Смени се пътят на новините, количеството и качеството. Радикално се променя бизнес моделът, а тази тенденция продължи с няколко събития, които вероятно още повече ще разместят пластовете в медийния пазар. Сред най-открояващите се беше инициативата Instant Articles на Facebook. Той цели да даде възможност на медиите да публикуват своето съдържание директно в социалната мрежа, вместо издателите да предлагат линкове, водещи към външни източници (например сайтовете на самите медии). По този начин компаниите доброволно се отказват от трафика към своите уебстраници, но печелят по-широка аудитория. Ако издателите сами координират и „сервират“ комуникационните послания, те имат право да задържат и 100% от приходите. Ако се доверят на социалната мрежа, тогава инвестицията на рекламодателите се разделя 70 % за медията и 30 % Facebook. В инициативата до момента са се включили близо 350 издатели, сред които The New York Times, National Geographic, BuzzFeed, NBC, The Atlantic, The Guardian, BBC News, Spiegel и Bild. Това обаче има 2 страни… Така например The Washington Post се сблъсква с рекламния модел на Instant Articles, при който има право да добави един-единствен стандартен банер (с големина 320х250 пиксела) на всеки 500 думи от съдържанието. Ако материалът е публикуван в самия сайт на щатското издание, той ще да съдържа между три и пет рекламни позиции за същия обем, посочват от The Wall Street Journal. По този начин Facebook всъщност ограничава приходите на своите партньори.Google също се включи в надпреварата за съдържанието на медиите. По-рано тази година корпорацията представи алтернатива, носеща името Accelerated Mobile Pages Project, която дава възможност за ускорено зареждане на новинарски материали при мобилни устройства чрез директното им публикуване в платформата. Проектът ще стане публичен в началото на 2016 г., а в него ще вземат участие медии като The New York Times, The Guardian, The Washington Post, BuzzFeed и VoxMedia.Това обаче ще означава в бъдеще в един момент медиите почти изцяло да зависят от големите като Google и Facebook които в момента в който пренасочват потребителите изцяло към мрежите си, може да променят условията, а на който не му харесват новите условия, да отиде на един изпразнен откъм потребители онлайн пазар извън мрежите. В света на все по-бъркащите в очите ни и крещящи банери блокиращи компютрите ни понякога съществуват и блокиращи рекламите софтуери. Медиите естествено ги мразят. Това обикновено са приставки за уеб браузъри, които спират връзката до рекламните сървъри на издателите и ограничават показването на комуникационни послания и рекламни позиции. Чрез тях потребителите олекотяват зарежданата страница, премахвайки излишните части от нея, но така влияят директно върху приходите на посещаваните уебстраници. Според доклад на компанията Pagefair, която анализира т.нар. ad blocking феномен, само за последната една година използването на блокиращ софтуер е нараснало с 41%, а броят на потребителите, които филтрират своя трафик, е достигнал до 195 млн. през второто тримесечие на 2015 г. Това пък се отразява на онлайн медиите в загуби на стойност $ 21.8 млрд. през тази година. Проблемът всъщност стана по-сериозен, когато технологичният гигант Аpple представи последната версия на своята мобилна операционна система iOS. Тя дава възможност на разработчиците на приложения да създадат и качат в платформата Apple Store на компанията свое приложение за блокиране на реклами. По този начин за пръв път медии, рекламодатели и агенции се сблъскаха с нова страна на един до болка познат проблем – филтрирането на реклами, но този път и през мобилни устройства. Това е и причината медии като RTL, ProSieben и Axel Springer да прибягнат до съдебни дела за нарушаващи конкуренцията практики срещу Eyeo, компанията, създател на най-популярното приложение за блокиране на реклами АdBlock Plus. Германският съд обаче отсъди в полза на софтуерната компания с довода, че потребителите сами избират да инсталират технологичното решение на своите устройства. Към момента Аxel Springer води дела и срещу разработчици на мобилен софтуер за блокиране на реклами в опит да ограничи развитието и дистрибуцията на подобен тип приложения. Докато тече борбата между компаниите за блокиращ софтуер и медиите, вторите активно търсят решение на проблема. Springer е сред издателите, които въведоха ограничения в достъпа до сайтовете си за потребители, инсталирали блокиращи приложения. За да бъде достигната уебстраницата на вестник Bild, част от портфолиото на Аxel Springer, читателите трябва да изключат софтуерите или да платят месечна такса за достъп. Това обаче едва ли е решение, защото читателите просто ще започнат да прескачат Springer вместо да изключват програмите си или да плащат, точно така както започват с течение на времето да влизат в страници които се зареждат трудно поради голям брой реклами по тях. За други компании, сред които Huffington Post и Yahoo, решението за задълбочаващия се проблем с филтрирането на реклами е фокусирането върху т.нар. native advertising, т.е. реклами, които изглеждат като редакционно съдържание, спонсорирано от рекламодатели, което по-разумното решение. Интернет измести TV и фалира вестници в САЩ. Телевизиите ще се наложи да преосмислят своя праймтайм, защото сателитните и кабелните оператори вече дават възможност да гледаш отложено* с час, два, ден, няколко дни или седмица съдържанието дори на водещите телевизионни канали в удобно за зрителя време. Това ще кара традиционната телевизия и в България да преосмисля обичайния си модел на програмиране и привличане на аудитория. Ще мотивира и рекламодателите да проучват по-добре навиците на потребителите. Броят на хората, които се възползват от възможността да гледат любимите си предавания или филм не по време на живото им излъчване, а когато им е най-удобно, много бързо нараства и то не само в България, а навсякъде по света. В САЩ и Великобритания делът на отложената гледаемост достига 15% и вероятно ще расте с нарастване на предлагане на услугата. На европейските пазари нивата са все още по-ниски, но тенденцията е към бързо нарастване, като българският пазар не прави изключение. Както бях писал Ефектa от цифровизацията е като появата на пушката “Хенри-Уинчестър” в прерията. На фона на новите тенденции, които движат международния медиен пазар, картината в България е в най-мрачните нюанси, а вестници, телевизии, радия и сайтове се гърчат вече от недофинансиране. Както предупредих преди няколко години, появата на частни телевизии и предавания по Интернет не може да се спре, но най-големия проблем на медиите ще настъпи ако и когато гиганти като Google, Apple, Sony, Intel, Facebook и други решат да пуснат свои телевизии или пренасочват пазара към себе си изцяло или го метнат изцяло в ръцете на клиентите си. Засега опитите им не са от най-успешните, но с развиване на технологиите и новите телевизори появата им е неминуема. * Отложеното гледане е и блестяща възможност човек да изхвърли рекламите, като просто превърти напред предаването или филма си. Това е проблем с който тепърва медиите има да се справят и всеки опит за насилствено гледане още повече ще влоши неща.
