eлиза е от все още рядко срещаната порода „художници без четка“, макар както тя самата казва – „не съм престанала да рисувам и по нормалния начин“. Другия начин е с компютър (в случая на Елиза с Tablet PC) и Photoshop, a резултатът може да се види на elizaivanova.com, както и в онлайн галерии и форуми от типа на cgtalk.com и graphilla, където излага заедно с други е-художници. Тук също има хора, чиито работи са образец за Елиза, и творци като нея, които работят на ръба на анимацията и дизайна. Самата Елиза казва, че бъдещите планове са свързани с изучаване на анимация и развитие в тази област. Когато виждаме картините , за нейните ненавършени 20 години може да се каже, че успехите в областта digital painting предстоят. Запомнете само името – Елиза Иванова.
Като какъв човек се определяте?
Обикновен човек съм, който обаче от време на време прекалява с рисуването.
Какво ви зарежда?
Изкуството най-много, няма значение дали аз го правя или някой друг, дали е изобразително изкуство, музика, кино, театър или някакво друго. Важното е да го има някъде наоколо, особено сега, когато прекарвам голяма част от деня си вкъщи.
Какво ви радва?
Радвам се на успехите си и на тези на други хора. Когато способни хора се реализират, съм много щастлива и се мотивирам и аз да радвам другите по подобен начин.
Какво ви натъжава?
Много неща са – несправедливост, безнаказаност, най-вече злобата…
Какво ви разсмива?
Приятелите – винаги!
Какво ви вбесява?
Желанието на много познати всичко хубаво да идва наготово, да се случва от само себе си, ако може.
Нещото, в което вярвате абсолютно?
Вярвам, че всяка цел може да се реализира, освен ако, не дай си боже, се случи някакво истинско нещастие и човек просто няма как да се пребори с него.
„Спасителните“ ви места?
Обикновено вкъщи с родителите, но също така разходки из центъра на София. Ходенето помага много, като имам някакъв проблем.
Нещата, които ви предизвикват в областта, в която работите?
Предизвиква ме конкуренцията от брилянтни художници от цял свят, както и желанието да се доразвия и докажа като художник професионалист (и аниматор един ден, надявам се). То ме дърпа напред и не ме оставя да тъпча на едно място.
Книгите, които бихте препрочели?
„Алексис Зорбас“, „Трейнспотинг“ и може би разказите на Елин Пелин, тях много ги обичам.
Три места в интернет, които посещавате най-често?
Посещавам различни форуми за изкуство, също така разглеждам редовно страниците на любими художници, като Ashley Wood и James Jean например.
Откъде научавате новините?
Ако под „новини“ разбирате какво се случва в държавата, тях ги научавам от радиото понякога и ако някой близък или познат ми каже. Новините в моята област (като изложби, конкурси, концерти и други подобни) научавам както от телевизията и радиото, така и от списания, ежедневници и интернет.
Какво правихте последния уикенд?
Всъщност последните няколко уикенда посветих изцяло на рисуване, тъй като ми предстои кандидатстване.
Море или планина? Защо?
И двете. Еднакво са ми любими, а и обикновено ги посещавам през различни сезони, така че никога морето не е за сметка на планината и обратно.
Страната, която ви е направила най-силно впечатление?
Може би Франция, или по-скоро Париж. Там съм ходила два пъти и чак на втория имах възможност да опозная града по-добре, изобщо да усетя истинската парижка атмосфера далеч от огромните опашки пред музеите.
Филмът, за който с удоволствие си спомняте?
„Черна котка, бял котарак“ е този филм. Като изпълнение е изключително красив – ако го гледате няколко пъти, може да усетите колко много внимание и вкус са вложени във всеки един момент. Освен това идеите във филма са както забавни, така и сериозни и просто няма как да не го запомните.
Най-хубавият концерт, на който сте присъствали?
Това беше концертът на групата Katatonia в Гърция през 2003 г. Беше наистина впечатляващ. Сигурно защото много харесвам музиката и визията им.
Малка лична история, която бихте разказали?
През 1994 г. майка ми и баща ми организираха екскурзия до Съединените щати за две седмици. Едно от най-забавните места, които посетихме, беше „Дисниленд“ (или по-скоро „Дисниуърлд“, както всъщност се нарича). Именно там за пръв път видях как се създава анимационен филм. Също така видях и бюрото на човека, измислил Звяра от „Красавицата и Звяра“, и казах на майка ми: „Искам да правя това!“ Оттогава май не съм се променила много…