Европейската космическа агенция се хвърля от понеделник в ново марсианско приключение, за да тества способността си да приземи апарат на Червената планета и за „да помирише“ газовете в атмосферата й с надеждата да открие признаци за някакви форми на живот.
След като САЩ се отказаха през 2011 г. заради бюджетни ограничения, европейската мисия ExoMars 2016 бе подготвена в сътрудничество с Русия. Планира се тя да бъде последвана от европейско-руска мисия ExoMars 2018, която да изпрати апаратура за търсене на следи от минал живот на Марс.
Целта на втората мисия на космическия апарат ExoMars е да търси признаци на живот на „Червената планета“
––––––––––––
Космическият апарат ExoMars 2016 ще бъде изведен в космоса с помощта на руска ракета Протон. Той ще се състои от сонда, способна са улавя следи от газ, наречена TGO (Trace Gaz Orbiter) и тестово устройство за кацане, наречено Скиапарели (по името на италиански астроном, 1835-1910, с принос за наблюдението на планетата Март). Стартът от космодрума „Байконур“ е насрочен за понеделник 8,31 ч. бълг. време.
Ракетата „Протон“ е готова за старт
–––––––––––
Ако всичко върви добре, след 7-месечно пътуване и преодолени 496 милиона километра, приземяващото устройство ще се отдели от сондата на 16 октомври и ще кацне три дни по-късно на Марс.
Това е вторият път, когато ЕКА щурмува Червената планета. През 2003 г. тя осъществи научната си мисия Mars Express, но малкия британски апарат за кацане Beagle 2 не се приземи успешно и не даде признаци за живот. Той бе открит 11 г. по-късно частично разтворен на повърхността на планетата.
Така ще кацне на повърхността на Червената планета моделът Скиапарели (Schiaparelli)
–––––––––-
Модулът Скиапарели (Schiaparelli) на ExoMars 2016 трябва да помогне на ЕКА да се приземява успешно. Той тежи 600 кг и е с размерите на малка кола. Тъй като няма слънчеви панели, животът му ще е само от два до четири дни.
След като пусне приземяващият се модул сондата TGO по план ще влезе в елиптична орбита и ще забави постепенно движението си, за да се постави в кръгова орбита с височина 400 км.
Истинската й научна мисия ще започне в края на 2017. С европейска и руска апаратура на борда си TGO ще е нещо като „голям нос“ в космоса, според описанието на учените, участващи в подготовката на мисията. Тя ще търси следи от газове, главно на въглеродна основа в атмосферата на Марс като метан. Този газ интересува учените, тъй като на Земята той е в 90% от биологичен произход. Откриването на метан от TGO би могло да е признак за присъствие на микроорганичен живот на планетата.
Модулът Скиапарели (Schiaparelli)
–––––––––
TGO на планетата ще играе също ролята на телекомуникационен посредник за предаването на данни между Земята и робота ExoMars 2018. Той пък ще има задачата да пробие почвата на Марс на дълбочина до 2 м и да вземе проби, които ще бъдат анализирани на място. Надеждата на учените е да намерят следи от органични молекули отпреди четири милиона години, когато повърхността на Марс е приличала приблизително на тази на Земята в момента на появяването на живот на нашата планета.
Бюджетът на двете мисии ExoMars е 1,2 милиарда евро за двадесет години (2002 – 2022) за Европа и много вероятно ще се нуждае от допълнително финансиране.
