По дълъг и уморителен път вървял човек с куче. Двамата били напълно изтощени. Изведнъж видели пред себе си оазис:прекрасни порти,зад оградата-музика,цветя,ромолене на ручеи. -Какво е това?-попитал пътешественикът пазача на портата. -Това е рая. Ти вече си мъртъв, можеш да влезеш и да си починеш истински. -Има ли вода? -Колкото искаш-чисти фонтани, прохладни басейни. -А ще ми дадат ли храна? -Колкото поискаш. -А кучето? -Съжалявам, с кучета не може! То трябва да остане тук. Пътешественикът продължил нататък. Скоро стигнал до една ферма. На портата също имало пазач. -Може ли да пием вода тук?-попитал човекът с кучето пазача. -Да, на двора има кладенец. -А кучето ми? -До кладенеца има поилка. -А дали ще ви се намери малко храна? -Да, ще те нахраним. -А за кучето? -Ще се намери кокалче. -Какво е това място? -Това е рая. -Но пазачът на оазиса,покрай който минах преди да стигна тук, ми каза, че раят е там. -Лъже! Там е ада. -Но как търпите това? -Те са ни много полезни, защото до рая достигат само тези, които не изоставят приятелите си.
Публикувано от
Gloxy-Floxy
