Ако още не сте разбрали, Германия стана поредната жертва на Ислямската държава.
Не, нямам данни, че авторите на организираните сексуални посегателства в големите градове са граждани или ако щете дипломати на оная страна. Може би още не са намерили време да заявят авторство.
Говоря за държавата на духа, не за оная, дето има министерства и митници и изнася петрол и война на целия свят. Не съм голям специалист по мюсюлманска култура, обаче имам очи, виждам, имам уши-слушам.
Арабските жени в Лас Палмас де Гран Канария представляват приказна гледка. Обвити са с разкошни платове на екзотични шарки, по три-четири квадратни метра плат на човек. Пардон, на жена. Защо толкова много плат ли? Защото са добре увити. И защото са дебели. То не само мюсюлманските жени са дебели, пък и понякога няма нищо по-хубаво от една дебела жена. Арабските жени в Лас Палмас, обаче всичките са дебели. Що така?
На тях им е забранено да спортуват. Единствените физически активности разрешени на тия жени са а) раждане и б) разходки в тъмните часове на нощта, но никога без придружител.
Охраната е дискретна, не се забелязва на пръв поглед, но винаги е налице. Седи на съседната пейка или пуши встрани.
Другото което прави впечатление е как арабските жени се карат на децата си. На момичетата крещят, а на момчетата шепнат едва чуто: “Ахмед, Ахмед“.
Причината е, че този Ахмед, макар малък, макар и шестгодишен вече й е господар.
На тази майка и на много бъдещи жени. Техен завоевател, опекун и частна охрана в опазването на култура и традиции по време на нощната разходка.
Забелязвате ли, че не съм сложил кавички нито на думата култура, нито на граждани и дипломати, нито на държава. Не е правомерно. Такава държава има.
Тя се казва Ислямска държава в Ирак и Леванта. ИДИЛ. Също като Саудитска Арабия, тази страна изнася петрол, кове закони, пише учебници.
Там изнасилването (на жени) е учебникарско понятие и правова норма. Жените, които не стават за изнасилване, ги погребват. Наскоро четох за един такъв масов гроб. Ислямистите са убили жените над 40 години
Сега да се върнем към нашия, “цивилизования“ свят и по-точно към масовите опити за изнасилване около Нова Година в Кьолн, Хамбург и къде ли още не.
Юристите и психиатрите като мен, ще ви кажат, че съществува адска терминологична плетеница около термините “изнасилване“ и “опит за изнасилване“.
Ето защо юрист, който има и трябва да каже нещо по въпроса, а именно правосъдният министър на Германия Хайко Маас, характеризира случая като „сексуално нападение“- “sexuelle Übergriffe“ Виж тук: sexuelle-uebergriffe-in-koeln-das-ganze-scheint-abgesprochen-gewesen-zu-sein. В същата тази статия, г-н Маас признава, че сексуалните нападения са организирани. Прави го на дипломатичен юридически език.
Мен, ако ме попитат, как ще оразмеря престъпления от рода на блъскане, отвличане, опипване на гениталиите, крещене на обидни думи със сексуално съдържание, с оглед на моралните и психологически вреди за жертвите, ще нарека деянието „опит за групово изнасилване.
Дотук с кавичките.
Понеже, както казах не съм голям специалист по джихад, ще се съсредоточа върху обществената реакция на престъплението: опит за групово изнасилване, опитан пред очите на германската общественост и полиция.
Според мен, пък и според много други неспокойни душици, дето кръжим около лампата на фейсбук, въпросната реакция бе :а) забавена, б) причудлива.
Кьолнската кметица Хенриете Рекер отговаря на нападенията с правила за поведение на обществени места, се казва в този материал. Правилата са за кьолнските момичета и жени!
Бих искал да отворя една скоба, казвайки че да разбере човек обществената реакция към изнасилването (и опитите и опитите!) е добре много да се прочете. Но и малко да се прочете, пак е добре. Горещо препоръчвам книгата на Нанси Рейн “След мълчанието“ издателство Сиела, 2001 година. Декларирам интерес, защото аз съм й преводач.
Да оставим превода и да погледнем към автора. Г-жа Рейн става жертва на изнасилване в зряла възраст и за да преодолее личната си травма и отчаянието си от реакцията на околните, изследва себе си, като потърпевш, и изнасилването като инструмент.
Не на последно място, твърди Рейн и привежда доказателства, изнасилването е инструмент на войната. Изнасилват всички воини/войни, не само мюсюлманите. Изнасилват американските войници във Виетнам, руските в Берлин, немските в Белгия по време на Първата Световна.
Второто е, че изнасилването е средство за налагане на подчинение и в мирно време.
То някак си организира и двете страни. Изнасилвачите се утвърждават в силата си и в надмощието си в обществото, жените се научават да се срамуват и да мълчат. Нарочните сенатски комисии през деветдесетте години в САЩ правят ужасяващото предположение, че може би само 16% от извършените в определена година изнасилвания биват докладвани пред полицията.
Броят на заловените извършители на вече докладваните престъпления, е още по-ужасяващо нисък.
С други думи, обществото не действа, мълчи, и не само.
Потулва изнасилванията на базата на един перверзен психологически механизъм: съюзяване с насилника.
Наскоро една българка, моя приятелка живееща в Германия написа следното и ми разреши да цитирам: “За три месеца получихме 3 писма от училището на дъщеря ми за сексуални посегателства срещу момиченца от същото училище.“ Само за 3 месеца и само от едно училище в центъра на Мюнхен.
Естествено нито дума от пресата!
H&M рекламират тук нова модна линия за момичета, мюсюлманки. Бурката се превръща в моден аксесоар. Нямам думи, много плашещо и разочароващо.
Защитата е не само пасивна, чрез потулване, но и преминава към унизителни действия. Пример за това са съветите на кьолнския кмет Рекер към жените.
Ето цитат на български “Предложената норма на поведение на жените включва поддържането на една ръка разстояние от непознати, придържането към групата, с която се движат, и искане от минувачи за намеса при случай на посегателство.
“Тази норма е проектирана предимно за момичета и млади жени, за да се избегнат подобни случки“, обяснява Рекер, добавяйки, че скоро ще бъде качена в Интернет.
Думите на кметицара провокираха вълна от недоволство сред обществото, защото извъртат гледната точка и представят жертвите за виновни.
Все пак кметът настоява, че туристите от други държави трябва да се съобразяват с нормите на поведение в Германия.
Любопитното е, че въпросната госпожа преди броени месеци бе обект на атентат от страна на десен екстремист, чието обяснение за (опита за) убийството бе несъгласие с политиката за приемане на имигранти в кьолнската община.
Автор: Христо Димитров
