Още по темата
В управляващата коалиция Георги Първанов играе ролята на „малкия изнудвач”
Русофилите умишлено не искат да покажат лицето на съвременната Руска федерация и огромните проблеми, които има нацията й в момента
Недопустимо
е магистрати да се опитват да правят за посмешище правосъдния министър, казва
пред Faktor.bg политологът
Интервю на Васил Василев
– Г-н Гълъбов, КОЙ се опитва да
разклати държавата чрез поредица от скандали в съдебната система?
– Аз
бих използвал един образ, който е доста по-различен, който прилича на това, как
се нанася лак върху корабна конструкция, при който има много нива. Без съмнение
във всичко това стои основата на непрофесионализъм. Това равнище, за съжаление,
не е умишлено, а е нивото, на което се намира съдебната власт. Както по
отношение по подготовката на обвиненията, така и при начина, по който високопоставени
магистрати общуват помежду си. Става въпрос за дълбоко качествения проблем с
нивото на магистратите в България. Нещо, за което много рядко се говори, но при
подобни обстоятелства става много фрапиращ проблем. Очевидно е, че след като
има фрапиращо решение по делото с г-н Бисеров, означава, че обвинението не си е
подготвило аргументите както трябва. Това базисно ниво, на което сме свидетели,
много рядко се коментира от съображения за запазване на достойнството на съда,
което се представлява от конкретни хора, част от които имат доста съмнителен
морал и начин на поведение. Върху тази база има усилие да се блокират промените
в съдебната власт. Няма никакво съмнение, че това е политически въпрос,
чувствителен за управляващото мнозинство. Интензитетът на атаките срещу
правосъдния министър Христо Иванов, каквито не е имало през последните години, показват
именно, че те са политически и са насочени към целия кабинет. Очевидно е, че
става дума за политическа игра и за опит за запазване с всички сили на
съществуващото състояние на съдебната система.
– Виждате ли зад тези атаки дългата
ръка на Кремъл?
– Опитите
за подобен тип противодействие срещу
управляващите, наистина с всички средства, имайки предвид, че определени медии
отдавна са нарушили елементарната журналистическа етика, означава, че има
конкретна политическа заявка. Тя е да не се допусне не само промяната в
конституцията да бъде завършена успешно, но и да не се допусне каквото и да е
разместване на пластовете в съществуващата съдебна власт. Върху всичко това
влияние има и общата ситуация, в която се намира страната. Има целенасочени
усилия тя да бъде дестабилизирана, а управлението да бъде представено като
немощно, неуспешно и колебливо. За съжаление обектът, в който се развиват тези
атаки срещу управляващото мнозинство, а именно Москва, е много обезпокоителен,
тъй като около нас почти всички страни имат проблеми с управлението, докато на
техния фон България изглежда малко по-добре. Очевидно е, че има регионален
геополитически интерес, който отново се намесва в сферата на съдебната власт и
отново трябва да се запитаме защо съдебната власт е последната бойна линия на
подобен тип интереси.
– Ще успее ли да падне тази последна
бойна линия на съдебната власт, за която говорите?
– Ако
бъде променен дизайнът на съдебната власт и имаме една ефективна и проактивна
прокуратура, тя би могла да установи и да разследва факти и обстоятелства,
които имат много чувствителен политически привкус и заряд. Няма съмнение, че
усилията са насочени към това съдебната власт да не сработва ефективно, както
видяхме в случая с г-н Христо Бисеров. Всяко конкретно разследване, ако бъде
проведено както трябва и доведено до край, би могло да осветли част от
механизмите за оказване на политически натиск, на който сме свидетели в
момента.
– Само на некадърност на
прокуратурата ли отдавате подобни присъди като тази на Христо Бисеров?
– Със
сигурност има политически маневри, но всичко това се проектира върху едно ниско
равнище на самите хора в съдебната власт, което е много голям проблем.
Записите, които произтекоха в публичното пространство („Яневагейт“, б.р.), поставят под съмнение не
само професионализма, а общата култура и възпитание на председателя на
най-големия съд в България. Няма как да се изненадваме от факта, че доверието в
съдебната власт от 15 години е между 8-13%. Това по същество е абсолютно нетърпима
ситуация, в която съдът по същество не се ползва не само с доверие, а
практически не присъства като институция в масовото съзнание в България. Това е
изключително тревожно и е симптом, който вече стана хроничен.
– Ще излекуват ли симптома, за който
говорите, предвидените промените в Конституцията?
– Аз
съм категоричен, че конституционна промяна в съдебната система е задължителна.
Не трябва обаче да забравяме, че съдебната власт е доста консервативна среда, в
която, за съжаление, това, което беше нарушено и ненаправено се хронифицира в
тези води. Усилията по-младите магистрати в България, които имат по-добра
подготовка и по-адекватно отношение към работата да бъдат изведени на преден
план, се оказаха неуспешни и че това не може да се случи. Няма съмнение, че БСП
е една от формациите, които многократно са заявявали, че не желаят да се
случват никакви промени в съдебната система. Това по същество означава, че те
разчитат на сегашното състояние на съдебната власт. Причината обаче не може да
се сведе само до една политическа партия. Има много фактори, които изграждат
този убийствен резултат. Проблемът в Темида е толкова тежък, че не знам дори
хората дали си дават достатъчно сметка за това. Когато има толкова ниско
доверие в съда и толкова високи нива на разбиране, че законът не се прилага
равно към всички, означава, че имаме проблем със самата модерна държава, с
отстояването на нормите и обществения ред. Този проблем трябва да има приоритет
спрямо всички останали в държавата.
– Успя ли да разклати държавата и
съдебната система делото „Христо Бисеров”?
– Нека
да приемем, че делото на Христо Бисеров е конкретен случай и прокуратурата не е
събрала необходимите доказателства. В масовото съзнание в България съществува
нагласата, че високата и политическата престъпност са ненаказуеми. Докато това
са доминиращите обществени нагласи, реформата в съда, както и да бъде
реорганизирана, няма да даде бързи резултати. Това е много сложен и бавен
процес, който изисква тежка подготовка на магистрати и сериозен контрол върху
качеството на тяхната работа. За съжаление не виждам подкрепа от самата съдебна
власт за подобен тип действия.
– Защо съдебната власт упорито се
пази от радикални реформи?
– Изглежда,
че в съдебната система се е установило някакво вътрешно съгласие, че нещата
трябва да бъдат продължени по този начин – който каквото успее да направи, да
успее да го направи, оттам нататък да не се пипат цялостно структурите. Самият
факт, че има толкова яростна съпротива срещу естественото разделяне на Висшия
съдебен съвет на две колегии означава, че имаме много тежък проблем. Няма нищо
по-нормално от това прокурори да оценяват качествата на прокурори и на
следователи, както и съдии да оценяват качествата на съдии. Няма нищо
по-нормално от това Висшият съдебен съвет да бъде избиран от всички магистрати
в България, а не през механизма, чрез който сега се излъчва. След като тези
толкова деликатни стъпки на промяна в съдебната власт срещат такава съпротива,
аз си давам сметка как би се посрещнало решение по посока на препоръките на
Венецианската комисия. Те бяха много по-радикални и много по-решителни действия
за съдебната власт. След като виждаме подобно отношение към правосъдния
министър, който и да е той, какъвто и да е той, не може да бъде превърнат в посмешище.
Това е изключително тежък проблем за отношението към закона и към правото
изобщо. Този проблем е огромен за България и без съмнение има своите
политически измерения. Защото случаите с Волен Сидеров и Десислав Чуколов са
рецидив на тежки хулигански прояви, към които се оказа, че съдебната власт в
разстояние на толкова дълго време остана безразлична. Същата е историята и с
куп други случаи, за които много предпазливо се избягва да се търси наказателна
отговорност, или поне това се случва до момента, до който съответната
политическа фигура излезе от властта. Това деморализира общественото мнение и
гражданското общество в очакванията му за справедливост. За конкретния проблем
се говори от години, но очевидно съпротивителните сили срещу реформите в съдебната
власт остават много консолидирани.
– Какво се крие зад атаките правосъдният
министър да бъде превърнат в посмешище?
– Аз
нямам конкретни наблюдения върху неговите действия. Той се опитва да направи
това, което може. Фокусирането на атаките срещу него имат съвсем друга цел.
Всичко това, което парламентът трябва да дебатира за съдебната реформа, е
гласувано и прието от Министерски съвет. То е гласувано от конституционно
мнозинство в парламента. Опитът да се фокусира вниманието върху министър Иванов
е чисто политически похват, който през неговата фигура търси атака по същество
срещу управляващото мнозинство. Ставаме свидетели на политическа игра, която
няма нищо общо с качеството на съдебната власт в България. Атаките от страна на
съдебната система към министъра са недопустими, както и за всеки, който уважава
съда и иска да види една работеща съдебна власт в България. За съжаление,
подобен тип деградация, която цели да бъде дискредитиран Христо Иванов,
показва, че няма граници и няма авторитет в Темида, който да не може да бъде
атакуван по този начин. Друга част от политическото пространство по същия начин
се опитва да разруши публичния образ на главния прокурор, което по същество не
може да се случи в една модерна държава. Няма как в такава страна да се води
публична и медийна война срещу главния прокурор и срещу министъра на
правосъдието. Това е елементарен принцип на държавното устройство. Има
механизми, чрез които може да се търси отговорност на всеки политик, но не през
подобна схема на политическа технология.
– Към „загрижените“ за управлението, от вчера се присъединиха и бившите шефове в МВР Светлозар Лазаров и Цветлин
Йовчев, предупреждавайки ГЕРБ, че фигури от Реформаторския блок клатят
държавата, какво прикриват с тази атака?
–
Строго погледнато по делото „Червей”, по което двамата са разпитвани,
обществото остана в дълбока дънна информация за какво точно е ставало въпрос –
за мащабно вътрешно разследване в рамките на системата на службите за
сигурност, или за тежко проникване в базата данни, което би било изключително
тревожно. Опитът директно да бъдат посочвани политически лица от страна на
Лазаров и Йовчев и да се твърди, че това е търсен ефект по отношение на
сегашното управление е по-скоро политическа спекулация. Истината за този случай
трябва да се появи под някакъв вид в публичното пространство, защото ако става
дума за мащабно навлизане в системата на базата с данни, е изключително
тревожно. То е не по-малко опасно от организираните хакерски атаки, които по
същество нарушават българския държавен суверенитет. България реално беше
нападната на първия и на втория тур на местните избори с атаките срещу сайта на
президента, на МВР, на МВнР и на парламента. Това по същество е сравнимо с
военни действия и нападение, което цели дестабилизация на държавата. Колкото и
да не звучи на българското публично пространство толкова опасно, това беше едно
от най-големите изпитания, пред които страната ни се изправи през изминалата
година – организираното посегателство срещу българската държава. Самият факт,
че институциите подцениха ситуацията и не реагираха адекватно на тези атаки е
обезпокоително. Аз наистина очаквам официални становища до къде е стигнало
разследването и кои са били поръчителите.
– Сериозни ли са заканите на Героги
Първанов за напускане на управлението, където се чувствал като пето колело и
девета дупка на кавала?
– Не
знам дали Георги Първанов е петото колело в управляващата коалиция, но аз лично
за пети път чувам подобни думи в рамките на една година от Георги Първанов. Това
се превръща в доста досадна тактика на АБВ. Беше ясно още от самото начало на
този кабинет, че тя ще търси всяка възможност за оказване на влияние върху
политиката на управляващото мнозинство и че ще го прави именно по този начин.
Патриотичният фронт има сходен модел на поведение, когато се гласуваше
бюджетът, в който малък коалиционен партньор се опитва да окаже въздействие
върху политиката на мнозинството. Смятам, че натискът основно е върху ГЕРБ, за
да бъде постигнато някакво предимство на АБВ към момента. Не виждам сериозен
политически смисъл в действията на Георги Първанов отвъд търговията с влияние и
опита за предоговаряне на позициите на партията в мнозинството. Всичко това
започва да се превръща в рутинна практика. Целият сюжет има привкус на една
фраза, която използвах преди години – малкият изнудвач.
– Има ли и други сили освен Русия,
които стоят зад войната срещу кабинета и стабилността на България?
– Има
достатъчно изявени външно политически интереси България да бъде
дестабилизирана. Това е свързано и с атаките срещу президента, и с начина, по
който се търси противопоставяне между ГЕРБ и Реформаторския блок. За мое голямо
съжаление в крайна сметка фронтът е общ. Ако се вгледаме внимателно в отделните
сюжетни линии, ще видим, че драматургът е един и същ и тази драматургия се
формира единствено в Москва. Тя търси възможност за противопоставяне на фигури
в България, за деградиране на публичния им образ и за насаждане на психози.
Само до преди месец и половина се работеше върху това в България да възникнат
обществени опасения от война. Дори заявлението за подобна възможност за
въвличането на страната ни във война би трябвало да бъде наказуемо, особено
когато се върши умишлено и търси политически ефект. Колкото и да е неприятно,
нещата се фокусират към един субект – Русия, но за съжаление аз не виждам друг
такъв във външно политически план, който да е толкова отявлено заинтересован от
постигането на негативни последици в политическия живот в България.
– Каква е крайната цел на Русия и
Владимир Путин?
–
Целта на Русия е да бъде дестабилизирана източната част на Европа до такава
степен, до която да не може да оказва решителна съпротива срещу
геополитическите планове на Кремъл. Тези опити се правят през последните 3
години, както по линия на петролната и газовата политика на Москва, така и през
анексирането на Крим, опитите за въздействие в Сърбия, през търсенето на всяка
възможност за дестабилизиране на ситуацията в преговорите с Гърция. Има
целенасочено въздействие в целия район. Няма друг геополитически фактор освен
Москва, който да има интерес от дестабилизирането на нашия регион, за да
създаде буферна зона срещу Западна Европа. Най-малкото тя се опитва да демонстрира възможност и да покаже, че може
да деградира Европейския съюз в тази му част. Целта на Русия не е да влиза в
конфронтации с НАТО или със САЩ. Целта на Кремъл и на Владимир Путин е
отслабване на ЕС и това не трябва в никакъв случай да бъде подценявано. Ако има
геополитически фактор в момента, който фокусира ЕС като основен опонент, това е
Русия. Руските стратегически интереси не са свързани със силен ЕС. Евразийският
съюз се опитва да се конкурира с ЕС, възприема го като опонент, като сила,
която не може да победи по друг начин освен по този.
– Засилва ли се влиянието на
русофилите и поддръжниците на Путиновия режим у нас, познават ли българите
истинския образ на Русия?
–
Българското общество познава много слабо съвременна Русия. Емоционалното
отношение към Царска Русия, която е част от Освобождението на България е едно,
сантименталните спомени, свързани с СССР са нещо друго, а съвременна Русия,
управлявана от Владимир Путин – нещо трето. Лошото е в това, че в българското
обществено мнение тези образи се наслагват и не е случайно това, че все повече
доминира образът на Съветския съюз, а не на Царска Русия. Липсата на достатъчно
информация и познания какво представлява съвременна Русия, какви са проблемите
на обществото там, как изглежда моделът на управление насърчават изявления за
общото базисно русофилство в България. Това не е вярно разбира се, защото
българите не искат да живеят в Руската федерация или в Евразийския съюз. Те
отиват в държави от ЕС, САЩ и в Канада. Това русофилство е в толкова базисен и
изкривен исторически план, че то не е основа за политическа мобилизация. Няма
как да възникне партията на базата на едно от стихотворенията на Иван Вазов
„Русия”, където поетът казва „таз земя велика”, елиминирайки друго негово
стихотворение „На руските воини”, в което пита „О, руси, о, братя славянски,
защо сте вий тука”. Изявените русофили у нас трябва да се запитат защо
българското общество знае толкова малко за съвременна Русия, защо има толкова
изкривена представа за това, което се случва в Руската федерация? Може би
русофилите трябва да коригират нещо, защото когато Руският културен център в
България навърши 50 години не беше зададен въпросът „какво знаят българските
граждани за съвременна Русия”. Не какво си спомнят за Съветския съюз и какво са
чели за освободителната война. Ако те знаят достатъчно за съвременна Русия,
базисните нагласи за това колко са русофилите в страната ни не биха изглеждали
в този вид, в който в момента някои от най-изявените от тях го представят.
Очевидно някой не иска да покаже лицето на съвременната руска държава и
огромните проблеми, които има руската нация в момента.
