Приятелството – възход и падение. Приятелството е нещо по-постоянно, по-неизменно, по-принципно, по-твърдо, по-целенасочено, по-утвърдено във времето. Ако не си разпознавал този човек като приятел преди помощта при нужда, значи нещо не е наред. Или нещо не е наред с неговото досегашно отношение и поведение към теб, или нещо не е наред с твоята преценка.
„Времето проверява приятеля, както огъня – златото.“
Този цитат от Менандър би могъл да предизвика разнопосочни мисли относно приятелството. Ето една гледна точка на дванадесет годишната Емине:
Приятел в нужда се познава
„Приятелите са като различните по съдържание книги. Едни могат да те заинтригуват още от първите страници, а други бързо ти доскучават и омръзват.
Има една приказка за Снежната царица, която гледа от своето вълшебно огледало към земята. Размахва звездния си шал по леда и се ядосва. Защо ли? Може би защото Приятелството прави много добрини, а тя върши точно обратното. Погледне ли с ледените си очи, всичко край нея става зло и коварно. А когато Приятелството отвори очи, всичко пред погледа му оживява, смее се и се радва на света.
Иска ми се да гледам с очите на Приятелството, защото често, ако мракът не се е отдръпнал напълно около мен и още тук-там лежи мъгла от моята несигурност, очите на Приятелството я разсейват. Пътят ми става чист, виждам ясно и мога да вървя, без да се лутам и страхувам.
Харесвам света на Приятелството. В него има много доброта и сила. Може би ако всеки ден вземам от тях по една дъждовна капка само, един ден и моят свят ще се изпълни със същото и няма да се страхувам от Снежната царица. В нощите и в дните ми ще има място за мечти. Аз ще ги обичам и пазя, ще се завръщам към тях след време, за да им давам живот. Няма да ми бъде лесно, но заради всичко онова, което щедро ми дава Приятелството, си струва да опитам.“
Това ме накара да се замисля върху народната мъдрост – „Приятел в нужда се познава“. Да имаш приятел не е просто нещо. За да нарека някой Приятел за мен това е да му предоставя титла.
Мартин Търпев излиза с една прекрасна публикация, която променя доста ракурси на народната поговорка , затова реших да ви я предоставя:
„Приятел в нужда се познава – така ли, я па ти, мислиш ли наистина?!“
„Нека си помагаме, защото сме приятели, а не да приемаме, че сме приятели, само защото си помагаме
Поговорката Приятел в нужда се познава е много красива и ни кара да бъдем по-мили с хората около себе си. Напълно естествено и морално е да помагаш на приятелите си винаги, когато те имат нужда от помощ. Това е много готино и за тях и за теб – чувстваш се удовлетворен щом помогнеш на приятел. При мен поне е така. Но ми се струва, че преекспонирането на значението на “Приятелството – възход и падение. Приятелството е нещо по-постоянно, по-неизменно, по-принципно, по-твърдо, по-целенасочено, по-утвърдено във времето.” може да доведе до лицемерни взаимоотношения. Сори, ама в един момент реалността иска своето и всички сметки трябва да се плащат.
Какво имам предвид ли? Ако се преекспонира значението на поговорката Приятел в нужда се познава, може да се стигне до логически противоречия, които направо да нокаутират едни приятелски взаимоотношения и то от раз.
Представете си човек, който ви тегли по една майна всеки път щом искате да се позабавлявате или да споделите с него нещо, а после иска услуга, помощ от вас. Представете си също човек, който твърди че ви е приятел, но единственото, което прави е да се явява дежурно само когато имате някакъв проблем, а през останалото време да не ви обръща никакво внимание.
Е хубаво, помогнал ви е, ама това не е достатъчно. Трябва ли непременно да страдате, за да привлечете вниманието на приятелите си? Мисля че това е абсурдно и в такива ситуации единствено гордостта и възпитанието биха ме спрели да използвам многозначителния пръст между показалеца и безименния – оня, дето е в средата.
Очевидно е, че за да разпознаеш някого като приятел в никакъв случай не са достатъчни само нуждата ти и реакцията на някого. Представяте ли си някой да не ви е приятел, или вие да не знаете колко ви обича този човек и какъв приятел ви е той, и изведнъж при нужда той автоматично да ви става приятел – ей така, за секунди. Странно, магия, чудо!
Ако използваме PR терминологията можем да наречем това ad hoc приятелство, приятелство само за момента. Това според мен не е истинско приятелство, а е просто помощ, просто отделен, единичен акт на доброта и великодушие.
Приятелството е нещо по-постоянно, по-неизменно, по-принципно, по-твърдо, по-целенасочено, по-утвърдено във времето. Ако не си разпознавал този човек като приятел преди помощта при нужда, значи нещо не е наред. Или нещо не е наред с неговото досегашно отношение и поведение към теб, или нещо не е наред с твоята преценка.
Да, помощта при нужда е важен знак приятелство, но реалистично би било да имаме предвид, че тя е по-скоро критерий /при това един от многото критерии/ ЗА ОЦЕНКА на дадено приятелство и даден приятел. Помощта при нужда не може да бъде причина за приятелство, а само критерий за ПОСЛЕДВАЩА оценка на едно приятелство.
Нормалните хора не стават приятели само с идеята да си помагат при нужда. Какви са по дяволите хора, чиито взаимоотношения се свеждат само и единствено до помощта при нужда? Такива хора, според мен, образуват някаква алтруистично настроена група за взаимопомощ, някакъв странен екип за бързо реагиране в критични ситуации. Но за мен такива хора НЕ СА приятели.
Логиката подсказва, че помощта при нужда е само следствие от приятелството, а НЕ Е ПРИЧИНА за него. Затова е много глупаво и лицемерно хората да се самоуспокояват, че видиш ли те са пасивни в приятелските взаимоотношения, но когато имало нужда, разбираш ли, се отзовавали под строй, като войници и това тутакси ги превръщало в приятели. Това са пълни глупости. В крайна сметка и техникът, който ти оправя примерно пералнята също се отзовава при нуждата ти.
Той приятел ли ти е? А, може би някой ще изтъкне, че трябва да дадеш пари на техника, а на приятеля си не. Това е доста нагло разбиране. Значи ти можеш спокойно да се държиш кофти с приятеля си, можеш да му теглиш редовно майни, но щом пералнята ти се развали той е длъжен да се отзове, без да иска пари за да я поправи, а пък ти ако не те мързи много можеш евентуално и да го почерпиш една бира след бачкането, след което да го изриташ от дома си. Извинявайте, ама тези отношение и поведение те превръщат в скапан използвач!
Моралната философия и последователност на развитие на приятелски взаимоотношения за мен е съвсем различна, даже обратна на приетата от много хора. За мен отзоваването при нужда е само следствие от приятелството, при това крайно следствие. Аз не се надявам приятелите ми да пострадат, за да им дам обичта си. Давам им обичта си винаги и непрекъснато, като се старая да им нося щастие.
Помагам им от егоистично желание, желание да съхраня и правя щастливи ценни за мен хора. Но причините тези хора да са ценни за мен са съвсем други и са пряко свързани с тях като личности и с моето индивидуално щастие. Уточнявам, че това е така щом става дума за приятелски взаимоотношения, а не за алтруистична проява на благотворителност. Аз съм егоистично ориентиран човек и за мен има по-фундаментални неща в приятелството от отзоваването при нужда.
Преди да се отзовеш при нужда на приятел, този човек трябва все пак да ти е приятел. Според мен не можеш да разпознаеш някого като приятел, веднага в момента на възникване на нуждата – в този момент можеш само да тестваш приятелството, но нищо повече.
Приятелството е ценно нещо, защото е свързано с позитивни за отделния човек неща – с ценности. В основата на всяко здравословно поведение, според мен, стоят ценностите. Ценностите са всички неща, които водят човек до ИНДИВИДУАЛНО щастие. Именно то е най-важният критерий за качеството на приятелските взаимоотношения и на човешкия живот въобще. Така де не можеш да си приятел с някого насила, нали?.
Свободните, освободени от стереотипи и чувство за дълг хора стават и остават приятели с цел всеки един от тях да постига индивидуално щастие, което пряко да се създава от приятелските им взаимоотношения. Това индивидуално щастие пряко зависи от личността на приятеля и от неговото поведение, от действията и резултатите от тези действия. С други думи приятелските отношения са инструментът, а взаимно постиганото индивидуално щастие е целта и смисълът на приятелството.
В противен случай, ако взаимоотношенията бяха фундаментът, то нямаше да има никакво значение С КОГО ТОЧНО си приятел и защо. Тогава всеки може да ти е приятел и приятелството се обезценява. А и едни приятелски взаимоотношения могат да се разпаднат – тоест не са фундамент, човек остава жив и след развалянето на приятелските си взаимоотношения с някого. “Не мога без теб” е просто израз, целящ създаване на сантиментална атмосфера и не отговаря много на реалността.
Така че да обобщим – създаването, използването и споделянето на ценности, придържането към принципи и постигането на индивидуално щастие са в основата на всяко истинско приятелство, в тях е неговият смисъл. Чак след това, в конкретна проблемна ситуация, идва помощта при нужда и изиграва роля на критерий за оценка на приятелството.
НЕКА ВИНАГИ СИ ПОМАГАМЕ, ЗАЩОТО СМЕ ПРИЯТЕЛИ, А НЕ ДА ПРИЕМАМЕ, ЧЕ СМЕ ПРИЯТЕЛИ, САМО ЗАЩОТО СИ ПОМАГАМЕ“
След тези редове отново се замислих, не е ли важен онзи дъжд, който обливайки лицата ни ще отмие Лицемерието… Искрено ваш – Красимир Куртев
697 total views, 33 views today
Фейсбук Коментари
бутон за социални мрежи
