9 януари 2016 г. 14:30 ч.
Светослав Александров. Измина поредната филмова година! И то каква! През 2015 видяхме нов филм от поредицата „Джурасик парк“ – „Джурасик свят“, видяхме нов „Терминатор“, „Човекът-мравка“, нов епизод на „Междузвездни войни“! Видяхме за пръв път от доста време филм от жанра на твърдата научна фантастика, който стана популярен – „Марсианецът“.
Всичко това ме кара да се замисля по следния въпрос. Каква трябва да е политиката на КОСМОС БГ по отношение на изкуството, най-вече фантастиката? Трябва ли да обсъждаме повече фантастични творби на уебсайта, още повече, че космическият ентусиазъм и фантастичното почти винаги вървят ръка за ръка?
Преди известно време отворих към уебсайта раздел „Електронна библиотека“. Идеята ми беше да популяризирам най-вече български автори на фантастика. До този момент обаче не съм се захванал сериозно по въпроса. И имам основателни причини да го направя, най-важната от които е, че в България все още няма ясно изградена култура за дискусия на произведения на изкуството, няма толерантност към различното мнение и ако включим статии за изкуство, сайтът КОСМОС БГ ще загуби повече, отколкото ще спечели.
Проблемът идва от това, че отношението на различните хора към изкуството е различно и винаги противоположно. Популяризирайки космонавтиката, нейните постижения, хубавите снимки от други планети, обикновено няма две коренно противоположни мнения. Научните открития са важни, снимките са красиви. Толкоз. Интерпретирайки изкуството, ние изхождаме от различен начин на мислене, обусловен от нашето възпитание, това, което сме преживели, нашата ценностна система, нашето отношение към живота, нашата представа за „добро“ и „лошо“. Даже дали даден човек е бил цяла сутрин кисел, защото не е имал време да си допие кафето, може да изиграе решаваща роля относно интерпретацията на дадено произведение на изкуството. Изхождайки от казаното по-горе, западните автори, критици, филмови режисьори се придържат към следната максима – няма неправилно отношение и неправилна оценка към дадено произведение на изкуството. Дали някой ще го заобича това произведение, или напротив – ще го намрази, това е лично негово право. Също както е лично негово право да изрази становище публично.
През 2015-та година бяхме свидетели и на още един филм, посветен на делото на Васил Левски. Филмът стана известен не толкова с качествата си, колкото с отношението на режисьора на филма към тези, които не го харесват и по-конкретно към наследничката на Левски. „Да взима хапчета“, „Как мижав Левски? Ми да гледа филма. Как може такова нещо да говори?“ (източник). Ми може. Изгледала го е, не й е харесал, толкоз. Точка. Не можеш да й промениш мнението, защото отношението към изкуството е емоционално и колкото и да спориш, тя няма да заобича филма, дори и да я разгромиш в спора. Гаранция. На запад на подобни емоционални изблици от страна на творци не се гледа с добро око. Ако въпросният режисьор работеше на запад и реагираше така срещу критиците, знаете ли какво щеше да постигне? Класическо кариерно самоубийство – единствените филми, които отсега нататък щеше да режисира, щяха да са тези с айфона му. Същото се отнася и за писателите.
У нас има много непризнати гении. Както непризнати гении-творци, така и непризнати гении-критици, които смятат, че тяхното мнение е най-меродавно (а то не е, то е субективно като всяко едно друго). Лошо няма, разбира се, всеки има право да има високо мнение за себе си. Лошото е, че тези въпросни хора предпочитат да мрънкат, вместо да усъвършенстват работата си и тя наистина да стане добра. Никой не иска да си има вземане-даване с мрънкачи. Няма по-жалка картина от творец, който рони сълзи в публичното пространство, че не го оценяват достатъчно. Не това е начинът да бъдеш забелязан и най-важното – обичан от другите. Ако искаш да си известен, без последното няма да мине.
Време е хората на изкуството в България, техните фенове и критици да разберат следното – ако някой не харесва дадено произведение, това не означава, че е непременно злобар, комплексар, неуспял, по български дърпащ надолу всеки, който е постигнал нещо. Това означава просто, че човекът има отрицателно мнение.
Сега – за „Междузвездни войни“.
Изписаха се много мнения – както възхваляващи, така и критикуващи. Повтарям – в това няма нищо, ама нищо лошо. Моето мнение беше по-скоро положително – страхотни филмови ефекти, новият дизайн на меча кърти, отлично озвучаване. Е, изказах се негативно за главния антигерой – Кайло Рен. За други хора не беше така – просто класически ребуут с нищо ново – пак мрачен лорд, пак звезда на смъртта, пак тя трябва да бъде унищожена, пак някакъв неукрепнал джедай. Както в положителното, така и в отрицателното мнение няма никакъв проблем – зависи от гледната точка на всеки човек.
„Междувездни войни“ не е твърда научна фантастика. Поредицата няма да се хареса на тези хора, които признават само произведения, верни на традиционната наука. Няма инженери, които трябва да пишат сложи уравнения, за да поправят авариралите космически кораби. Не са обхванати теми, класически за твърдата фантастика – какво ще се случи с човечеството при среща с извънземни, как ще реагира героят, ако заседне на някоя луна на Юпитер. Не. Темите в „Междузвездни войни“ са по-близки до тези в класическото фентъзи – има мрачни лордове, магия (добре де, сила), куестове за унищожаване на предмети, които могат да разрушат светове (звезди на смъртта), мечове, епични битки. Както пише Манол Глишев – космосът вече не е единствено за строги умове, днес той е вълшебно царство в неправдоподобни закони.
И в това няма нищо лошо. Така можем да заинтригуваме хора, на които космонавтиката им е чужда и студена.
А вие какво мислите за новия филм? Пишете в страницата на КОСМОС БГ във Фейсбук!
http://www.space-bg.org/
http://www.cosmos.1.bg/
