Британският актьор Бенедикт Къмбербач беше един от хората, написали тази година писмо до Дядо Коледа, в рамките на инициативата Letter Live
Британският актьор Бенедикт Къмбербач беше един от хората, написали тази година писмо до Дядо Коледа, в рамките на инициативата Letter Live – при която различни разпознаваеми публични личности четат на глас пред публика своите писма до дядо Коледа.
Наред с Къмбърбач в тазгодишното издание се включиха Ани Ленъкс, Том Йорк и Ръсел Бранд.
Ето и текста на писмото на самия Къмбърбач:
Скъпи дядо Коледа,
Приятелите ми ме помолиха да ти пиша… Ще си призная, че не знам точно какво да ти кажа. Най-вече защото както повечето възрастни, ми се стува абсурдно да искам нещо от теб, нашето време с теб е отминало.
Вече сами си купуваме подаръците, контролираме съдбата си, поемаме отговорност за действията си и живеем в света, който сме създали… тъй че не сме тези, които се обръщат към теб и те молят да помогнеш за околната среда, мигрантската криза, общественото здравеопазване, образованието, хранителните банки, човешките права, фундаментализма и войните. Макар че, Бога ми, имаме нужда от всичката помощ, на която можем да се надяваме, за да се справяме с всички тези създадени от хората проблеми.
И не че не си състрадателен и изпълнен с радост. Ти си страхотен. Нищо, че костюмът ти си промени цвета заради корпорациите и че злоупотребяват с теб, превръщайки те в лице на един полудял материализъм – произходът ти вероятно се крие в някой езически друидски риутал, отдалечен мисловно на хиляди мили от спонтанното желание да получиш летящ скейтборд. Възрастните, след като са имали своя момент на вяра в теб, цинично посочват, че това е губене на ценното време. Но ти така и така не си за тях. Ти си за децата.
Децата, които имат нужда от малко магия в света, в който границите между невинността и отговорностите, между трепетното въображение и хладните, заложени за възрастните препятствия, непрестанно се свиват.
За това искам да те помоля да помогнеш. Още мъничко време за децата да бъдат деца. Разтегляне на момента за магия и игра. Запази ги още малко встрани от реалностите на този полудял свят, така че да може да се смеят от душа, вместо да изплакват сърцата си си. Помагай най-вече на онези, които се грижат за семейството си или страдат от болести, глад или бедност. На онези, които се крият по сгради, докато бомбите се сипят или треперят от страх и студ, натъпкани в лодка, с която да избягат от екологична катастрофа или война. Моля те, помогни световете им да бъдат озарени с радост и надежда.
Като се замисля, твоята година никак не беше лесна… А когато наистина се замисля, не съм сигурен, че искането и получаването на лазерен меч (не че не го правя винаги, между другото) е съизмеримо с контролирането на времево-пространствения континуум и правенето така, че детството да трае още малко.
Но ти наситина вдъхновяваш чудеса и благоговение сред тези, които ти пишат писма и си лягат с надеждата, че притежанията им чудодейно ще се увеличат. Ти вдъхновяваш добро поведение и ако не ме лъже паметта, няколко отчаяни опита в последната минута лошите постъпки да се изкупят, което не е за пренебрегване.
Отдели мисъл и за онези милони, на които им се иска да ти напишат писмо, но поради неграмотност, не могат. Вслушай се в думите им и помогни да им се даде време и шанс да се научат да четат и пишат, за да управляват по-добре живота си и да се измъкнат от съществуването в нищета.
Малко ми е жал за теб. А и май направих точно това, което казах, че няма да правя… Помолих те да помогнеш в решаването на проблеми на възрастните и да се намесиш в някои от най-големите тревоги, които имаме за децата си.
Обещавам да ти оставя повечко портвайн и пай с кайма!
С много обич,
Бенедикт х
P. S.
Между другото сега вече може ли да получа светлинен меч?
