Проблемите, свързани с динамиката на човешката популация, касаят целия свят, не само България. В някои части на планетата се наблюдава пренаселване, което има риск да доведе до изчерпване на ресурсите, както и до бедност на голям процент от населението, а специалисти чертаят черни прогнози за бъдещето на Земята. Тук при нас се оплакваме от ниската раждаемост, тъй като страната не успява да задоволи очакванията на младите хора и те не желаят да имат деца.
Анализите сочат, че демографската картина е силно контрастна и на места се движи в двете крайности. Всички фактори, които я описват, влияят на икономическото развитие, разпределението на доходите, заетостта, бедността, социалните грижи и пенсии, здравеопазването, образованието, наличието на жилища, природните източници – вода, храна и енергия, условията на околната среда и изменението на климата.
Съществуват пренаселени територии, но съществуват и обезлюдени, има региони с ниска и висока раждаемост или смъртност, с добра или лоша структура на половете и възрастта, висока икономическа активност или безработица.
Напредналите държави страдат от скоростно пренаселване, а малките се оплакват от застаряващо и намаляващо население.
През 1960 година на планетата има 3 милиарда души, а през 2030 година се очаква населението да бъде над 8 милиарда, което е близо 3 пъти повече само за 70 години. Какво ни очаква след още 70 години, може само да гадаем, но при всички случаи статистиката вещае бум, който няма да има положителни последствия.
В регионите, където има рязко увеличаване на броя на населението се наблюдава така нареченият „демографски взрив“. Той води след себе си липса на основни ресурси, промяна на климата, лошо образование и здравеопазване. Страните, които са изправени пред този проблем са развитите държави в Азия, Латинска Америка и Африка.
Коефициентът на раждаемост, който осигурява стабилен ръст на населението е 2,1 (раждания на жена), а в момента в Китай той е 1,6. В резултат се увеличава броят на застаряващото население и нараства броят на хората извън трудоспособна възраст.
Получава се и дисбаланс между половете – раждат се много повече момчета, отколкото момичета, тъй като политиката на Китай изисква именно това. Поради тази причина там са възпрепятствани около 400 милиона раждания. По- подходящата стратегия би била да се въведе ограничение в броя на децата на дадено семейство.
През 2013-та година населението на Китай е 1,357 милиарда души и тя все още запазва позициите си като първенец по този показател. Но през 2028 г. се очаква Индия да я изпревари, като към момента там живеят 1,252 милиарда души. Тя преминава на по- предна позиция пред САЩ през 1995 година, като в Америка по последни данни живеят 316,5 милиона души.
В Африка нараства броят на образованите хора, но не и на работните места, а най- логичното следствие е високата безработица. Принос за нея има и непрекъснатото увеличение на населението.
Бързото нарастване на хората в определен район, обикновено не позволява добър жизнен стандарт. Държавите и управлението не са подготвени да се грижат за новите жители, ето защо мнозина тънат в нищета. Правителствата е наложително да преразгледат приоритетите си по отношение на демографските проблеми, които с всяка изминала година ще става все по- лоши.
Изследователят в областта Джон Бонгартц предлага да се провеждат регулярни обучения на тема „Контрацептиви“, както и да се осигурява безплатен достъп до противозачатъчни средства. В доклад на Copenhagen consensus, група икономисти заявяват, че за всеки един долар, похарчен за контролиране на раждаемостта, има възвръщаемост от 120 долара.
Социалния работник Ван Мин, която е на работа в Саудитска Арабия споделя, че много от жените там вече сами се интересуват от това как да спрат раждаемостта. Затова не трябва да се прави нещо революционно, а просто да им се помогне.
Един свят, пълен с млади хора би бил прекрасен, но ако те се образоват и талантите им се развиват. В оптимистичния вариант това би бил един огромен тласък за икономиката, но често очакванията и реалността се разминават, и никой не влага инвестиции за развитие в тази посока, очевидно казусът се подминава с лека ръка.
А ако въобще се наливат средства в образованието, то почти винаги не се прави в правилната посока и пазарът няма нужда от тези кадри, които току-що са взели дипломата си за висше. Така още повече се увеличава безработицата и способните на теория млади хора, остават на улицата, а държавата трябва да се грижи за тях. Налага се те отново да се преквалифицират и да се адаптират към пазара на труда.
Друг проблем е застаряването на населението или демографската криза, характерна предимно за европейските държави. Тя обаче обхваща също някои страни като Монголия, Камбоджа, Бангладеш и Виетнам, където се очаква до 2050 година населението над 60-годишна възраст да се утрои. Разходите, свързани със здравеопазване и социално подпомагане за тази група от хора се увеличават, а тяхното осигуряване се превръща в сериозно предизвикателство за политиците.
В страните, в които има по- малко население по принцип е много по- лесно да се намери работа. Ако има по- малко деца, средната възраст на населението се увеличава, и повечето би трябвало да са работещи, а това би дало един голям тласък в полза на икономическия растеж. На практика не се получава точно така, а причините са комплексни. Сред най- сериозните се явява непостижимият баланс между търсенето на определени кадри и предлаганите работни места.
Това, че повече хора оцеляват и имат свои деца, не е ли повод за празнуване? Не и според някои. Експертите смятат, че ако има твърде много население, ресурсите ще се изчерпят и техните представи за бъдещето са съвсем основателни – това наистина може да се случи един ден.
Дейвид Атънбъро дори е от тези, които изпадат в абсолютната крайност, той мисли, че хората са „чумата на Земята“. Ганди поддържа мнението, че в света има достатъчно ресурси за всеки, но не и за алчността на всички . В този контекст, миграцията на бедното население към развитите страни, като че ли не е чак такъв проблем в момента, ами по- скоро е решение.
Според публикация на John Brian Shannon:
През 2000 година на Земята живеят 6 милиарда души. От тези 6 милиарда, само 1 милиард печелят повече от 10$ на ден. Друг 1 милиард, заработват между 1$ и 10$ на ден. Останалите 4 милиарда съществуват с под 1$ на ден!
Ето я същата статистика и през 2015 година:
През 2015 година на Земята живеят 7.2 милиарда души. От тези 7.2 милиарда, 2 милиарда печелят повече от 10$ на ден. Други 3.2 милиарда заработват между 2.50$ и 10$ на ден. Останалите 2 милиарда съществуват с под 2.50$ на ден!
Но през 2015 г. само 2 милиарда от населението живеят в развитите и богати държави. Останалите 5.2 милиарда са в така наречените „държави от втория и третия свят“!
Доза успокоение поднася известният статистик Ханс Рослинг. Според него няма толкова железни доводи за насаждането на паника, защото средният брой на децата в семейство е 2,4, а броят на децата в целия свят, просто е спрял да расте.
В България основните проблеми от този тип са свързани с бедността, която стимулира хората да емигрират, те предпочитат да не раждат и рядко постигат нужния им жизнен стандарт, ако все пак изберат да се развиват на родна земя.
Различните етноси гълтат сериозен дял от бюджета на държавата, а тя продължава да се грижи усилено да ги интегрира, което често е повод за недоволство. Вътрешната миграция също е потенциална бомба със закъснител. Големите градове вече се пренаселиха, а селата останаха почти без жители.
Според актуални данни за България, в 19 области в началото на годината са се родили по- малко бебета, в сравнение със същия месец на 2014-та. Показателите следва да са тревожен сигнал за управляващите, които залагат мерки в Националната стратегия за демографско развитие. В София например са проплакали 1298 бебета, докато тази година те са със 7 по- малко. В Пловдив и Варна положението е идентично. Бебетата са намалели съответно с 27 и с 9.
Притеснителната тенденция е отчетена и в Бургас, въпреки наличието на местна политика за стимулиране на раждаемостта. Там са се появили с 21 бебета по- малко. Към момента страната ни се населява от малко над 7 100 000 души, а топенето на нацията ще се запази и през идните години.
Колкото и да се говори за евентуално равномерно разпределение на хората по целия свят, то звучи абсурдно като идея да бъде приложено на практика. В глобалния век, в който се намираме, границите не възпрепятстват никого, а и концентрацията на населението се дължи на естествени фактори, които го притеглят или отблъскват от даден район.
Единствената надежда е да започне да се прилага адекватна политика, която да бъде строго индивидуална за всяка страна и регион, но засега няма индикации, че подобна промяна предстои. Явно ще трябва да се примирим с неясното бъдеще, което ни очаква, имайки предвид демографските трансформации, които се задават.
Моля Ви, споделете тази публикация! Това е голям проблем, който по някакъв начин трябва да достигне до ушите и очите на управляващите…
