Тя няма нужда от дълго представяне, защото е достатъчно популярна. Гледали сме я в безброй филми, реклами и тв предавания. А гласът й озвучава куп любими сериали.
И все пак за онези, които не се досещат – тя е Гергана Стоянова. Завършила е класа на проф. Надежда Сейкова в НАТФИЗ. Играе в театрите в Перник, Пазарджик, Театър „Барбуков“ и „Сълза и смях“. Била е и репортер във втория сезон на „Сървайвър“, създава предаването „Иначе“, както и едноименната продуцентска къща. Бе и началник на кабинета на министъра на културата Петър Стоянович.
Поводът да я потърсим е завръщането й на театралната сцена. Но сами разберете всичко по-любопитно от нея.
Включвате се в екипа на спектакъла „Пуканки“ от Бен Елтън под режисурата на Асен Блатечки. От кого дойде поканата и в коя роля ще ви видим?
Асен Блатечки ме покани на разговор от името на Театрална къща Viva Arte, иначе не знам на кого точно е хрумнала идеята. С него сме играли заедно преди години в няколко представления в Театър „Сълза и смях”.
Ролята е разкошна. Не голяма, но фантастично цветна. Играя актриса, която е известна с фотосесията си за „Плейбой” и всички я мислят всъщност за манекенка. Тя обаче отчаяно се опитва да получи роля във филм. Ако трябва, ще преспи и с режисьора, което е против нейните принципи… Чудесни обрати и достатъчно хумор, за да се забавляват зрителите максимално. А режисьорът Асен Блатечки е постигнал резултат, който се колебае между ефекта от филмите на Тарантино и Гай Ричи, така че… завиждам на публиката, на която все още й предстои да гледа пиесата за първи път.
През последните години ви гледахме повече на телевизионния екран, а сте започнали кариерата си в театрите в Перник и Пазарджик? С какви емоции се завръщате на сцената и изпитвате ли някакви притеснения?
Оооо, сцената ми липсва повече от 15 години. Въпреки че непрекъснато ми се налага да излизам пред много по-голяма аудитория от тази в театралната зала… съвсем друго е усещането да си в театралната постановка… Има го страха от екипната работа в спектакъла. Сценична треска – не бих казала. Но има неща, които губиш като усещане. Например силата, с която трябва да говориш, когато залата е пълна, а е важно да те чуват и на последния ред. И други, за които когато играеш редовно, дори не се сещаш, че може да се появят като проблем!
Какво си спомняте от времето, прекарано в НАТФИЗ? И има ли някакъв „основен урок“, който си повтаряте и до ден днешен от вашия професор там – Надежда Сейкова?
Няма „основни уроци”. Освен ако не приемем за най-важно да се чуваш ясно и да не си фалшив! После добавяме това да си нестандартен, изненадващ, ярък! И естествен! Станиславски го е казал преди не толкова много години! Да си органичен е едно от най-важните неща на сцената.
Гласът ви е познат от безброй филми и сериали. Имате ли си любима героиня от тях?
Шарона, асистентката на Монк, Кейт Бекет от „Касъл”, Корки от „Мърфи Браун”. За да не започваме темата за турските сериали, няма да споменавам никоя от тях, но имам страхотни спомени от озвучаването на добри турски актриси.
На какво дублажът учи един актьор? Дава ли му по-специфични умения?
Без съмнение! Рефлективност, бърза реакция при смяната на тембъра. Моментално влизане в кожата на друг герой в секундата, в която чуваш гласа му.
Работихте в Министерство на културата. Като човек, който е бил и отвътре, как оценявате състоянието на културата в момента?
Много ми се ще да отговоря оптимистично. Уви! Според мен трябва да се промени изцяло начинът на финансиране на българската култура. При сегашното състояние нищо хубаво не може да й се случи. Няма достатъчно пари. Няма и да има. А вегетирането на толкова голям брой държавни сценични институти обрича всичко на още по-дългосрочна агония. Трябва генерална и безпощадна реформа. Но не виждам кой би имал смелостта да я направи. Иначе талантливи хора колкото искаш… Качествени идейни проекти – на световно ниво. И какво от това, като няма достатъчно средства да се разгърнат в цялата им красота.
И понеже сме женски сайт, няма как да не ви попитаме кои са тайните на красивия ви външен вид? Спортувате ли? Спазвате ли специален режим на хранене? Имате ли си любими козметични процедури?
Любима учителка ми е Коко Шанел в много аспекти, затова често я цитирам: „Всяка жена е хубава, а тази, която не е – просто е глупава”. Ами така е, даже няма нужда да се замисляте, за да го разберете. Имам самочувствието не на красива жена! А на жена, която знае коя е и какво иска. Оттук започваме и продължаваме с подробностите. Знам какви дрехи ми отиват и как да се обличам, така че да подчертая акцентите, които искам. Затова и много бързо пазарувам. Не пробвам. Избирам и плащам. Отнема ми 10 минути. И се забавлявам с възможните комбинации. А те са хиляди. Нямам драмата на много жени: „Какво да сложа утре…”
Спортувам. Редувам фитнес и плуване. Всеки ден от понеделник до петък. Не ям никакви junk foods. Не мога да кажа, че спазвам режим. Свикнала съм да имам едно или две хранения на ден, когато ям каквото си искам. И нямам нужда от обилно количество храна. ВСИЧКИ НИЕ НЯМАМЕ НУЖДА ОТ ТОЛКОВА МНОГО ХРАНА!!! Не мога да понасям супермаркетите с тяхното изобилие. В хладилника ми има само това, което ми се яде днес. Много плодове и чай. Чувствам се фантастично и не боледувам въобще. Разбира се и заради това, че си позволявам да бъда щастлива и да обичам. И го признавам. И безумно много държа на всяка позитивна мисъл, която мога да уловя в ефира! Ииии се доверявам на усещанията си. Вече все по-рядко ме подвеждат. И непрекъснато ме вкарват в празници. Въобще… щастлив човек съм аз!
Процедура? Любима?…
По-любима процедура от любовта нямам. Иначе не отказвам масажи и всякакъв род глезене на кожата.
(Ако този текст ви е харесал го споделете с приятели, за да знаем, че темата ви интересува и искате да продължим да пишем по нея.)
Коментари
