.

„Какво има за вечеря?“.

„Трябва ли ми брак?“.

Не ми трябва, защото живота на човек се изпълва с ненужни му дреболии, който губят изцяло времето в ненужни главоблъсканици. А и времето си е мое.

От друга страна, не бих заменил топлата и приятна компания вечерта, не бих отказал да купя дъвки на децата си.Или просто да се радвам на семейното огнище всяка вечер.

За жалост идва уйкенда, Премиершип – Бетфеар – Бира. Семейството остава на заден план и няма как да си върнеш изгубеното време с него.

Най – лошия вариант: На пикник уйкенда със семейството взимаш смартфона, проверяваш резултата, а той е три на нула за Арсенал срещу Юнайтед. Не, такъв ужас не искам да преживея.

Обаче без брак се чувства празнота, гледаш си мачовете , залагаш, живееш , обаче си се чувства празнотата.Не бих я нарекъл скука.Празнота си е.

Празнота за която нямаш време.

Жена

Косите подухваха вятъра. Вятъра бе с топъл мирис. Мирис на коси. Топлината поглъщаше косите развеяни от въздишката. Ноздрите се разтваряха, въздухът топъл ги галеше, а топлината обичаше косите ми. Косите топли. Мирис на коси.

Тя сърдита.

Той потаен.

Тя искаше в ниската трева.

Той искаше на пътеката.

Тя се втренчи.

Той увлече.

Тя желаеше.

Той стратта.

Красота

Повя луната блясъка в косата. И слънцето заплака: „Защо луната?“, вяло гонеща зората. Косата засия в очите ми, къдравата и могъща, нейна прелест – кестенява.

Като цяло останах недоволен от мача.След като изгледа човек първите 7 минути от мача би си казал:“О, Боже това би могло да е 6:0 или 7:0!!!“, а момента беше удачен.Реакциите на пресата, медиите и феновете биха могли да са десеторно по – жестоки при такъв развой на мача. От друга гледна точка, противника е Манчестер Юнайтед, и резултата е повече от задоволителен:“По дяволите, та това е 3:0 срщу Юнайтед!“. За пресата на Арсенал бих казал,че първите тридесет минути от мача бяха „тридесет минути мечта“, футболистите на Юнайтед незнаеха какво става, а тези на Арсенал просто си бяха свършили работата.Започнаха да се появяват неточности в играта на домакините, защото мача бе свършил за тях. Първите седем минути човек би казал:“Та това е ада и не кой друг да е, а „Дяволите от Юнайтед са в ада.“.“. Второто полувреме бе също интересно – пресата на Юнаитед, не довела до нищо, домакините отново си свършиха работата. Защо се чуваше публиката на Юнайтед второто полувреме? Та те бяха разгромени. Единствената причина бе, че има е харесало – пренаситени от успехи последните 10 години.

Звездите на Арсенал: Тио, Санчез, Чех – просто перфектни. В заключение бих казал:“Един обикновен Арсенал. Такъв трябва да е ВИНАГИ!“

-Не мога.

Беше мое,беше само мое. Трябваше да е мое.

-Не мога.

Тогава бе ветровито.

-Не мога.

Не знаех как.

Нямах време.

-Не мога.

Бързах, изпуснах момента.

-Не мога.

Бях нервен.Трябваше ми. Желаех го.Изпитвах вина.

–Не мога.

Целеустремен.

Копнеещ.

-Не мога.

Жадуващ.

Вярващ.

-Не мога.

А то пред мен.

На една протегната ръка.

-Не мога.

Искрен.

Борбен.

-Не мога.

-Не мога.

-Не мога

Умора в нозете.

Сажди в очите.

Стена.

Загледан, опитващ се да разбере:

„Аз, защо аз?“

Стена.

Спомен – отчаяние.

Стена.

Висока.

Търсеше цепнатина между тухлите.

Стена.

„Ако прокопая тунел?“

„Нямах лопата.“

Стена.

„Защо, защо никой не ми каза?“

Стена.

Идея – врата.

Радостно се заоглежда…

Стена.

„Не,не.“

„Не,не,не.“

Стена.

„Не, коминочистач не!“

Съсредоточен в погледа му.

Опитах се да съм нетърпелив.

Съсредоточен в погледа ми.

Стремеше се да е спокоен.

Слънцето изгря.

Точно зад него.

Опитах се да съм спокоен.

Беше спокоен.

Започнах да чувствам дишането му.

Беше нервно.

Тръгнахме.

Слънцето бе червеникаво-обикновено.

Планината бе спокойна.

Нямаше вятър.

Пътеката пуста.

Аз спокоен.

Надежда.

Вълна.

Страст.

Вълна.

„Не, морето не ни искаше!“.