Последният опит на Русия да достигне до Марс бе през 2011 година и той завърши с провал. Снимка : ЦЭНКИ
4 януари 2016 г. 16:51 ч.
Светослав Александров. Автоматичната междупланетна станция „ЕкзоМарс-2016“-Trace Gas Orbiter е на стартовата площадка. Тя, както и малкият спускаем апарат „Скиапарели“, са в края на предстартовата подготовка. Изстрелването наближава – по план то трябва да се осъществи на 14 март.
Но заедно с наближаването на датата на старта надвисва и сянката на руските провали. От 1962 година до днешни дни Русия се мъчи да достигне Марс, но нито една от мисиите не е постигнала пълен успех. През 1962 година е изстрелян „Марс 1“, който е загубен по пътя. През 1969 година съветските учени изстрелват две сонди – „Марс 1969А“ и „Марс 1969Б“, но нито едно от изстрелванията не е успешно. През 1971 година „Марс 2“ и „Марс 3“ навлизат в орбита около планетата, но спускаемите им апарати претърпяват провал. Орбиталните отсеци пък имат проблеми с радиопредавателите и не успяват да изпратят много научни данни. През 1973 година „Марс 4“ и „Марс 7“ претърпяват провали, защото не успяват да пристигнат респективно в орбита и на повърхността, „Марс 6“ се проваля преди кацането, а „Марс 5“ работи в орбита около Марс едва две седмици. През 1988 година се провалят две мисии до марсианската луна Фобос – „Фобос 1“ още по пътя, а „Фобос 2“ в орбита около Марс, преди кацането на спътника. През 1996 година „Марс 96“ не успява да напусне околоземна орбита. Подобна съдба сполита и „Фобос-Грунт“ през 2011 година.
Ще успее ли Русия поне този път?
Историята на „ЕкзоМарс“ е много интересна. Проектът започна миналото десетилетие и първоначално се координираше само от Европейската космическа агенция (ЕКА). Той обаче се оказа твърде комплексен – по-сложен от всеки друг проект, предприеман от Европа. Затова ЕКА потърси сътрудничество с НАСА. НАСА трябваше да организира изстрелванията и да участва равноправно с ЕКА в научната дейност, но поради различни причини (една от които е свързана с покриването на нарастващите разходи на телескопа „Джеймс Уеб“) НАСА се отказа от съвместния проект. През 2013 г. Русия зае мястото на НАСА като пълноправен партньор, пое голяма част от финансовата тежест и отговорност за осигуряването на ракети и научни инструменти.
В резултат от включването на Русия в проекта, „ЕкзоМарс“ изглежда доста различно от първоначално предвиденото. Но дали руснаците ще успеят да изстрелят успешно мисията, това е вече друг въпрос.
Марсианските провали не са запазена марка само за руснаците. НАСА премина през своята серия от аварии през 90-те години на миналия век. През 1993 година беше загубен „Марс Обзървър“ три дни преди пристигането в орбита около Червената планета. Американската агенция понесе най-тежкия си удар през 1999 година, когато бяха провалени три мисии – „Марс Клаймит Орбитър“ (орбитална), „Марс Полър Лендър“ (спускаема) и „Дийп Спейс 2“ (мисия с микросонди). Провалите доведоха до тежки реформи вътре в агенцията, но реформите успяха и след това бяха пожънати големи успехи – кацанията на „Спирит“ и „Опортюнити“ през 2004 година, пристигането на „Марс Риконисънс Орбитър“ в орбита около Марс през 2006 година, кацането на „Феникс“ през 2008 година, кацането на „Кюриосити“ през 2012 година, навлизането на „Мейвън“ в орбита около Марс през 2014 година.
Най-голямото притеснение около „ЕкзоМарс“ идва от това, че опитите за реформи в руската индустрия през последните години не се увенчаха с успех.
Фактът, че Русия и ЕКА си сътрудничат по „ЕкзоМарс“, решава някои от класическите проблеми около руската междупланетна космонавтика – космическият апарат вече не е от типа, който специалистите наричат жаргонно „Коледно дърво“. Апаратите от такъв тип са накичени с всевъзможни научни инструменти и това увеличава техния шанс за провал. „Фобос-Грунт“ бе прекрасен пример за „Коледно дърво“ – множество инструменти, а освен тях към него бе прикачен отделно и китайски микроспътник. „ЕкзоМарс“ представлява нов шанс за Русия да започне нова програма за усвояване на Марс, която не е обременена от съветския подход на 70-те години. Ако тогава е изглеждало приемливо да се неглижират техническите проблеми и да се строят множество резервни автоматични станции, които да се изстрелят серийно, докато някоя от тях не постигне случаен успех, днес това вече не е възможно. Най-малкото Русия нито разполага с необходимия бюджет, нито персоналът е достатъчен.
Основните притеснения този път идват не толкова от функционалността на космическия апарат „ЕкзоМарс“-Trace Gas Orbiter, колкото от надеждността на ракетата-носител „Протон-М“. През последните 5 години успеваемостта на тази ракета започна да пада под 90%. Много често проблематичен се оказва ускорителният блок „Бриз-М“, който сега за пръв път ще се използва за междупланетно изстрелване…
В края на краищата има три възможности: успех, провал или двугодишно отлагане за следващия стартов прозорец през 2018 година. Последното може да се случи, ако работата на космодрума изостане от график или (което е по-вероятно) някоя ракета „Протон-М“ аварира в периода до месец март. Като се има предвид нуждата от реформи в руския отрасъл и перспективата втората мисия „ЕкзоМарс“, която ще включва марсоход, да бъде отложена от 2018 и 2020 година поради забавяне в строителството, едно отлагане на тазгодишния старт на „ЕкзоМарс“-Trace Gas Orbiter с две години може би съвсем не е лоша идея.
http://www.space-bg.org/
http://www.cosmos.1.bg/
