Нищо интелигентно не може да се каже за едно клане!

10
Добави коментар
dbasharanov
dbasharanov

(Илюстрация ~ Guy Denning)

Неописуем ужас. С други думи едва ли може да се опише чувството, което цивилизованият свят изпитва в момента. Невъобразимо зверство на Световния ден на добротата. Като доказателство, че щом сме стигнали до там да имаме нужда от конференции, за да пропагандираме необходимостта да се държим добре един с друг и да си помагаме, значи нещата отдавна не отиват на добре.

Че случилото се изпълни душите ни със злокобност е ясно, но не вярвам, че сме наясно със смисъла и значението му. Последиците. Защото това, което следва е СТРАХ. От този ден нататък всеки човек ще живее с нагласата, че това може да се случи всеки един момент, с всеки един от нас, където и да се намираме. В очакване на ужаса. И точно това е целта на хората, извършили това. Най-лесният начин да контролираш някого е като го накараш да живее в страх.

Много призиви за ответен удар, за война, се изсипаха днес, много обвинения към „захаросаните глупости на толерантността, милосърдието, европейските ценности“. Мъжете искат ответен удар. Защото такова зверство не може нито да се предотврати, нито да се компенсира само с приказки, колкото и красиви да са те.

Но в този момент думите на Ленард Бърнстейн звучат в съзнанието ми: Това трябва да бъде мисията на всеки човек с добра воля: да настоява с риск да стане невъобразимо отегчителен, но да настоява за постигането на такъв свят, в който разумът ще възтъжествува над насилието.

На разум от страна на терористите не можем да се надяваме. Без значение какви са конкретните им мотиви, тези човешки същества са олицетворение на чистото зло.

Нашият и техният свят – това тотално са два различни свята. Ислямският върви с две хиляди години назад в развитието си от Християнския. Но само по отношение на духовните ценности и морално-етичните норми. За съжаление технологично се развива в същите темпове като нас, имайки достъп до всякакви средства и възможности за масово изтребление. Което е и най-опасното. Както е предупредил Айнщайн: Не знам с какви оръжия ще се води Третата световна война, обаче Четвъртата световна война ще се води с пръчки и камъни.

Християнският свят отдавна изживя времето си на войни в името на Бога, инквизиции, гонения и кръстоносни походи. Сега е дошъл техния ред – сега те водят своята религиозна война.

Преживели ужаса на Първата и Втората световна война, ние започнахме тенденциозно да издигаме хуманизма като основна ценност, за да не повтаряме никога повече случилото се.  Като основна идея в масовото съзнание на всеки един човек е залегнала представата за войната като за най-голямото зло, изписани са тонове антивоенна литература; образованието, изкуството, медиите – всички работят в една насока – за утвърждаване на идеята за правото на съществуване и щастие на всяко човешко същество, като основа за добруването на обществото като цяло. Живеем във време, в което сме успели да постигнем някаква стабилност и сигурност, ден след ден изграждаме свят на материална и духовна задоволеност. И всичко това се случва в този момент. И брутално ни показва колко чуплив и крехък е нашият свят – свят на презадоволеност и невероятен технологически напредък. И колко лесно е да бъде разрушен. За миг.

От къде извира всичкото това насилие? От Невежеството и Омразата – точните антоними на Знанието и Разума.

Едно е сигурно: нашият свят – такъв, какъвто го познаваме вече няма да бъде същият. След снощните събития Европа никога вече няма да бъде същата. И по-добре да се подготвим за това. Заедно. Въоръжени с РАЗУМ, ЛЮБОВ и СЪСТРАДАНИЕ! Ще са ни необходими, защото „в политиката това, което обичайно започва със страх, обичайно завършва с безумие.” –  Самюъл Колридж.

Автор ~ Десислава Димитрова
Снимка ~ citypads.fr