Що е то хейтър в България? Всеки, който не мисли като теб. Щом мнението ти не съвпада с отсрещния човек, имаш всички основания да назовеш позицията му хейт. Както и да го наречеш прост, тъп, олигофрен, идиот, да му препоръчаш да се гръмне и да приключи със себе си веднага. Колкото по-агресивен, невъзпитан и злобен език използваш – толкова по-елитарен, възмутен от нескочаемата българска простотия ставаш. Хубаво е да добавиш и някакъв отегчен, отчаян и генерализиращ възглас: “Еййй, много прост народ сме значи”, “Никога няма да се оправим с такова мислене”, “Няма по-голям идиот от българина” – тези например са универсални и винаги вършат работа. А и рЕзко изпъкваш на фона на аморфната, неопределена маса “народ” и се разграничаваш от нея.
Разпознахте ли се? Кога у нас чуждото, критично мнение, което не съвпада с нашето, се превърна в хейт? Ако от мен се очаква да съм безкритична, да съм позитивна на всяка цена, да харесвам всичко и всички, да нямам собствено мнение, а да се съгласявам с всичко и всички – избирам да съм хейтър. При това този избор е съвсем съзнателен, информиран и категоричен. Извинявайте, но да имаш мнение и да стоиш зад него не е хейт, а позиция. Другото е безхарактерност, при това налагана с агресия. Грубият език, обидните квалификации и лепенето на епитети не са позиция. А зле прикрита злоба, че някой не мисли като теб. И невъзможност да защитиш мнението си. Никога не съм очаквала всички да ме харесват и да възприемат живота като мен. Всъщност, ако всички мислят като мен и ме харесват, ще се намразя. И да, чудесно е, че хората имат различни гледни точки, вкусове, възприятия, възгледи и нива на интелект, ако щете. Иначе щяхме да сме сектанти. Критичното мислене, вдъхновението, талантът и трудът карат света да се върти. С други думи, четете този текст на компютъра, на телефона си или чрез Facebook, защото Стив Джобс, Бил Гейтс, Марк Зукърбъг и други “хейтъри” са били достатъчно критични, талантливи и упорити да измислят, създадат и развият операционните системи, лаптопите, смартфоните, социалните мрежи и т.н. “Изхейтили” са пишещата машина и телефонът с шайба.
Винаги е полезна критиката. Във всички сфери. И в политиката, и в изкуството, и в човешките отношения, ако щете. Липсата на достатъчно сериозна, обективна и критична властта журналистика – знаем до какво доведе. Отсъствието на нормална, безпристрастна критика в изкуството доведе до размиване на границите между култура и халтура. Недостигът на голям брой критична маса граждани, които да изискват работещи институции, реформи и облагородяване на средата ни докара 26 години несвършващ преход.
А липсата на критика в обществото ни като цяло ни докара дотам, че много хора да не знаят как, аджеба, се критикува? “Президентът е тъп, щото е “чехльо”. “Мразя гейовете, щото така”, “Този филм е тъп, затова не ми харесва”, “Не харесвам този политик, щото има/няма мустаци, щото е грозен или щото е “мишок”, а не заради политиката, която води или не води. А това не е критика. Това са агресивни нападки, които не почиват на аргументи.
Ей това е разликата между критика и хейт. А очакването около нас да бродят хора с розови мантри, повтарящи на глас мислите, чувствата и житейските ни нагласи е като да очакваме Волен Сидеров да е нахлул в НАТФИЗ, за да се опита да влезе в класа на проф. Ивайло Христов.
Край на този текст. Сега е моментът всички, несъгласни с мен, да ми дадат бърз съвет как най-бързо да приключа със себе си, щото съм изключително проста Enjoy!
