Иглика

1
Добави коментар
bilkite.xyz
bilkite.xyz

Кралицата на пролетта

Едно от най-ранните и красиви пролетни цветя е игликата. Днес са познати близо 400 естествени вида, както и много изкуствено създадени вариетети. Растат основно в умерените зони на Северното полукълбо, като около половината познати видове произхождат от района на Хималаите. В България са разпространени диворастящи 8 вида, някои от които като Рилска (божествена) иглика (Primula deorum) и Старопланинска иглика (Primula frondosa) се срещат само у нас.

Най-разпространена и с най-голямо приложение е Лечебната иглика (Primula veris). Позната е в почти цяла Европа и Близкия изток, от планините на Иран до Британските острови, а на север достига дори до Скандинавския полуостров. У нас може да бъде открита между март и юли в почти цялата страна, най-често по храсталаци, гори и ливади в планинските и полупланиските части.

Игликата е привлякла вниманието на хората от най-древни времена. Като едно от първите и най-красиви пролетни цветя тя е символ на възраждащата се природа. Красивите жълти цветове приличали на древните по форма на връзка ключове. Тези две представи най-общо обединяват и повечето поверия, митове и ритуали, свързани с растението. Според скандинавската митология игликата се появила, когато богинята на любовта и плодородието Фрея изпуснала на земята свойте вълшебни ключове, а според други легенди това било дело на Св.Петър. На Британските острови игликата била свързвана с различни горски феи и леприкорни и показвала (била “ключ”) към техните скрити съкровища. На много места е използвана като средство за прогонване на злото и привличане на здраве и плодородие, символ на любовта, младостта и женското начало.

По отношение на химическия състав на лечебната иглика  са извършени доста научни изследвания. Открити са различни флавоноиди, фенолни гликозиди и сапонини като примеверин, примулаверин и др., следи от етерично масло, витамини – каротин и витамин C и др.

Най-често игликата намира приложение като отхрачващо средство при лечение на различни заболявания на дихателните пътища като бронхити, коклюш, астма, простудни заболявания. Запарката от богатите на сапонини корени засилва бронхиалната секреция и спомага за изхвърлянето на сгъстените секрети. Растението притежава и противовъзпалителен, противотемпературен и потогонен ефект, което допълнително подобрява общото състояние на болните.

Лечебната иглика действа успокояващо, аналгетично и спазмолитично. Може да се употребява при безсъние, неврози, епилепсия, главоболие, нервна слабост. В някои страни се приготвя вино от иглика, което е добро средство при сърдечни оплаквания.

Днес тази употреба е позабравена, но в Средновековието растението е било широко използвано за лечение на различни възпалителни заболявания на опорно-двигателната система. Старите хербалисти високо ценяли тези качества на игликата и я наричали Herba paralysis (билка за парализи) и Radix arthritica (корени за артрит). Това се дължи до голяма степен на съдържащите се вещества, подобни на аспирина.

Благодарение на своето противовъзпалително и диуретично действие може да се употребява за лечение на заболявания на бъбреците и пикочния мехур. Тя пречиства кръвта, стимулира отделянето за жлъчка и храносмилателни сокове, подобрява обмяната на веществата.

Външно се употребява като средство, стимулиращо растежа на косата, заздравяване на рани и премахване на различни пигментни петна и лунички по кожата.

Игликата има и други приложения. Поради голямото съдържание на витамин C и протавитамин А (каротин) се употребява като ранна пролетна салата, като дори се е култивирала специално за тази цел. От цветовете се приготвя билково вино, а в някои страни служи като оцветител в кулинарията.

Поради високото съдържание на сапонини игликата може да причини стомашен дискомфорт или различни алергични реакции!