какво е е-същност

Какво е е-същност?
Водя този сайт от първо лице, единствено число. Не ми отне много време, за да реша, дали да бъда ,,аз“ или ,,ние“. Смятам за нагло отношение към потребителите и неуважение към Нейно величество Литературата, да се крия зад мъглевината на ,,ние“. И дали е ,,е-същност“, ,,този сайт“ или ,,аз“, няма никакво значение – става въпрос за едно и също нещо.
Създадох сайта като етап от борбата ми за литературата такава, каквато трябва да бъде. За една литература, превъзмогваща дългогодишната си естетическа недъгавост, да бъде само имитация на съществените литературни практики и, изправяща се със самочувствието на своята автентичност. Такава литература ние сме имали и пак ще  имаме. Но, за да се случи това, е нужно интелектуално усилие, езикова концептуалност и отстояване на определени естетически принципи. Неща, които се смятат за маловажни при създаването на един литературен текст или, поради невежество, са несъзнателно пренебрегвани. Но което и да е, творенията на подобно объркано или манипулативно съзнание, нямат основание да съществуват или, ако съществуват, мястото им е извън пределите на нещото, наречено литература.
Преди време имах кратък разговор с един от, така наречените, издатели в българското литературно пространство. И в този разговор, господин издателят, сподели с мен, че от целия процес около реализирането на една книга, 45% от цената отиват за разходи по издаването, 40% остават за издателството и 15% се полагат за автора. Това разпределение на бюджета, разбира се е трагикомично и си е чиста проба пладнешки обир. Но по-драматичното, граничещо с аругантна наглост е, че цялата тази постановка се приема за естествена и нормална. Изглежда логически неадекватно и социално неправдоподобно, за създаващият субект, вместо 100, да се полагат 15%. То е все едно, да ни оддържат от заплата разходите и печалбата на фирмата, т. е., печалбата на фирмата да се акумулира, не от процент от оборота, а като процент от нашата заплата и разходите, освен това да не ги прави фирмата, а също да са процент от нашата заплата. Къде го има това!?
Аз не твърдя, че е български феномен. Напротив, само е привнесен в България. Познатата схема работи навсякъде по света, с някои козметични различия, но това не я прави по-малко уродлива и неадекватна.
В последно време се наблюдават някои спорадични опити на отделни автори да разкъсат познаната схема и да издават по свой собствен начин. И, забележете, че техните книги излизат с цена от 0.99 до 2.99 $. (Който желае може да се заинтересува за начина на издаване на Мартин Прескът, Барбара Фрийт, Дж. А. Конрад, Дарси Чан, Аманда Хокинг и др..) Сигурен съм, че на тази цена, много повече хора ще четат книги. Само трябва да се направи крачка в правилната посока.
Зад всичките тези размисли, стоят мъчителни, поради деликатната материя, за които която се отнасят, въпроси:
Как да продадем интелектуалния си труд?
Как истинската литература да получи реалната си цена?
Как авторът да бъде реално оценен за своя труд, непосредствено от своя читател и, същевременно. да бъде защитено авторското му право?
Как читателят да създава медийни величия, а не маркетинга на местоданти, които и понятие си нямат от литература?
Мисля, че има как и този сайт е опит това да се случи.
Хората, които се занимават с изкуство, приемат заниманието като мисия и съзнанието им не допуска нагласата, че това всъщност, е и тяхната работа. И тази работа е съвсем нормално да бъде заплатена, както се заплаща всяка друга. И няма нищо лошо. Нужен е, обаче, обрат в мисленето.
Това е един реален труд на реални хора в един реален живот. И е също толкова уместен, колкото и всеки друг труд.Всички тези размисли са занимавали мисълта ми в продължение на 30 години. И формулирани като въпроси, не са отправени към господа издателите и ООД-тата, – тяхната роля вече е изчерпана – а към личностите, занимаващи се реално с литература.
През тези 30-тина години на размисъл, съм свидетел как угасват таланти, без да видят светлина в тунела и, в същото време, съм виждал хора, отстоящи на разстояния от реалните литературни процеси, да пируват по хребетите на опиянението, използвайки литературата като трамплин за печелене на пари и влияние. Такива манипулации, исторически, винаги са завършвали с пълно фиаско, но е много антипатична гледка когато сравниш едното и другото.
Има съвременни български автори, които създават текстове, надхвърлящи парадигмата на ,,фолклорна“ литературна незначителност. Но битийността на техните текстове се изчерпва с овациите по блогове и по седенки, което не може да се нарече адекватно и реално литературно случване. И така си вървят нещата, докато тези автори, бавно и полека, се превръщат в литературни отшелници. А на мен ми изглежда уродливо една общество, чиито интелектуални същности съществуват някак наужким – сякаш полунаистина.
За сметка на това, текстове като ,,Физика на тъгата“ или ,,Любов на площада“ са медийни величини. И кой, по-дяволите, определи това!? Логиката на коя естетическа парадигма, поставя подобни текстове като литературна действителност!? Това са абсурди на издателския маркетинг и нищо повече. Освен това, ми се струва доста съмнителна една литературна история, в която липсват преводи на много от образците на световната литературна практика. Една много малка част от издателите, съвсем добросъвестно и естетически компетентно, правят не малко, но в редки случаи постигат успех. И това е така, защото схемата на издаване е сбъркана. Няма как, когато начинът е грешен, да има правилни резултати. Трябва, не да се поправя, а да се смени начинът, по който една книга стига от автора до читателя и да се изгради обратната връзка от читателя към автора. Това, с познатата ни до тук схема, няма как да се получи.
Този сайт е алтернатива и някакво усилие в търсенето на правилния начин.Не знам дали ще успее да изпълни предназначението си, но ако не бях опитал, нямаше да мога да гледам спокойно в очите на децата си.
Е-същност не е електронна книжарница, а място за свободно електронно четене.
Вашата литературна Голгота, ако изкуството е вашето Разпятие.