Псевдонауката в епохата на интернет

1
Добави коментар
redbul80
redbul80

Eдна от класическите снимки, използвани от авторите на конспиративни теории. Според тях разликата в дължините на сенките доказва фалшификация на мисиите „Аполо“, защото била показател за наличието на два различни светлинни източника.  Всъщност съществуват редица случаи, според които сенките могат да са с различна дължина, дори и когато има само слънчево осветяване, както е обяснено тук.

 

Преди няколко дни завърших серията от статии, оборващи т.нар. „лунна конспирация“ (източник). Статиите, които публикувах на страниците на КОСМОС БГ, се радват на широка популярност, макар че вярващите в конспирацията продължават да тъпчат на едно място и да отказват да възприемат доказателствата. Това ме кара да се замисля как интернет се оказва прекалено благодатна почва за разпространяването на псевдонаука от всякакъв тип.

Накратко казано, има псевдонаука и псевдонаука. Определен тип псевдонаука вирее по-добре в условията на широко осведомяване, докато друг тип се разпространява при условия на информационно затъмнение, според политиката, която налага диктатор или тоталитарен режим.

Например в Куба, страна с дългогодишно комунистическо управление и неприязън към американската култура, учителите преподават на децата, че лунните мисии на НАСА са фалшификация (източник). Това си е държавна политика. В СССР и в Източния блок е имало период, продължаващ десетилетия, в който генетичните изследвания са били забранени. Вместо това държавна политика е било разпространението на лисенкоизма. Трофим Лисенко (съветски агроном, 1898-1976) с благословията на Сталин  е твърдял, че ако житото се отглежда при висока влажност и ниски температури, добивите скачат рязко. Същевременно той е отричал генетичния напредък и привържениците му са наричали генетиката Милъризъм-Менделизъм-Морганизъм. Много учени, които не са били съгласни с разпространението на тази псевдонаука, са били съдени и екзекутирани (източник: Вадим, 2004, Истинската история на съветската наука).

Аз съм роден през 1986 година и мога да разделя наблюденията си на две – преди 2000 г. и след 2000 г. В първия период е имало разпространяване на псевдонаучни теории. Спомням си стари списания (5Ф), в които се бълваха материали за НЛО и полтъргайсти. У нас все още се търкаля някъде книгата от 1989 г. „Ние от космоса“ на Арнолд Мостович. Но някак си оставам с впечатление, че независимо от тоталитарния режим,  повечето хора си бяха по-образовани, по-грамотни и с по-добре развито критично мислене. И това не е възхвала на безплатното соц образование. Даже напротив. Мисля си, че в онези времена на недоимък хората са били по-изобретателни. Фактът, че масово са се редили на опашки за телевизори и са чакали ред леки автомобили ги е карало да осъзнаят цената на това, което имат. Били са принудени да се ограмотяват технически, за да могат сами да си поправят въпросните автомобили и телевизори. Защото е било невъзможно да изхвърлиш вещите си и да си купиш нови с лека ръка.

Преди 2000 г. лъженаучната теория, че човек не е бил на Луната, беше непозната. По-скоро се публикуваха статии, че астронавтите са видяли някакви извънземни и затова не са се върнали толкова време там. Но и те се приемаха сравнително критично. Беше трудно да направиш каквато и да е сериозна литературна справка и да свериш източниците си, без да обикаляш библиотеките и да подбираш това, което четеш. По-скоро хората не се занимаваха и си казваха – „Абе може да е вярно, може да не е вярно“.

Но през последните 15 години в обществото се появи изцяло нова субкултура от хора, които вярват в разнообразни псевдонаучни теории. Креационизъм. Антиваксърско движение. Анти-ГМО. Човек не е бил на Луната. Ванга, Дънов – те са били известни и преди, пък сега съвсем. Както пише Григор Гачев – „Един от ужасните негативи на Интернет е, че даде глас на всекиго… Уви, това има не само добри страни… Когато всеки получи глас, нещата се променят радикално. Внезапно става видим един прост факт – огромният процент от хората са некомпетентни и незнаещи, и много от тях са некомпетентни и незнаещи до степен не само да не могат да го разберат, а и да не могат да разберат по принцип колко важни са познанията в преценката на нещо. За повечето знаещи хора това звучи невероятно, но е така. Резултатът е от тип, с който повечето хора не са свикнали да се справят. А именно:  най-вярната информация за много неща обикновено може да се намери в Интернет, но един много сериозен процент от информацията в Интернет е невярна. Резултатът е, че становища и тези, които не са верни, могат да получат разпространени“

Масово хората не просто нямат никаква представа от критично мислене. Те не просто не познават основните принципи на критичното мислене – Бръснач на Окам, рационална и информирана преценка на базата на наличните доказателства, синтезиране и анализ на събраната информация… не! Повечето хора дори не подлагат това, което четат, на елементарно съмнение. Това вече е страшно!

Голяма част от хората вече имат изграден светоглед – религиозен, политически, ценностен, нравствен и в условията на изобилие от информация те просто пречупват информацията през призмата на този светоглед и през призмата на това как информацията влияе на тяхната емоционалност.

В какви псевдонаучни теории вярват хората, в зависимост от тяхното светоусещане?

Всички хора се страхуваме от редица неща. Някои псевдоучени използват най-първичните ни страхове, за да пропагандират псевдонаучните теории. Например аз си спомням като малък как бабите ми пъхаха термометър под мишницата и ми казаха да не мърдам, защото ако живакът „се счупи“ (жаргонно казано) и той се разсипе, е отровен, а не дай си Боже да ми влезе в окото, незабавно ослепявам. Сега антиваксърите играят на следната емоционална струна: Леле, колко са опасни тия ваксини, в тях има живак и искат да ни отровят всичките! Същата работа и с анти-ГМО движение. Винаги съм смятал, че да нарисуваш зъбата царевица, за да плаши хората, е подвеждащо и направо подло.

В зависимост от политическите си виждания, хората могат да подкрепят и да отхвърлят определени научни постижения и открития. Крайните консерватори и религиозни хора например отхвърлят еволюционната теория. За тях тя не е наука, а е алтернативно (атеистично) богословие. В отговор на това те предлагат своето си богословие – креационизъм. Левите либерали пък отхвърлят изцяло ядрената енергетика и цитират ужасяващи и често пъти неверни данни за нейните рискове.  Американофобите отхвърлят кацането на Луната именно на този принцип – понеже американците са гадни експлоататори, те не могат да сътворят нищо хубаво и затова трябва да ги отречем.

Забележете! В нито един от тези случаи отхвърлянето на научните открития и постижения не е поради обективна преценка, поради експеримент или наблюдения. Никога не е така. Винаги е на базата на нещо ирационално – на базата на някакъв изграден светоглед, към който хората се придържат, или на базата на някаква емоция.

Да, признавам, че понякога авторите на псевдонаучни теории звучат много убедително пред лаиците. Например, когато оспорват прословутото кацане на Луната, те прилагат анализи на снимките и правят съответните изводи. Грешките, които допускат, са много незабележими. Освен това заключенията са им почти само на снимки и на неправилно разбиране на орбиталната механика и радиационната обстановка в околоземна орбита. Те пренебрегват независимите доказателства, че човек е бил на Луната (източник). А това вече свидетелства за ирационалност и предубеденост.

Чукча-писател. Чукча не читател. Появата на интернет е благодатна почва за всякакви посредствени графомани, които мечтаят за себеизява, но нямат нужните познания. Лошото е, че нищо не може да се направи по въпроса и те ще продължат да си пишат. Хубавото е, че все повече се появяват и грамотни хора, които популяризират истинска наука. За мен лъч светлина в тунела беше откриването на секция „Наука“ към новинарския сайт „Офнюз“. Надявам се и други медии да последват примера и да популяризират малко повече конвенционална наука,  а не псевдонаучни бълвочи.

Like this:

Like Зареждане…

Related