Не съм приятел, не съм невеста, не съм жених. Аз съм президент на Русия | Temaonline.bg

1
Добави коментар
Temaonline
Temaonline

 

 

Уважаеми господин Президент! Току що отбелязме 25-годишнината от края на „студената война“. През последната година наблюдавахме голямо количество воайни и кризи, дълго време не е имало подобно нещо. Какво не направихме правилно? 

Започвате веднага с ключовия въпрос. Всичко направихме неправилно, още от самото начало не преодоляхме разкола в Европа. Преди 25 години падна Берлинската стена, но разколът на Европа не беше преодолян, невидимите стени просто бяха преместени на Изток. Това създаде предпоставки за бъдещи взаимни упреци, неразбирателства,  кризи. Много, в това число и Федералната република, ме критикуват за известното ми изказване в Мюнхен на конференцията за сигурност. А какво толкова необичайно казах?

След като падна Берлинската стена се говореше, ме НАТО няма да се разширява на Изток. Това говореше тогавашния генерален секретар на НАТО, гражданинът на Федералната република господин  (Манфред) Вьорнер, доколкото си спомням. Между впрочем, някои германски политики от онова време предупреждаваха за това и предлагаха решения, например господин Эгон Бар.

Знаете, аз естествено се срещайки се германски журналисти, си помислих, че така или иначе ще стигнем до този проблем, който засегнахте сега и извадих от архива на съветското ръководство разговор от онова време, от 90-те години, с някои германски политики – в този число с Егон бар. Те никога не са били публикувани.
 

Това интервю ли е? 

Не, това са работни разговори на германски политики – Геншер, Кол, Бар със съветското ръководство – Горбачов, Фалин, който по онова време е ръководил международния отдел на ЦК. Тези разговори никога не са били огласявани. Вие ще бъдете първите им читатели и вашите читатели ще узнаят за този разговор от 90-те години. Вижте какво казва Егон Бар: „Ако при обединението на Германия не направим решителни стъпки, за да преодолява не разкола в Европа, развитието може да има доста неблагоприятен характер, обричащо СССР на международна изолация“. Това е казано на 26 юни 1990 г.

Господин Бар предложи конкретни неща. Той говорил за необходимостта от създаване в центъра на Европа на нов съюз. Тя не бива да се движи към НАТО. Цяла Централна Европа, включвайки Източна Германия или без нея, би трябвало да се обедини в отделен съюз с участието на СССР и САЩ. И ето той казва: „НАТО като организация, във всеки случай неговите военни структури не трябва да се разпространяват върху Централна Европа“ . По онова време той вече е бил патриарх на европейската политика, той е имал поглед в бъдещето и той го е сподели със съветските колеги. „Ако не се съгласите с това, а се съгласите с разпространяването на НАТО, и Съветският съюз се съгласи на това, аз повече няма да идвам в Москва“. Разбирате ли, той е бил много умен човек. Той е виждал дълбок смисъл в това, че трябва да се смени формата, да се отдалечим от времената на  „студената война“. А ние нищо не направехме от това. 

Той идвал ли е пак в Москва? 

Не знам. Това е разговор от 27 февруари 1990 г. Това е запис на беседа между Фалин от страна на Съветския съюз и германските политици Егон Бар и Юрген Фойгт.

Какво се случи реално? Случи се това, за което е предупреждавал господин Бар. Той е предупреждавал, че не бива да се развива военната структура на Изток – Северноатлантическия блок. Нищо от това не се случило, а точно обратното – онова, за което предупреждавал той: инфраструктурата на НАТО започна да се развива на Изток и се получи разширение.

Ние хиляди пъти слушаме мантрата, повтаряна от американски и европейски политици: страните имат право да избират сами по какъв начин да си гарантират сигурността. Да, знаем това. Това е истина. Но е истина и другото – че и други страни имат право да вземат решение за разширяване на собствената си организация, да действат така, както намерят за целесъобразно от гледна точка за гарантиране на всеобщата сигурност. И водещите страни членки на НАТО биха могли да кажат: не ние се радваме, че вие искате да се присъедините към нас, но ние нямаме намерение да разширяваме нашата организация, ние гледаме по друг начин на бъдещето на Европа.

През последните 20‒25 години, особено след разпадането на Съветския съюз, когато изчезна втория център на силите в света, възникна желание да се изпита пълно удоволствие от едноличното присъствие на върха на световната слава, власт и благополучие. И изобщо няма никакво желание вече да се обръща към международното право, нито към Устава на ООН. Там, където те пречат, веднага се обявява, че ООН е остаряла..

Освен разширяването на НАТО на изток в областта на сигурността възникна система за противоракетна отбрана. Всичко това в Европа се развива под предлог за обуздаване на иранската ядрена опасност.

През 2009 г. сегашният президент на САЩ господин Барак Обама каза, че ако ядрената опасност от Иран ще престане да съществува, тогава няма да има никакъв стимул към създаване на система за противоракетна отбрана, този стимул ще изчезне. Договорът с Иран е подписан, сега се разгледа въпроса за сваляне на санкциите, всичко е поставено под контрола на МАГАТЕ, първият уран вече се прехвърля на територията на Русия за преработка, а системата за противоракетна отбрана продължава да се развива. Подписани са двустранни споразумения с Турция, Румъния, Полша, Испания. В Испания се разполагат морски сили, които би трябвало да действат в сферата на противоракетната отбрана. В Румъния вече е създаден позиционния район, в Полша ще бъде създаден някъде през 2018 г., в Турция радарът се монтира.

Ние активно възразявахме против това, което се случваше, да речем, в Либия, Ирак , в някои други страни. Ние казвахме: не бива да се прави това, не бива да се ходи там, не бива да се допускат грешки. Но никой не ни послуша! Точно обратното, решиха, че ние заемаме някаква анти западна, враждебна на запада позиция.  А сега, когато имате стотици хиляди, вече милион бежанци, как смятате, нашата позиция антизападна ли е, или прозападна?

Доколкото разбирам, вие говорите за грешките, които Западът е допуснал по отношение на вашата страна. Как смятате, Русия от своя страна не е ли допускала грешки през последните 25 години?

Да, допускала е. Ние не сме заявявали своите национални интереси, а трябваше да го направим още в самото начало. И тогава, може би, светът щеше да бъде по-балансиран.

Това, което казахте сега, означава, че от 1990–1991 г. – от разпадането на Съветския съюз и в следващите години Русия не е формулирала достатъчно ясно своите национални интереси?

Абсолютно.

Ние знаем, че имате особено отношение към Германия. Преди десет години в интервю с нас по случай 60-годишнината от края на Втората световна война вие казахте, че в историята Русия и Германия никога не е били толкова близка една към друга, колкото сега. Какво остана според вас от тази близост в настоящия момент? 

Взаимната симпатия на двата народа – това е най-главното, то лежи в основата на нашите отношения. 

Тук нищо не се е променило? 

Мисля, че не. Въпреки опитите – на вашите опити, на вашите колеги – да бъдат развалени тези отношения с помощта на медиите и антируската пропаганда, струва ми се, това не беше направено, както би ви се искало. Нямам предвид вашата медия. Имам предвид медиите изобщо, в това число и в Германия. В Германии е много силно чуждестранното влияние на медиите, преди всичко отвъд океана.

Вие казвате, че съм изброил всичко, което смятаме като грешки на запада.  Не, не съм изброил всичко, споменах само някои неща, най-важните. След разпада на Съветския съюз в Русия възникнаха много сложни процеси – като съкращаване на промишленото производство, разрушаване на социалната система, сепаратизъм и особено очевидната атака на международния тероризъм.

Разбира се, ние сами сме си виновни, няма какво да говорим и да търсим вината в някой друг. Но това, че международният тероризъм се възползва от борбата против Русия, а никой или не обръщаше внимание, или обратното – оказваше на антидържавните сили против Русия политическа, информационна, финансова, а понякога дори оръжейна подкрепа – за нас е очевиден факт. И разбира се, знаете, в този момент ние разбрахме, че приказките са си приказки, а геополитическите интереси са съвсем друго нещо.По повод на руско – германските отношения. Действително, през 2005 г. те стигнаха много високо ниво и след това се развиваха много успешно. Стокообменът ни достигна $80 млрд.

Голямо брой работни места в Германия бяха създадени благодарение на сътрудничеството между Русия и Германия. Ние съвместно се стараехме да се противопоставяме на неблагоприятното развитие на събитията в близкия изток, в Ирак в частност.Направихме сериозни стъпки към разширяване на енергийното сътрудничество. Огромно количество германски предприемачи откриха свой бизнес в Русия, бяха създадени хиляди предприятия.

Казах, че стокообменът ни беше някъде $83 – $85 млрд., а през 2015 падна почти два пъти и в края на годината е под $40 млрд. Падна с 50 процента…..
…Но слава богу, въпреки всичко отношенията ни се развиват. Надявам се да се развиват и в бъдеще. Ще преодолеем трудностите, с които се сблъскваме.

Доколкото разбрах, НАТО е трябвало да каже на страните от Източна Европа, че няма да ги приеме за своите членки. Как смятате, можеше ли НАТО да преживее това?

 
Разбира се.

Но това е записано в устава на  НАТО.

Кой пише устава? Хората. Какво, нима в устава на НАТО е записано, ме е длъжно да приема всеки, който поиска? Не. Необходими са критерии, нужни са условия. Ако имаше политическа воля, можехте да го направите. Ако искахте, но просто не искахте. Искахте да царувате. Вкопчихте се за трона. И какво последва? Сега обсъждаме кризисни ситуации.

А ако бяхте постъпили така, както предложи стария умен германец господин Егон Бар, щяхте да създадете нещо нова, обединяващо Европа и нямаше да има такива кризи. Ако ситуацията беше друга, нямаше да имаме сегашните проблеми. Или може би нямаше да придобият такава острота, разбирате ли?

 

Има такава теория, че съществуват двама Путина – един млад, до 2007 г., който заявяваше солидарност с американците, Шрьодер беше негов приятел, а след 2007 се появи друг Путин. През 2000 г. вие казвахте: ние никога не трябва да имаме конфронтация в Европа, трябва да направим всичко, за да я преодолеем. И сега сме изправени пред такава конфронтация? 

Имам напълно откровен въпрос към вас. Кога ще получим предишния Путин?

Никога не съм се променял. Най-напред, аз се чувствам млад и сега. Бях приятел с Шрьодер и оставам приятел с Шрьодер. Нищо не се е променило.

А що се касае до отношението към проблемите – като борбата с тероризма, то също не се е изменило. Да, тогава на 11 септември аз първи позвъних на президента Буш и му изразих своята солидарност. И ние сме готови да направим всичко, за да се борим заедно против тероризма. Сега, след терористичните актове в Париж аз също разговарях, а след  това се срещнах с президента на Франция.

Ако тогава се бяха вслушали в Шрьодер, ако бяха се вслушали в Ширак, или бяха се вслушали в мен, може би нямаше да имаме сегашните терористични актове в Париж, защото нямаше да има такъв взрив на тероризма в Ирак, Либия, другите страни от Близкия изток.

Имаме общи заплахи, ние продължаваме да се стремим към обединяване на усилията на всички държави в света и в Европа за борба срещу тези заплахи. Това не е само тероризмът, това са още престъпността, търговията с хора, борбата за запазване на околната среда – много общи проблеми. Но това не означава, че сме длъжни винаги да се съгласяваме с всички по тези и други въпроси. И ако нашата позиция не се харесва на някого, не е най-доброто нещо всеки път да ни обявяват за врагове. Може би е по-добре понякога да се вслушаш, да преосмислиш критически, да се съгласиш с нещо и да се търсят общи решения. Точно за това говорих в Ню Йорк на 70-годишнината от създаването на ООН.

Наистина ли Крим си заслужава да поставяте на карта съвместното сътрудничество със Запада?

Какво разбирате под думата „Крим“ ?

Промяната на границите.

А аз разбирам под това 2.5 млн. човека. Това са хора, които бяха изплашени от преврата, трябва да го кажа направо – бяха разтревожени от държавния преврат в Украйна. И след преврата в Киев – а това не беше нищо друго, освен държавен преврат, както и да го украсяват крайно националистически настроените сили, които дойдоха на власт тогава и отчасти, след като дойдоха на власт започнаха направо да заплашват хората. И руските хора, и рускоезичните хора, които живеят в Украйна изобщо в Крим в частност. Защото там концентрацията на руснаци и рускоговорещи е много повече, отколкото във всички други части на Украйна.

Какво направихме ние? Ние не сме воювали, не сме окупирали никого, никъде не сме стреляли, нито един човек не загина в резултат на събитията в Крим. Нито един! Ние използвахме въоръжените сили за това, за да удържим намиращите се там около 20 000 военнослужещи на Украйна от намеса в свободното воле излияние на хората, които живеят там. Хората дойдоха на референдума и гласуваха. И поискаха да бъдат в състава на Русия.

въпросът е – какво е демокрацията? Демокрацията е волята на народа, хората са поискали да живеят така, както са гласували. За мен не е важна територията, а съдбите на хората. 

Но границите са съставна част от европейския мирен ред. Вие казахте, че това е много важно, в това число и в плана за разширяване на НАТО.

Това е много важно – винаги да се спазва международното право. В случая с Крим международното право не е нарушено. В съответствие с Хартата на ООН всеки народ има право на самоопределение. В случая с Косово Международният съд на ООН определи, че при решаването на въпроса за суверенитета не трябва да се зачита мнението на централните власти. Ако сте сериозни издание, вземете изказването на представителя на Германия в Международния съд и го цитирайте. Вземете писмото, написано според мед от Държавния департамент или изказването на представителя на Великобритания. Вземете и прочетете какво е написано там. Косово обяви своята независимост и целият свят го прие, знаете по какъв начин.

След война?

Не, с решение на парламента. Те даже не проведоха референдум.

Какво се случи в Крим? Първо, Кримският парламент е избран през 2010 и тогава Крим все още е чест от Украйна. Това, за което говоря сега е изключително важно. Депутатите са се събрали още докато Крим е в състава на Украйна и са гласували за независимост, след което са насрочили референдум. А на референдума гражданите са гласували за присъединяване към Русия. Освен това, както правилно казахте, събитията в Косово се случиха след няколко години война и фактически след интервенция на страните от НАТО,  след бомбардировки на Югославия и ракетни удари срещу Белград

Бих искал сега аз да ви попитам: ако косоварите имат право на самоопределение, защо жителите на Крим да нямат точно това право? Ако бихме искали отношенията между Русия и нашите приятели – съседи в Европа и в зелия свят – да се градят в позитивен, конструктивен дух, необходимо е да се спазва винаги едно обстоятелство, едно условие. Трябва да се уважаваме взаимно, да уважаваме интересите си и да се придържаме към едни и същи правила, а не да ги променяме, както ни е изгодно.

Попитахте ме: вашият покорен слуга – приятел ли е или не? Отношенията между държавите се градят малко по-различно, не като отношенията между хората. Аз не съм приятел, не съм невеста и не съм жених. Аз съм президент на Руската федерация. Това са 146 млн. души – тези хора имат своите интереси и аз съм длъжен да ги отстоявам. Ние сме готови да търсим компромиси, но разбира се, на основата на международното право, разбирано по един и същи начин от всички. 

След като казвате, че в Крим няма нарушение на международното право, как бихте обяснили на своето население, на своите хора, че в резултат на тази стъпка Западът – в това число по инициатива на госпожа Меркел, въведе санкции против Русия, от които страда руското население?

Знаете, че руското население се чувства прекрасно и с ума и сърцето си разбира, какво се случва. Наполеон го е казал: справедливостта е олицетворението на Бога на Земята. Така се присъденяването на Крим към е Русия е справедливо решение.

Що се касае до реакцията на нашите западни партьнори, струва ми се, че тя беше погрешна и не бе насочена към подкрепа на Украйна,  а ограничаване на възможностите за растеж на Русия. Струва ми се, че това не бива да се прави, в това се заключава главната грешка. А е необходимо точно обратното – да се използват взаимните възможности за растеж, за съвместно решение на проблемите, пред които сме изправени.

Говорехте за санкциите. Мисля, че те са глупаво и вредно решение. Споменах, че стокообменът ни с Германия беше $83 ‒ $85 млрд., хиляди работни места в Германия бяха създадени в резултат на съвместната ни работа. Какви са ограниченията за нас? Това не е най-сложното нещо, което преживяваме, но то също е вредно за икономиката – излазът на външните финансови пазари.

Що се касае за най-голямата вреда, която нанася сегашната ситуация, това е преди всичко вредата за нашата икономика – намаляването на цените на традиционните стоки на нашия износ. Но и в единия, и в другия случай има както негативни така и позитивни страни. Когато цените на петрола са високи ни е трудно да се въздържаме от използване на петролните доходи за текущи разходи. Нашият непетролно – газов дефицит се увеличи, според мед, до много опасно ниво. Сега сме принудени да го намаляване и това действа оздравително.

Бюджетен дефицит ли?

Ние разделяме нещата. Имаме общ дефицит, а имаме и непетролни-газови доходи. Има приходи, които получаваме от петрола и газа, а ние ги отделяме от всичко останало.

Общият дефицит не е голям. А ако петрола и газа се получава доста голям дефицит. И за да бъде намален, страна като Норвегия например трупа значителна част от петролно-газовите приходи и ги насочва в резерва. Трудно е да се ограничаваш да харчиш за текущи разходи на приходите от петрола и газа. Намаляването на тези разходи оздравява икономиката. Това първо.

И второ: с петродолари може да се купи всичко. Когато приходите са високи се получава дестимулация за собственото развитие, особено във високотехнологичните отрасли. Сега имаме спад на БВП с 3.8 процента, на промишленото производство – с 3.3 процента, инфлацията стигна 12.7 процента. Това е много, но ние успяваме да поддържаме положително салдо във външната търговия и за първи път от много години имаме увеличение на експорта на продукцията с висока добавена стойност. Това е позитивен процес вътре в икономиката

Имаме високо ниво на резервите – Централната банка разполага с златно-валутни резерви в размер на $340 млрд., може и да греша, но са поне €300 млрд. И в двата резервни фонда на правителството примерно по още $70 – $80 млрд. Смятам, че постепенно ще вървим към стабилизация и растеж на икономиката.

Често обсъждате въпросите за санкциите и Крим с госпожа Меркел. Разбирате ли я? Доверявате ли й се? 

Да, уверен съм, че тя е много искрен човек. Тя има определени рамки, в които може да работи, но тя е искрена и аз несе съмнявам в това, стреми се към търсене на решевия за регулиране на ситуацията в югоизточна Украйна.

Какво е вашето отношение към госпожа федералния канцлер? Някога казвахте, че се възхищавате на много нейни качества. Как стоят нещата сега?

Когато съм казвал това?

В смисъл, че я уважавате? 

Аз и сега се отнасям към нея по този начин. Вече казах, че тя е много искрен човек, много професионален. Във всеки случай нивото на взаимното доверие е много високо.

Накрая един личен въпрос. Когато през януари 2007 г. госпожа федералният канцлер ви посети в Сочи, знаехте ли, че се бои от кучета?

Не, разбира се. Нищо такова не съм  знаел. Исках да й стане по-приятно, като й показах моето куче. След това се разбрахме и й се извиних.