Какво е еректилна дисфункция?

1
Добави коментар

Най-честият  страничен ефект е появата на сексуална дисфункция и при
двата пола. При жените тя се проявява като намалено либидо и аноргазмия
(непостигане на оргазъм), а при мъжете – като затруднено получаване на
ерекция, затруднено семеизпразване и намалено усещане за удоволствие при
настъпването му. За щастие в огромното мнозинство от случаите тези
ефекти преминават при прекратяване на приема на антидепресантите.

Понятието „еректилна дисфункция“ е навлязло в широка употреба и много
мъже изпадат в ужас само при мисълта за тази „страшна“ диагноза. Поради
чувствителността на темата и честото нежелание тя да се обсъжда открито
за нея са възникнали много митове и легенди. Нека разбулим фолклора и
вникнем в същината на въпроса.

Добре известно е, че ерекцията е хидростатичен ефект от навлизането на
кръв в пещеристите тела на пениса, което от своя страна се намира под
нервен контрол – сексуалният стимул предизвиква изпращане на нервни
импулси до пещеристите тела. Под въздействието на тези импулси в тях се
синтезира азотен оксид (NO), който предизвиква отпускането и напълването
им с кръв. Освен това са необходими и достатъчно високи нива на
тестостерон в кръвта, тъй като неговият метаболит дихидротестостерон
също участва в предаването на сигнала.

Напълно естествено, физиологичният механизъм на ерекцията и неговите
нарушения са първото нещо, което се „проверява“ при поява на смущения. И
така, в случаите, в които не става дума за психологически обусловена
импотентност, дължаща се било то на стрес или на някакви силни емоции,
на преден план излизат двамата главни „заподозрени“ за появата на
физиологичната – сърдечносъдовите и неврологичните заболявания.
виагра
От групата на сърдечносъдовите заболявания при страдащи от еректилна
дисфункция най-често се диагностицират коронарна сърдечна болест и
периферна васкуларна болест. И двете състояния са свързани със
стесняване на артериите от холестеролови плаки и/или възпаление на
съдовата стена. При коронарната сърдечна болест тези изменения настъпват
в артериите, които снабдяват с кръв сърцето и в резултат намалява
способността му да изпомпва кръв към периферията на тялото. При
периферната васкуларна болест е налице обратният случай – стеснени са
артериите в периферията на тялото, в резултат на което е намалено
кръвоснабдяването в съответните органи.

Очевидно е, че високите нива на холестерол са рисков фактор за появата
както на сърдечносъдови проблеми, така и на еректилна дисфункция. Това,
което е може би не толкова очевидно обаче е, че същото се отнася и за
диабета, наднорменото тегло и тютюнопушенето, които по един или друг
начин допринасят за съдовите изменения.

Неврологично обусловената еректилна дисфункция може да се дължи на
травми на главния или гръбначния мозък, инсулт, невродегенеративни
заболявания като болест на Паркинсон или Алцхаймер, множествена
склероза, засягане на нерв при операция на простатата и др.

При мъже в по-зряла възраст е естествено да се подозира спадане на
нивата на тестостерон. Ако това действително се окаже подлежащата
причина се прибягва до андрогенна терапия, при която се набавя
тестостерон под формата на пластири, инжекции и др.

От медикаментозните причинители на еректилна дифункция несъмнено на
първо място са антидепресантите от групата на селективните инхибитори на
обратното захващане на серотонина (често означавани като SSRI), които
впрочем са и едни от най-предписваните и употребявани лекарства на
всички времена.

   виагра
Най-честият им страничен ефект е появата на сексуална дисфункция и при
двата пола. При жените тя се проявява като намалено либидо и аноргазмия
(непостигане на оргазъм), а при мъжете – като затруднено получаване на
ерекция, затруднено семеизпразване и намалено усещане за удоволствие при
настъпването му. За щастие в огромното мнозинство от случаите тези
ефекти преминават при прекратяване на приема на антидепресантите.

Също така трябва да се каже, при това с голямо облекчение, че
съвременната медицинска наука предлага решение на проблемите с
ерекцията.

Когато намаляването на теглото и увеличаването на физическата активност
не дават желания резултат се прибягва до медикаменти от различни
фармакологични групи, всяка от които има своите предимства и
недостатъци. Това са най-често фосфодиестеразните инхибитори
(варденафил, тадалафил и силденафил), вещества от групата на
простагландините (алпростадил), вече споменатата хормоналнозаместителна
терапия при мъже и др. Коя от многото алтернативи е най-подходяща в
конкретния случай решава лекуващият лекар.

Може би, когато си изясни причините за появата й човек вижда, че в
еректилната дисфункция няма нищо срамно и тя не прави мъжа по-малко мъж.
Вместо това той трябва да потърси съвета на лекар, който, бидейки
обвързан от Хипократовата клетва да окаже помощ и от медицинската етика
да пази пълна конфиденциалност, ще му помогне да се наслаждава
пълноценно на радостите в живота.