„Най-важното нещо, което имам да ви кажа днес е, че косата има значение. Вашата коса ще изпраща послание на всеки от обкръжението ви: какви надежди и мечти имате за света,
„Най-важното нещо, което имам да ви кажа днес е, че косата има значение. Вашата коса ще изпраща послание на всеки от обкръжението ви: какви надежди и мечти имате за света, но най-вече какви надежди и мечти имате за косата си. Обръщайте внимание на косата си, защото всеки друг ще го прави“ – това изказване е част от речта на Хилари Клинтън пред завършващите един от най-престижните университети в света – Йейл. Любопитно, мъдро и точно налюдение от жена, известна с острия си интелект и неприкрита амбиция, която порасна по коридорите на властта и е много вероятно да бъде следващият президент на САЩ.
Всяка жена, която е имала лош ден за косата, ще ви каже какво отношение има това върху самооценката. Цифрите също говорят: глобалният пазар на продукти и услуги за коса ще достигне 83.1 милиарда долара за 2016.
Лъскавата, добре поддържана грива е основен статус символ на 21 век, както ще потвърдят Амал Клуни, Ел Макферсън и Ким Кардашиян, самодоволно тръсвайки тежки букли.
Миналата седмица Кейт Мидълтън, баронесата на Кембридж, майка на две невръстни деца, бе нападната от ТВ репортерка за това, че е недогледала значението на няколко бели косъма, появили се в кестенявата й коса. „Кейт е такава модна икона, че дори един сив кичур е катастрофа.“
Светът продължава да намира прошарените слепоочия на Джорд Клуни за привлекателни, но нюансите на сивото си остават табу за жените. Колкото и жени като Кристин Лагард или Джуди Денч да се появят, представителките на средната класа, трябва да започнат да се боядисват в мига, в който косите им посивеят.
Известната авторка и сценаристка Нора Ефрон веднъж каза: „Има причина 40, 50 и 60-годишните жени да не са това, което бяха. И тя не е нито във феминизма, нито в по-добрия живот, постигнат с упражнения. А само в боята за коса. През 50-те едва седем процента от американките боядисваха косите си. Днес в цял Манхатън или Ел Ей няма да видиш и една посивяла жена.“
Професор Никола Рамзи, директор на Центъра за проучване на външния вид скъм университета на Западна Англия, също е съгласна, че обществото упражнява натиск върху жените да поддържат по-младежки вид. „Аз съм в края на 50-те си години и усещам огромно напрежение да боядисам косата си. Трябва да притежаваш страхотна самоувереност, за да устоиш и да отблъскваш натиска и да знаеш, че продължаваш да си добра в работата си и обичана от семейството си, нищо че не пасваш на младежкия стереотип.
Старостта преживя промяна в края на 20 век, продиктувана от промяната в отношението към работата, семейството и собствената идентичност. Така наречените „нормативни“ правила по отношение на възрастта вече не съществуват и очакванията какво е прието да се прави на определена възраст вече са силно индивидуализирани. Днес остаряваш по начина, по който искаш, а не така, както ти е казано, че трябва.“
Контролираната, внимателно обслужена прическа се превръща в нещо особено важно за жените на определена възарст, когато на всяка цена трябва да се избягва всеки сигнал за запуснатост или изоставяне.
Дори Кристин Лагард, шефката на Международния валутен фонд, която е абсолютната валкюрия на бялата коса, е обект на критика от страна на коафьорите. „Виждам я и си мисля, че това е една интелигентна, елегантна възрастна дама. И все пак, ако косата й беше в друг цвят, факторът възраст нямаше да присъства изобщо. Толкова ми се иска да направя нещо за косата й. Хората се възприемат по външността. Ако си с бяла коса, започват да се държат с теб снизходително.“
Защо тогава двайсет и няколко годишни момичета като Риана, Пинк и Кели Озбърн посягат към сивата палитра и бабешкия шик?
“Младостта може да се комбинира с всичко, даже с матово сива коса, убиваща всеки блясък – обясняват стилистите. – Трендът работи, понеже е забавен и временен и винаги може да се промени. Но жените на възраст споделят, че когато оставят косата си бяла, с тях започват да говорят като с безобидни възрастни, глухи и скелерозирали.”
Западното общество може и да цени по-възрастните си представители за техния опит и мъдрост, но продължава да съди за хората по външния им вид. Все така повърхносттно.
Източник: Observer
