Английската
азбука всъщност е латинска азбука.
Англичаните не са имали късмета със
свои св. св. Кирил и Методий и не знаят, че практически е възможно да си
създадат и да пишат със своя, собствена азбука. Така че понятието „The
English Alphabet“ би следвало да се превежда като „Азбуката, която
използват англичаните“, а всъщност това е латиницата. Още
повече, че използват в езика си 46 звука, а са принудени да ги
изразяват със само 26 букви, колкото съдържа Латинската азбука и отделно, за всеки звук трябва да обясняват произношение.
Въпреки
това, те имат и т.н. Фонетична азбука, в която, към латиницата, са
добавили още знаци и така успяват да транскрибират (да направят четими)
повечето свои думи. Но за сега, ето използваната от тях латиница и
нейното произношение на английски, според тяхната транскрипция: Ето Ви и един текстови вариант на английска азбука, който може да копирате и използвате с използваните фонетични знаци в Word.
Angliiska azbuka или The English Alphabet
A a [ei]
B b [bi:]
C c [si:]
D d [di:]
E e [i:]
F f [ef]
G g [dʒi:]
H h [eitʃ]
I i [ai]
J j [dʒei]
K k [kei]
L l [el]
M m [em]
N n [en]
O o [ou]
P p [pi:]
Q q [kju:]
R r [a:]
S s [es]
T t [ti:]
U u [ju:]
V v [vi:]
W w [´dʌbl¸ju:]
X x [eks]
Y y [wai]
Z z [zed]
Още подробности за Международната фонетична азбука има на много адреси в Интернет. А тук ето един вариант, който съдържа и идея за ръкописно изписване на буквите:
Произход и зараждане на английската азбука.
Първи
сведения за зараждане на английска азбука се появяват в източници от 4 –
5-ти век от н.е. По това време древните германци се смесили с келтите и
измислили древногерманските руни. След това, към 11-ти век, в Англия се
появила християнската религия и за английска азбука започнала да се
възприема познатата ни латиница. Всъщност, днес, англичаните нямат своя
собствена азбука, а изцяло са заимствали латинската азбука. Ето още веднъж буквите от съвременната английска
азбука, но заедно с тяхното изписване, транкрипция и произнасяне:
1 A a a [eɪ]
2 B b bee [biː]
3 C c cee [siː]
4 D d dee [diː]
5 E e e [iː]
6 F f ef [ɛf]
7 G g gee [dʒiː]
8 H h aitch [eɪtʃ] haitch [heɪtʃ]
9 I i i [aɪ]
10 J j jay [dʒeɪ]
11 K k kay [keɪ]
12 L l el [ɛl]
13 M m em [ɛm]
14 N n en [ɛn]
15 O o o [oʊ]
16 P p pee [piː]
17 Q q cue [kjuː]
18 R r ar [ɑː] или [ɑɹ]
19 S s ess [ɛs]
20 T t tee [tiː]
21 U u u [juː]
22 V v vee [viː]
23 W w double-u [ˈdʌb(ə)l juː]
24 X x ex [ɛks]
25 Y y wy [waɪ] wye
26 Z z zed, zee [zɛd], [ziː]
Както
се вижда, в английската азбука има 26 букви, а с тях стои нелеката
задача да се отбелязват чрез транскрипция 44 – 46 звука, като отделно се обяснява произнасяне за всеки звук. Английска им работа.
–––-
Още препоръки, мнения и допълнения по темата може да четете и правите по-долу – в коментарите.