Изложба във Варна представя политическите карикатури на Il Papagallo
Оригинални пълноцветни карикатури от италианското сатирично издание Il Papagallo („Папагал“), седмичник от края на XIX век, чиято политическа сатира е своеобразен предшественик на „Шарли Ебдо“, могат да се видят във Варна до 21 януари във Франкофонския център на ул. „Преслав“ 69.
Експонатите с художествена и антикварна стойност са от частната колекция на екипа, списващ рускоезичния сайт за Варна varnamania.net. Някога те са принадлежали на варненски морски офицер.
Изложбата е своеобразно продължение на състоялата се миналата година дискусия „Карикатури и граници“, организирана от Обществото на писателите в морската столица. Тя представя 28 оригинални корици от френската версия на италианския вестник през периода 1897-99 г. (цветни литографии с размер 600 х 400 мм), придружени с превод на български език, информира Brat-bg.com.
Карикатурите на Il Papagallo засягат актуални за края на XIX в. политически и социални теми като упадъка на Османската империя, създаването на колониални империи, Източния въпрос и т.нар. Велики сили, ситуацията в Далечния изток, нашумялата по цял свят афера „Драйфус“. Персонажите, олицетворяващи различни държави и политически сили, както и реалните исторически фигури са представени в комична светлина, вкл. чрез използването на религиозни сюжети.
Седмичният вестник Il Papagallo е създаден през 1873 г. в Болоня от художника Аугусто Гроси. Излиза до 1915 г. Това е един от първите опити за издаване на масов народен седмичен вестник с голяма пълноцветна илюстрация, изцяло посветен на актуални въпроси от международната политика.
Вестникът се радва на популярност и през 1876 г. започва да излиза негова френска версия със заглавие Le Perroquet, а през 1879 г. вече се печата и на английски език. Това прави изданието наистина интернационално и то постига добри продажби в Европа и Северна Африка, а според обяви в българските вестници от онези години има почитатели и у нас.
В края на XIX в. общият италианско-френски тираж бил приблизително 40 хил. броя, като на френски се печатал и четял повече, отколкото на оригиналния си език. Логично – френският тогава е бил най-популярният международен език.
За да се намали цената на вестника, той се печатал с много високо качество на полиграфията, но на нискокачествена хартия. Тя много бързо пожълтявала и ставала трошлива, затова с течение на времето Il Papagallo се превръща в антикварна рядкост. Днес е по-лесно да се намери френско, отколкото италианско копие.
Източник: Brat-bg.com
