А, съществуват ли елфи?

А, съществуват ли елфи?

Главата му бучеше. Сякаш слънцето изпиваше последните остатъци от ясното му съзнание. Преглътна трудно. Тежкият метален вкус на собствената му кръв го накара да сбърчи чело. Слънчевите лъчи падаха право в очите му и не можеше да установи дали петната в погледа му се дължат просто на светлината или на травмата от падането.

Падането.

И тогава я видя – голо момиче в гората

Дори начинаещ турист не би се подхлъзнал толкова левашки. Та той самият никога не би допуснал някой от групата му да се приближи до ръба на ерозиралата скала. Опита се да завърти глава нагоре. Слънцето подигравателно блестеше в очите му. Скалата беше просто силует от вековен непукизъм. В съзнанието му бавно започнаха да изплуват картини от падането. Сякаш мозъкът му едва сега намираше време за тях. И действително, досега той си имаше далеч по-важна работа да се справя с щетите по тялото.

Камен се опита да се концентрира върху тялото си. Знаеше колко е опасно да се движи преди да е оценил...
Прочети цялата публикация

Коментари

Tози сайт използва "Бисквитки". Научи повече Приемам

Моля, запознайте се с нашите Общи условия и Политика за поверителност