НИДАЛ АЛГАФАРИ*
Значението на думата бежанец идва от бягащ! Бягащи в добрия смисъл на думата са само тези, които тичат за здраве. Останалите бягат за самосъхранение. От страх. Сирийските бежанци бягат от ужас! Тези уплашени, изтерзани, мачкани, ограбвани по пътя си бежанци стигат до границата на милата ни родина. Може би не я целуват, както Ботев е направил, но със същия блясък на свободата в очите въздишат дълбоко и казват: „Благодаря ти, Боже! Ти ни спаси!“ Те не търсят заобиколни пътища, за да проникнат нелегално в страната ни, а се предават веднага на пазителите на границата. В тези български униформи виждат свободата! Виждат щастието! Виждат децата им как тичат по тучните ни поляни и пак благодарят. Но изведнъж
им махат розовите очила
и им надяват черни. Настаняват ги в лагери от затворен тип, нещо като затвор. Онези, което са били в затворите в Сирия, си спомнят за условията там и се усмихват. Тук е по-добре. Но тези, които не са били, не разбират думите на дипломатите, които говорят за състрадание, съпричастност, уважение на личността. Тучните поляни са заменени с асфалтови площадки, леглата са за по няколко души, тоалетните са без врати и са две за триста души. Гледат се един друг странно и се питат това ли е Европа?
Опитват да говорят с някого, но никой не ги разбира, защото преводачи има само за официалните интервюта. Как една майка да обясни, че инсулинът на детето свършва? Как да обяснят бежанците, че възрастният мъж е асматик и има нужда от аспиратор? Как простреляният в крака мъж да поиска помощ, виждайки, че раната му гангренясва? Отиват на интервю и първия въпрос е – къде са документите ви. Голяма част от тези хора са се спасили като по чудо. Не са съобразили, че на чиновниците ще им трябват документи. Уморените служители със сигурност имат свои проблеми и също имат нужда от помощ. Законодателна, административна, финансова. Такава няма. Те са оставени сами сред морето от прииждащи бежанци, но и пред урагана от псевдонационалистически словоблудства.
Излизат всякакви социологически прогнози, а стреснати политически сомнамбули крещят от екраните и плашат. Дават наставления как да се махнат тези бежанци, подкопаващи икономиката ни, сриващи бюджета ни, заплашващи националната ни сигурност и най-вече установяващи терористични клетки на територията на родината ни. Същите тези словоблудци явно забравят, че атентатите в Сарафово бяха извършени от хора, влезли в България официално, с паспорти на уважавани държави. Никой не ги е разпитвал всеки ден по три пъти, никой не ги е държал с месеци в лагер. Ще припомня на същите силно викащи националисти, че години наред България печелеше много добре от продажбата на оръжие в Сирия. Трупаше милиарди от строителството в Сирия на диги, язовири и инфраструктора. Хиляди медицински работници получаваха там добри заплати. За разлика от словоблудците обикновените български граждани – християни, мюсюлмани, евреи, се организират и помагат. Затова сирийците винаги ще обичат и тачат българите!
А държавата?! Тя, за съжаление, не знае как да помогне нито на търсещите закрила, нито на тези, които искат да им помогнат.
От няколко седмици от Асоциацията на свободна Сирия опитваме да се срещнем с ръководството на Народното събрание, за да подскажем с какво могат да спомогнат. Нямат време! Тъкмо започнахме да работим добре с ръководството на Държавната агенция за бежанците (ДАБ), и го освободиха.
Помолихме за среща кмета на София и на следващия ден бежанците получиха десет палета храни от верига хипермаркети. Помолихме за училищна сграда, за да разширим възможностите на ДАБ за интегриране на бежанците, като започнат изучаване на български език – след 5 дена я получихме. Срещнахме се с ръководството на МВР – и оттам пълно съдействие.
Въпреки съдействието на редица институции големите въпроси остават. Първият е разбирането на проблема. Той не е в това, че бежанците се увеличават. Напротив, над 85% от получилите статут на бежанец
напускат България
в рамките на няколко дни. Търсят държави с по-висок стандарт или такива, в които имат роднини. И ако се вслушат в нас, властимащите биха приветствали по-голям брой бежанци. Защото биха могли да поискат и да получат финансиране от Европейската комисия за повече бежанци от реалния им брой и с разликата биха могли да направят условията на чакащите статут поне приличен.
Представителите на институциите не разбират или не искат да разберат, че по-голямата част от останалите 15% от бежанците са хора с достатъчно пари, с които биха могли да живеят нормално години наред. Това са приходи и за държавата. Тези хора ще наемат жилища или ще купуват жилища. Ще пазаруват, ще отварят дюкянчета и ще привлекат поне няколко десетки безработни на работа.
Странно е, че бежанци бягат при бежанци! Ние, българите, изпратихме по света като бежанци стотици хиляди. Те отидоха къде ли не, бягайки от икономическия ужас, а сега към нас идват стотици, бягайки от ужаса на войната!
Войната в Сирия ще отмине и тогава, както в приказката за мечката, раните ще зараснат, но обидата ще остане. Нека направим така, че раните да са по-малко, а обидите да ги няма!
*Авторът е режисьор, с баща сириец и майка българка. Член на Асоциацията на свободна Сирия.
Пазарувай в MediaMall.bg – книги, музика, филми и абонаменти
