Тъжната песен на ансамбъл “Филип Кутев” – какво следва
Повод да напиша тази статия е видеото на Иван Кулеков, с което той представя тъжната съдба на ансамбъл „Филип Кутев“. Оказа се, че тази емблематична за културата на България институция, която тази година навършва 65 години, е доведена до ръба на нищетата и оцеляването. Но разсъжденията ми се отнасят за българския фолклор като цяло и това, което може да се направи, за да съхраним богатството, което имаме.
Като се замисля, аз не познавам българския фолклор в детайли. Мога да играя няколко хора, знам имената на няколко фолклорни състава, но никога до преди една-две години не съм се интересувала от фолклора. В общи линии смятам, че това е характерно за повечето млади хора (към които все още ми се иска да се причислявам). Въпреки това имам отношение по темата и бих искала да помогна нашият фолклор да стане популярен в световен мащаб, какъвто е бил и преди.
Ето малко информация за ансамбъл „Филип Кутев”, споделена от Българското Национално Радио преди 5 години:
„Песните на Филип Кутев са вдигали на крака публиката по цял свят – първоначално в изпълнение на създадения от него през 1951 г. Държавен, днес Национален фолклорен ансамбъл в София, а по-късно като част от репертоара на българските народни хорове, нароили се през годините. С делото си като композитор и създател на първия професионален фолклорен ансамбъл у нас, Филип Кутев се превърна в значима личност за нашата култура. Той е българският музикант, повлиял и на световните музикални тенденции. Светлина по този въпрос хвърля статия на продуцента Джо Бойд във вестник “Индипендънт” по повод гостуване на ансамбъла в Лондон. Бойд разяснява, че ансамбъл “Филип Кутев” не се вписва в клишето, което преследва уравниловка на фолклорното богатство. Авторът оценява музикалния гений на композитора Филип Кутев, поставил началото на т. нар. „световна музика”.
Създавайки ансамбъла, идеята на Кутев е да въведе българската народна традиция в семейството на сценичните жанрове. Това постига в екип с хореографа Маргарита Дикова, с филолога Мария Кутева – негова съпруга, с диригента на оркестъра Иван Кавалджиев, художничката Нева Тузсузова, създала прекрасни костюми за състава. За каузата работят още видни имена на културата ни като художниците Дечко Узунов и Илия Бешков, композиторът Красимир Кюркчийски, поетите Ламар, Найден Вълчев…“
Замислих се, защо е успял Филип Кутев, а днес ансамбълът няма същите успехи?
Един приятел напоследък често ми повтаря следната мисъл: „Ако не си първи, значи си последен“. А Филип Кутев е бил пръв. Той пръв започва да прави обработки на песните, така че те да бъдат изпълнявани от многогласен народен хор. Той обработва традиционния песенен фолклор, запазвайки автентичната мелодия. Така създава десетки песенни шедьоври, които се превръщат в музикална емблема на България по света – „Полегнала е Тодора“, „Прехвръкна птичка“, „Лале ли си, зюмбюл ли си“, „Кажи, Ангьо“ и още много други.
Но първенството не трае вечно. Всичко се променя и всеки трябва да защитава своето място. Днес има много ансамбли и състави…
