Оказа се, че сме способни на чудеса, стига да има кой да ни командва. Сега е важно да спестим нихилизма и заяжданията, ако е възможно
ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в. „Уикенд“, 27 ноември
Цялостната визия на шоуто беше впечатляваща – без значение българска или чуждестранна е заслугата за това.
Българската песен бе една от най-хубавите, но също така и една от най-трудните.
В съботната вечер повечето български мъже гледаха как „Барселона“ громеше „Реал“ насред Мадрид, а „Ливърпул“ наказваше „Сити“ в Манчестър. По същото време жените, децата, бабите и дядовците бяха пуснали БНТ, за да проследят дългоочаквания финал на „Детската Евровизия“, излъчван от „Арена Армеец“. Разликата в сравнение с други подобни телевизионни вечери обаче беше съществена – събитието от софийската зала се гледаше не само тук, но и в цяла Европа.
Ще се изложим ли, типично по български, както сме го правили много други пъти? Или най-сетне ще се представим на ниво, без да има от какво да се срамуваме? Ще бъде ли това скъпоструващо мероприятие истинска реклама на страната ни, както се надяваме, или ще си спечелим дежурните подигравки и снизхождение от европейците, че даже и от австралийците?
Е, не се изложихме. Да, заслугата не е само българска, а на цял пан-европейски екип от специалисти в подобен род прояви. Но независимо от чуждестранното присъствие, ние можехме да сторим достатъчно, за да развалим нещата. Специалисти сме в това. Но не ги развалихме. Ето най-важните изводи от незабравимата софийска вечер на 21 ноември.
1.Значи все пак можем.
Тук не става въпрос само за почти съвършената визуална реализация на шоуто. Нека приемем, че заслугата за това не е била конкретно наша. Където и да се беше провел този финал, едва ли щеше да изглежда по-малко впечатляващо. Стига да има кой да дава правилните нареждания, ние винаги сме били старателни изпълнители. Проблемът ни е, че нямаме достатъчно хора с нужната подготовка, с онзи полет на мисълта, който да извисява българското старание до европейски постижения. Радващото все пак е, че нещата, които предизвикваха най-голям възторг и изненада, си бяха абсолютно български и никаква чуждестранна помощ нямаше заслуга за високото им качество – музикалните изпълнения, танците, водещата Поли Генова, дори самата зала като такава. Да, добре, че е „Арена Армеец“, та да сме домакини на такова събитие, или пък на европейско първенство по волейбол. Но да си спомним колко омраза се изля и около нейното построяване – ама защо била такава а не онакава, защо не можело да има и лекоатлетически състезания в нея и т.н. и т.н. Да, не е добре, че няма подземен паркинг на 2-3 нива, за да не се налага колите да се оставят по околните улици. Да, не е добре, че няма спирка на метрото до нея. Но даже и в този си вид, със сравнително централното си разположение на комуникативно място, с добрата си архитектура и най-вече акустика, арената е ценност, която тепърва още ще ни радва. И дано хейтърските коментари, че не е каквато трябва, най-сетне да замлъкнат.
Нашето изпълнение отново бе чудесно.
Песента „Цветът на надеждата“ за пореден път доказа творческия гений на музикантите от „Куку бенд“ начело с Евгени Димитров и Георги Милчев-Годжи. Тя бе една от най-сложните за изпълнение в целия конкурс и, подобно на сръбското участие под №1, затрудни максимално невръстните ни представители. И въпреки това изявата им бе прекрасна – с голям заряд, талант и харизма и, най-важното – с типично детски чар, който рязко контрастираше с акселератските участия от повечето други държави. Доколко идеята да имаме дует вместо солово изпълнение на Габи Йорданова беше удачна? Факт е, че в чисто сценично отношение включването на Иван Стоянов внесе допълнителна емоция. Но също така вярно е, че Габи можеше да се представи отлично и сама, подобно на много други изпълнителки от същата сцена. И двамата обаче съвсем спокойно могат да ни представят и на други издания на детската Евровизия, особено ако песните им се създават от същия авторски екип и ако са по-добре съобразени с гласовия им диапазон.
А още по-голям възторг предизвика Крисия с новата версия на изпълнението си от миналата година. Докато тя пееше, хора от цяла Европа буквално изпълниха социалните мрежи с одобрение и емоции. „Ето го истинският победител от 2014-а“, бе най-често срещаният коментар онлайн.
Поли Генова имаше най-трудната задача, но се справи с нея.
И то – изненадващо добре. На моменти ентусиазмът и еуфорията й бяха една идея повече. В интернет-форумите дори имаше закачливи коментари от типа „Какво е взела водещата, искам и аз от същото“. Истината е, че не всяка държава може да извади момиче с нейния чар и талант, която да е хем достатъчно артистичен водещ с добра дикция, хем певица с наистина европейски капацитет, за която няма жанрови ограничения. Изпълненията на Поли бяха красноречиво доказателство, че имаме нужното ниво за подобни форуми. И че досегашните ни неуспехи на голямата Евровизия, включително и нейното участие през 2011-а, са резултат от всичко друго, но не и от липса на качества.
Малта победи заслужено, но имаше доста въпросителни.
Армения, чието изпълнение според мен беше най-талантливо, атрактивно и истински детско, гласува с максималните 12 точки за малтийката Дестини, която наистина зашемети всички с гласа си и непринуденото си сценично присъствие. Но Малта не даде 12 точки на Армения, а едва 7. Вместо това предпочете да отличи с 12-ка съседна Италия, която остана предпоследна в крайното класиране! Не беше никак честно. Също така бе странно и че българският вот даде максималния брой точки на Малта, а не например на далеч по-близката ни Армения (само си помислете колко арменци има у нас!), Русия, Сърбия, Грузия…
Ако конкурсът беше за възрастни изпълнители, малтийското участие бе най-стойностно и като пеене, и като композиция. Дестини Чукуниера уверено върви по стъпките на своя идол Арета Франклин и със сигурност ще представя страната си и на много други конкурси и фестивали. Ако обаче Джуниър Евровизия иска да запази типично детското си очарование и облик, трябваше да спечелят Армения или Русия, а защо не Грузия или ние.
Получи се реклама за България, каквато отдавна чакахме.
Най-сетне едни хубави клипове, представящи ни като туристическа дестинация! Досега държавните милиони почти без изключение отиваха на вятъра. По „Евронюз“ и „Евроспорт“ гледахме недообмислени и недобре заснети реклами. Този път видео-картичките (реализирани от продуцентската къща на Евтим Милошев и Любо Нейков „Дрийм Тийм“) бяха ослепителни. Даже и най-големите нихилисти няма какво да кажат пред заснетите кадри от българските градове, курорти и забележителности. Държавата трябва да използва този материал максимално пълноценно и да не го оставя да съществува само в рамките на Детската Евровизия.
Реакции по български.
Добрата стара нашенска завист се прояви и сега. Отново не липсват заядливи хейтърски коментари, отново се търси под вола теле, отново е пълно с мърморещи и недоволни, които търсят своите 15 секунди слава и се правят на интересни. Многознайковците от „гилдията“ хвалят събитието с половин уста и от километри си личи как са стискали палци нещо да се провали, за да внушават, че те биха се справили по-добре. Частните телевизии пък се направиха на небългарски и почти игнорираха най-голямото събитие в родния шоубизнес за годината. Сякаш БНТ е някакъв коскоджамити конкурент, който ще им съсипе рейтинга, ако кажат някоя добра дума за Детската Евровизия и й отделят повече внимание в репортажите и новините си.
Казано обобщено – радвам се, че в тези телевизионни коментари най-сетне намери място нещо, към което е трудно да бъдем критични и дори равнодушни. Ако и към очевадно успешни проекти като този пестим похвалите и типично по български се правим на нихилисти, не заслужаваме по-добра участ от тази да бъдем вечната скучна провинция на Европа, в която просто няма какво да се случи.
Like this:
Like Зареждане…
Related
