Снимка: google
От утре, 14 март започва най-дългият и най-суров 40-дневен пост.
Великият пост е най-строгият от всички. Нарича се още Четиридесетница и е посветен на последните дни от земния живот на Господа, на неговите страдания, смърт и погребение. Идеята е чрез него християните да пречистят душите и телата си за достойно посрещане на Възкресение Христово.
В Църквата няма нищо случайно, а всичко е подредено и свързано с живота на Небесния Владика Христос. На земята той също е постил 40 дни в пустинята, за да устои на изкушенията на дявола и да се подготви за среща със своя народ, пред който ще се открие като негов Бог. И Моисей преди него е постил 40 дни, за да получи пречистен скрижала с десетте Божи заповеди. Като най-строг постник е известен свети и Иоан Кръстител.
В 40-дневния пост е закодиран и друг смисъл – да дариш една десета част от дните си в годината на Господ. Още в Стария завет Господ заповядал на синовете Израилеви всяка година да дават десятък от всичко, което придобивали, за да получат Неговото благословение. По този пример светите апостоли определят времетраенето на Великия и на Рождественския пост да бъде т.нар. св. Четиридесетница. Като се изключат от нея неделите, остават 36 дни, т.е. една десета от годината хората посвещават на Бог и на себе си, защото очистват натрупаните през годината грехове и получават благословение на делата си.
Великият пост е време за усърдна молитва и покаяние на всеки християнин, за да измоли прошка за греховете си от Бога.
Най-строги във въздържанието са първата и последната седмица, наречена Страстна. На 25 март – Благовещение, и на 24 април – Връбница/Цветница, се разрешава риба.
На 27 и 29 април – сряда и петък, е строг пост, тъй като в сряда Юда предава Христос, а в петък той е разпнат на кръста, затова не се яде и пие нищо. На 1 май е Възкресение Христово.
Постът започва с прошка и смирение
Неделята на Сирни заговезни се нарича още Прощална. На нея за последно се заговява със сирене, яйца и мляко, защото от следващия ден започва дългия 40-дневен пост.
Започва със смирение, защото това е първото от 33-те стъпала в стълбата на християнските добродетели.
Гордостта и гневът са най-голям грях и пречка по пътя на духовността, смятат светите отци, които казват: “Каква полза имаме от това да бледнеем от пост, когато побледняваме от завист, да измъчваш тялото си с неядене, а душата ти се надува от гордост? Що за добродетел е да не пием вино, а да се опиваме от омраза? Или да не ядем риба и месо, а да изяждаме братята си с клевети? Видиш ли беден, не се отвръщай от него, а му помогни с каквото можеш. Не завиждай никому, не осъждай никого, не поглеждай с пожелание. Пости с очи и уши, с ръце и нозе, с ум и сърце!”
Храни се като просяк
Великденският пост е най-строгият в годината. Светите отци казват, че тогава трябва да се храним като просяци. Великите пости допускат само растителна храна. Има само два дни, през които е разрешено да се яде риба – на Благовещение и на Връбница. През останалото време обаче е позволено да се храним с октоподи, стриди, раци и охлюви, тъй като безгръбначните животни се смятат за постна храна.
В събота и неделя, както и в празнични дни може да се готви и яде с олио. Тогава се разрешава и вино.
От поста са освободени деца, старци и болни
Болни, бременни, деца и старци да не постят. Православието е особено снизходително към тях и ги освобождава от строгия пост. Ако пък някой въпреки това се реши, то задължително да се посъветва с лекар.
При тоталното отказване от храна могат да се появат значителни рискове за здравето – по време на такова постене организмът се стреми да покрие по някакъв начин потребностите си от белтъчини, затова започва да разгражда протеина в мускулите и те отслабват. От това може да бъде засегнат и сърдечният мускул, което е опасно за хора със сърдечни заболявания. Диабетици, раково болни, хора с хронични заболявания и бременни жени трябва да се откажат от поста. А и при здрави хора могат да възникнат проблеми при отслабена имунна система.
Заговяването след дългите пости също трябва да става много внимателно и постепенно.
Как да се храним
Може да се храним по малко от 3 до 5 пъти дневно. Добър помощник ще ни бъдат плодовете, зеленчуците, билковият чай и водата. Най-трудни са първите 3 дни за онези, които нямат опит.
Духовното въздържание е най-важно
Постът не е само телесен, а духовен. Храната е важна, но по-важна е духовната част в поста, иначе се превръща в обикновена диета. Аскетизмът не се заключава само в храната, а и в начина на живот – смиреност, а не показност, скромност, а не самохвалене, отдаденост на пост и молитва, а не веселие и гуляи.
В основата на поста е молитвата, затова той е изпитание на духа и на волята. Постът е борба между плътта и духа, в която телесното тлее, а вътрешното, духовното, става силно.
Целта му е да се пречисти и укрепне духовно човек и да разпредели силите си през цялата година.
Ласки и секс – само по тъмно и само със съпруга
Постът, в основата на който е молитвата, е изпитание на духа и на волята. Той не е средство, а цел да се възвиси духовно човек.
Препоръчително е съпружеското въздържание. Все пак някои допускат ласки в леглото, но те трябва да са по тъмно, преди още да се развидели.
През поста не се жени и не се прави помен за починали
Във времето до Великден е греховно не само да се блажи, но и да се мине под венчило. Венчание не се позволява от Сирни заговезни до вторник от Светлата седмица, която е на 3 май.
Не се прави помен за починали през първата седмица на Великия пост, а също от Лазаровден – 23 април, до Томина неделя – 8 май.
Нека и да припомним – ако постите само телесно, а душата ви се опива от злоба, завист, горделивост, суета, надменност или други лоши помисли, то нищо няма да постигнете и ще превърнете Великия пост в обикновена пролетна диета. Защото постът е духовен подвиг, а не време за отслабване.
Всеки обаче индивидуално решава дали да пости, дали не и как да пости. Някои напълно игнорират съществуването на поста, други наистина се опитват да постят, но им липсва воля, а трети постят с радост, за да пречистят душата и тялото си. Господ неслучайно е създал човека със свободна воля и правото да има избор.
