Серийният убиец Едмънд Емил Кемпер е роден на 18 декември 1948г. в Бърбанк Калифорния. През 70-те години той убива шест млади колежанки. Освен тези момичета Кемпер убива и няколко членове на своето семейство, както и една семейна приятелка. Кемпер извършва престъпленията си по същото време, когато в този район се подвизават и двама други серийни убийци – Джон Линли Фрейзър и Хърбърт Мълин. Поради този факт областта Санта Круз става известна като ,,Столицата на смъртта“, а Едуард Кемпер е кръстен от пресата ,,Убиецът на студентки“.
,,Когато видя красиво момиче да ходи по улицата, през ума ми минават две неща: част от мен иска да я заведа у дума, да бъда мил и да се държа добре с нея; другата част обаче се чуди как ли би изглеждала главата й, набучена на пръчка.“
Бомба със закъснител
Бабата на Кемпер като млада
На 27 август 1964г. 15-годишният Едмънд Кемпер прекарвал училищната си ваканция в ранчото на своите баба и дядо в Норт Форк Калифорния. Той не бил щастлив от този факт. Стеснителният и необщителен Ед вече се извисявал на ръст цели 1,90м. и хората обикновено гледали да се отърват от компанията му. Той израснал объркан и гневен и по-късно сам се описва като ходеща бомба със закъснител.
Кемпер не харесвал начина, по който майка му се отнасяла към него, а баба му била също толкова лоша. Двете винаги го командвали и му казвали какво да прави. Той таял фантазии, в които ги обезобразява и убива. И не само тях: като дете, Кемпер си мечтаел всички хора по света да умрат, като той самият искал да избие много от тях. Момчето обичало да измъчва котки. Веднъж погребал една, но след това я изровил, отрязал главата й и я забучил на пръчка.
В този августовски следобед той се скарал в кухнята със своята 66-годишна баба Мод. Кемер бил пренесъл гнева, който изпитвал към майка си, върху своята баба, така че нямал нужда от особено сериозен повод, за да реагира. Вбесен, той грабнал една пушка и, когато тя го предупредила да не стреля по птици, той се обърнал и стрелял в нея. Уцелил я в главата и след това я прострелял още два пъти в гърба. Според някои източници, той я бил намушкал многократно с нож. Неговото първо убийство било импулсивно – по-скоро безразсъдно действие, отколкото планиран инцидент. Но сега се налагало да скрие случилото се от дядо си. Едрото момче с лекота замъкнало трупа на баба си в спалнята.
Дядото на Кемпер като млад
Тогава дядо му, който също се казвал Едмънд, се прибрал. Старецът бил на 72 години и точно той бил подарил на Едмънд въпросната .22-калиброва пушка за Коледа. Едмънд чул, че колата на дядо му спира отвън. Той отишъл да прозореца и взел решение да довърши това, което бил започнал. Когато старецът излязъл от колата, Едмънд вдигнал пушката си и го застрелял. След това скрил тялото му в гаража.
Не знаейки какво друго да стори, той се обадил на майка си в Монтана и й казал какво е направил. Майка му Кларнел го накарала да извика полицията. Тя внезапно си спомнила си за предупреждението, което някога била отправила към биологичния баща на Едмънд, чийто родители сега били мъртви. Тя му била казала да не се изненадва, ако някой ден момчето ги убие.
Кемпер се обадил в полицията и те дошли в ранчото да го арестуват. Той спокойно ги чакал на портата. При последвалия разпит Кемпер заявил на полицаите, че бил застрелял баба си, за да види как ще се почувства. Той обяснил, че бил убил дядо си, за да му спести откритието, че внукът му е убил собствената си баба.
За калифорнийската полиция било непонятно как едно дете би могло да извърши подобно нещо. Той бил изпратен за психиатрична оценка и му била поставена диагнозата параноида шизофрения. Установило се също така, че нивото му на интелигентност е на косъм от гениалността. Вместо да го пратят в детски изправителен център, той се озовал в щатската болница за криминално проявени душевно болни в Атаскадеро. С помощта на майка си бил освободен от там на 21-годишна възраст.
Точно след като излязъл от Атаскадеро градът, който щял да се превърне в негов нов дом, попаднал на първите страници на вестниците в цялата страна.
Столицата на смъртта
Крайморският град Санта Круз лежи на тихоокеанския бряг на юг от Сан Франциско. Градът е заобиколен от планини, океан и надвиснали секвои и представлява туристическа Мека и престижно място за живеене. В началото на 70-те години, когато започнали убийствата, жителите на града вече били изнервени от прииждащите хипита, които се появили благодарение на новооткрития кампус на Калифорнийския университет в района. Градът се изпълнил с млади хора, но не всички от тях били приветствани от местните.
Джон Линли Фрейзър
В края на 1970г. Джон Линли Фрейзър убива петима души – семейство Охта и секретарката на д-р Охта. Целта му била да спре научния процес, който според него разрушавал природата. Този хипи екстремист бил диагностирицан с параноидна шизофрения, но въпреки това бил обявен за нормален и осъден. Това се дължало отчасти на факта, че предишната година Чарлз Менсън и неговото семейство били проникнали по подобен начин в дома на Роман Полански, където убили неговата бременна съпруга Шарън Тейт и нейните гости.
След това, в края на 1972г. и началото на 1973г., в Санта Круз се случва още една ужасяваща поредица от убийства. След жертвите имало четирима лагеруващи, един свещеник, един мъж копаещ в градината си, едно младо момиче и една майка с две деца.
В крайна сметка полицията заловила убиеца – 25-годишният Хърбърт Мълин. Някога той б бил хоспитализиран и обявен за опасен, но въпреки това бил освободен при условие, че ще си взима лекарствата. Скоро той спрял да го прави и започнал да чува глас, който го карал да убива. Мълин вярвал, че има мисия да спаси хората в Калифорния от супер земетресение, което щяло да потопи щат в океана. Той убивал с помощта на нож, пистолет или бейзболна бухалка, докато накрая не бил заловен от полицията. Той също получил диагноза параноидна шизофрения и въпреки това бил обявен за нормален и осъден за десет убийства.
Още преди това през май 1972г. започнали да изчезват жени пътуващи на стоп. В опит да успокоят обществената паника, властите се опитвали да припишат тези изчезвания на Мълин, но скоро се оказало, че това е съвсем друг човек.
Престъпленията на Кемпер започнали преди тези на Мълин и спрели след неговите. Техен катализатор бил майка му, която постоянно му натяквала и го унижавала. Когато бил освободен от Атаскадеро през 1969г., психиатрите препоръчали той да не бъде пращан при майка си, понеже това би могло да породи у него желание за още насилие. Но изглежда никой не следял за тези неща. Тъй като нямал друг начин да се издържа, Кемпер се преместил у Карнел и тя започнала да го гълчи наново.
Тя била напуснала третия си съпруг и била започнала работа като асистент-администратор новия университет в Санта Круз. Майка и син се преместили да живеят в къща-близнал на Орд Драйв в Аптос. Те често се карали и съседите чували скандалите им. Кемпер посещавал обществен колеж, където се справял добре, но си мечтаел някой ден да постъпи в полицейската академия. Когато разбрал, че е твърде висок на ръст за полицай, той започнал да се утешава като се мотаел на местата, където се събирали полицаите и слушал историите им. Те го познавали като Големия Ед и го смятали за учтив младеж. Гласът му бил мек, обноските възпитани, а говорът му интелигентен и изразителен. Негов идол бил Джон Уейн и всеки знаел това.
Той работил на няколко, докато накрая не попаднал в Магистралната служба на Калифорния. Спестил достатъчно пари, изнесъл се от дома на майка си и отишъл на север в Аламеда, където споделял апартамент с един приятел. Парите му обаче често свършвали и той се връщал отново при Кларнел. Кемпер си купил мотор, но претърпял с него два инцидента, като от единия получил обезщетение на стойност 15 000 долара. С тези пари той си купил един жълт Форд Галакси и започнал да обикаля с него района. Ед забелязал, че доста млади жени пътуват на стоп – това бил популярен начин за придвижване сред студените от Западния бряг в онези дни. Оглеждайки ги, започнал да си мисли за нещата, които би могъл да им причини. Тихо, той приготвил колата за своя план, слагайки в багажника найлонови чували, ножове, одеяло и белезници. Сега трябвало само да чака подходящия случай. За известен период той само качвал момичетата и след това ги пускал. По негови изчисления бил качил около 150 стопаджийки, всяка от които би могла да бъде избрана за неговия план. Най-накрая той попаднал на своята идеална жертва.
Страшни времена
На 7 май 1972г. Мери Ан Пеш и Анита Лукеза пътували на стоп от Щатския колеж Фресно, за да се видят с приятели в Университета Станфорд. Когато момичетата така и не пристигнали, семействата им се обадили в полицията. Но в онези дни бегълките били толкова често срещано явление, че властите не обърнали особено внимание на случая.
Тогава, на 15 август, в планините били открити останки от женска глава, която била идентифицирана като тази на Пеш. Други останки не били намерени, но е предполагало, че и двете момичета са убити.
На 4 септември изчезва студентската по танци Айко Коо, която пътувала на стоп от Бъркли. На 13 октомври серията от убийства на Мълинс започнала да привлича вниманието на хората и в началото на 1973г. изчезнала 18-годишната Синди Шол, която пътувала към Обществения колеж Кабрило. По пътя била спряла в дома на своя приятелка. Някой я забелязал как се качва в една кола преди да изчезне. След по-малко от два дни на една скала надвесена над Тихия океан били открити отсечени ръце и рака. После океанът изхвърлил на брега горната част от един торс, който бил идентифициран чрез рентгенова снимка на белите дробове като този на Шол. Впоследствие се появила и долната част на торса. Един сърфист намерил лявата й китка, от която можели да бъдат снети отпечатъци, но главата и дясната й китка не били открити. Вестниците започнали да пишат за ,,Секача“ и ,,Касапина“.
На 25 януари две местни семейства били застреляни в домовете си. Скоро след това четирима млади мъже, които лагерували на къмпинг, били застреляни от упор в главите.
На 5 февруари изчезнали още две момичета: Розалинд Торп и Алис Лиу. На 13 февруари един очевидец се обадил в полицията, за да съобщи за застрелян в градината си мъж. Скоро след това Хърбърт Мълинс бил арестуван. Той бил свързан с повечето от стрелбите, но не и с убийствата на Синди Шол и Мери Ан Пеш, нито с изчезването на останалите стопаджийки. Отвличането и разчленяването не били част от неговия модел на действие.
Според полицията, обезглавяването и разчленяването били извършени от някого с частични или дори професионални умения. Телата били поставени под наклон, така че главата да е по-ниско от краката, за да може да се източи кръвта, което правело разфасоването по-лесно. Смятало се, че една или повече от жертвите са били държани в плен за известен период от време преди да бъдат убити. Ахилесовото сухожилие на Синтия Шол било прерязано.
На 4 март двама стопаджии се натъкнали на човешки череп и челюст недалеч от Магистрала 1 в окръг Сан Матео. Костите не били от един и същи човек. Полицията претърсила района и открила още един череп, който си пасвал челюстта, което означавало, че става въпрос за две жертви убити близо една до друга. Те прегледали докладите за изчезнали стопаджийки и идентифицирали останките на Розалинд Торп и Алис Лиу. Лиу била застреляна два пъти в главата, а Торп веднъж.
Властите били в безизходица. Районът се бил превърнал в развъдник на убийства и изчезнали млади жени. Тогава се случило нещо неочаквано. Убиецът на студентки се свързал с полицията.
Обаждането
На 23 април 1973г. полицията в Санта Круз получила обаждане, на което не можела да повярва. То било направено от една телефонна будка в Пуебло Колорадо от 24-годишния мъж, с когото полицаите били пили, яли и говорили с часове: Големият Ед или Едмънд Кемпер. Сега той им казвал, че е извършил убийство – всъщност две убийства преди четири дни, и след това още няколко. На Разпети петък бил убил майка си Кларнел Страндбърг. След това бил отишъл да пие със своите приятели ченгетата. После се върнал и поканил на вечеря приятелката на майка си Сара Сали Халет. Когато тя пристигнала, той я убил и отрязал главата й. Двете тела били натъпкани в дрешниците в дома на майка му.
Кемпер обяснил, че след убийствата е шофирал в продължение на няколко дни, като бил зарязал колата си и бил наел един зелен Шевролет Импала. Той изброил още половин дузина убийства на студентки. Ед искал някой да дойде и да го вземе. В колата си държал три оръжия и муниции, които го плашели, и той искал да се предаде.
Изнасянето на телата от дома на Кемпер
Офицерът, който приел обаждането обаче, помислил, че това е шега. Той предложил на младежа да се обади отново по-късно. Кемпер го направил, но и този път не успял да убеди човека отсреща, че трябва да го приеме на сериозно. Полицаите го познавали и решили, че си прави някакъв майтап с тях. Той продължил да се обажда и най-накрая успял да убеди един полицай да отиде и да провери къщата на майка му. Кемпер казал, че един полицай на име сержант Алуфи е идвал в дома на майка му преди не много време, за да конфискува един револвер .44 калибър който Кемпер си бил купил. Алуфи щял да знае.
Сержант Алуфи отишъл в къщата сам. Когато влязъл, бил блъснат от миризмата на разложение. Той отворил един килер и видял там кръв и коса, което го накарало незабавно да обезопаси местопрестъплението и да извика детективите и съдебния лекар. За тяхна изненада те намерили двете тела, точно както ги бил описал Кемпер. И двете жени били обезглавени, а Кларнел била пребита и очевидно била използвана като мишена за дартс. Езикът и ларинксът й били отрязани и хвърлени в боклука.
Сега детективите разбрали защо Убиецът на студентки им се е изплъзвал толкова дълго. Кемпер бил слушал историите им, знаел за стратегиите им и плановете им да го заловят и така бил в състояние да ги надхитри и залъже. Той не приличал на убиец. Кемпер се бил научил да кара хората да се чувстват в безопасност около него и така вероятно безпроблемно е вкарвал момичета в колата си, макар студентите да били предупредени за опасността от пътуването на стоп.
Областният прокурор Питър Чанг и група детективи пропътували през три щата, за да приберат Кемпер от ареста, в който бил вкаран от местната полиция. Те го заварили да ги чака тих и спокоен. Той изглежда осъзнавал, че е опасен и неспособен да се контролира, и разбирал, че трябва да бъде затворен. Той имал желание да говори и на два пъти отхвърлял правото си на адвокат (макар по-късно да твърдял, че е искал адвокат, но му било отказано).
Историята, която разказал, била по-странна от всичко, което били чували. Той говорил с часове, признавайки си за всичко, което бил направил с шестте студентки, майка си и нейната приятелка. Прибавяйки към тях и убийствата на своите баба и дядо, извършени преди години, той си признал общо за десет убийства. За да докаже историята си, завел детективите на местата, където бил заровил или захвърлил частите от жертвите си, които все още не били открити. Той описал как е правил секс с главите на жертвите, и казал, че обожавал усещането да притежава напълно тях и техните вещи.
На съд
На 7 май 1973 г. Едмънд Кемпер е обвинен в осем убийства от първа степен. Неговият адвокат Джим Джаксън е същият об
Едмънд Кемпер се извисява над полицаите
Неговата стратегия била Кемпер да пледира за невменяем. Това нямало да бъде лесно, имайки предвид интелигентността на Кемпер и начина, по който бил планирал и подготвял своите престъпления. Все пак, Ед някога бил диагностициран като психопат и, въпреки че по-късно бил обявен за безопасен, очевидно било, че той не е излекуван напълно.ществен защитник, който преди това бил защитавал убийците Фрейзър и Мълин.
В очакване на процеса Кемпер два пъти се опитал да се самоубие, прерязвайки китките си. Делото започнало на 23 октомври 1973 г. и тримата психиатри на обвинението го обявили за нормален. Д-р Джоуел Форт бил прегледал досието от детството на Кемпер, за да проучи диагнозата, според която тогава той е бил умствено болен. Той интервюирал Кемпер надълго и нашироко, използвайки и серум на истината, и казал пред съда, че Кемпер вероятно е прибягвал до канибализъм. Ед изглежда бил готвил и изяждал части от телата на момичетата. Въпреки това, според Форт, той е знаел какво върши при всеки един инцидент, възбуждал се е от идеята да бъде сериен убиец, и бил изцяло наясно, че това не е правилно. Калифорния се обляга на „Правилата на Макнотън„, според които обвиняемият би могъл да бъде разглеждан като невменяем, ако, поради болест или някакъв дефект, не е знаел, че онова което върши е грешно. Кемпер очевидно знаел, че убийството е нещо лошо и бил показал ясни доказателства, че е обмислял и планирал престъпленията си.
Процесът продължил повече от три седмици. Можем само да гадаем колко от ужасните му признания са били истина. Макар Кемпер да бил признал, че е прибягвал до канибализъм пред д-р Форт, по-късно той заявил, че бил казал това само, за да улесни стратегията на защитата за невменяемост.
На 8 ноември журито, в състав от шест жени и шестима мъже, заседавало в продължение на пет часа и обявило Кемпер за нормален и виновен в осем убийства от първа степен. Макар Кемпер да искал смъртна присъда, той бил съден в период, когато Върховният съд бил наложил мораториум върху смъртното наказание и всички смъртни присъди били намалени на доживотен затвор. Смъртното наказание се прилагало само за престъпления извършени след 1 януари 1974 г.
Първо Кемпер бил изпратен за оценка в Медицинския щатски затвор в Калифорния и после бил прехвърлен в затвора с максимална сигурност във Фолсъм.
В един момент той поискал да му бъде направена психохирургия, при която в мозъка му да се вкара сонда, която да убие определен участък мозъчна тъкан, и така евентуално да излекува неговата компулсивна сексуална агресия. Молбата му била отхвърлена, вероятно защото властите се страхували, че след това той ще подаде молба за освобождаване. Кемпер станал образцов затворник, но когато се изправил пред комисията по освобождаване, им казал, че не е готов да се върне в обществото.
Специалните агенти от ФБР Джон Дъглас и Робърт Реслър стават част от Отдела за анализ на поведението в Куонтико още в зората на създаването му в началото на 70-те години. В един момент им дошла идеята да посещават затворите и да интервюират прочутите убийци. Те щели да включат тази информация в базата данни за поведението и особеностите на познатите убийци, която щяла да се превърне в гръбнака на тяхното учение.
Те се свързали с различни видове престъпници, като масови убийци, наемни убийци и серийни убийци, събирайки данни за 118 жертви. Целта им била да съберат информация за това как се планират и извършват убийствата, какво убийците правят и мислят след това, какви фантазии имат и какво са правили преди инцидента. Едмънд Кемпер бил сред 36-мата мъже, които се съгласили да бъдат интервюирани, и Реслър разполага с история за тази среща, от която настръхват косите.
Кемпер направил своя ход в края на третото си интервю с Реслър. При двете предишни посещения Реслър имал придружител, но тъй като смятал, че вече е постигнал разбирателство с Кемпер, той решил този път да бъде сам. Двамата прекарали четири часа в една малка, заключена килия в крилото на смъртниците. Към края на разговора Реслър натиснал бутона, за да извика пазач, но никой не дошъл. Той продължил да говори, натискайки бутона, но все още никой не идвал. Кемпер усетил тревогата му и му казал да се успокои, което било последвано от думите:
„Ако сега взема да превъртя тук, май лошо ти се пише, а? Бих могъл да ти отвъртя главата и да я поставя на масата, като поздрав към пазача“.
Реслър се опитал да спечели време, давайки си вид, че има начин, по който да се защити. Накрая пазачът дошъл и Кемпер казал, че просто се е пошегувал, но от този момент нататък Реслър никога повече не влязъл при него без придружител.
