Днес един колега ме попита „Как си?“. Обикновено отговаряме „горе – долу“ или „долу – горе“, „добре“ и много други. Но възниква търсне на отговора към въпросът можем ли винаги да сме във върховно състояние. Преподаващите модерни техники за преодоляване на стреса, биха защитили позицията на непрекъснато утвърждаване на добрата външна и показна страна от най – доброто състояние, което можем да извадим от себе си.
Няма обаче изгрев, без да има залез. Естествените състояния на трудност, които съпътстват всеки един от нас, са необходими за пълното и реално осъзнаване на позицията, в която се намира сърцето. Тяхното потискане чрез методи за контролиране на ума, са просто козметика, която нанесена върху рана не лекува, а просто скрива повърхността. Това може да помогне да преодолеем частично някои неща в себе си, на принципа на скачените съдове в психофизическата ни натура, но се получава „йо – йо ефект“, защото слагаме „каруцата пред коня“. Въпросът е „Защо страдаме“, отговора ще разгледаме в продължението на тази статия, в Проект Духовно Здраве, като в аванс ще уточня единствено това, че състоянието на слабост е нужно на всеки. И така, следва статията „Защо страдаме“.
Автор и колаж: Sandi Petrov
снимка:http://brucemctague.com
