Легендарният сериен убиец – Джак Изкормвача

1
Добави коментар
etiler
etiler

Надали в историята на човечеството има някой престъпник, чиято слава да надминава тази на Джак Изкормвача. Легендарният сериен убиец, с черно наметало и неизвестно никому лице, спотайващ се из нощните улици на Лондон и дебнещ поредната си жертва, се превръща в един от символите на Викторианската епоха и на английската столица.

Ако погледнем на Джак Изкормвача от гледна точка на XXI век, бихме се зачудили на какво се дължи тази негова популярност, оцеляла през последните 130 години. Та незнайният убиец от Уайтчапъл взима „едва“ пет жертви, всичките до една „пропаднали“ жени. Безспорно жесток и извратен, все пак Изкормвача е далеч от „постиженията“ на изроди като Чикатило, Тед Бънди или Колуна убиец Уилям Гейси.

И въпреки това той има своето място в историята на серийните убийци, а името му веднага бива асоциирано с жестоки убийства от почти всеки човек на всяко едно място в света. Днес ще се опитаме да се потопим в атмосферата на мрачните и смръдливи викториански лондонски улички, пълни с проститутки, пияници и един жесток и неизвестен изверг.

Петте канонични убийства

Във Викторианска Англия източната част на Лондон е място, забравено от обществото, икономически и социално. В пренаселените коптори живеят около 900 000 души. Тук стадата добитък се превеждат през улиците на Уайтчапъл към близките кланици, където са убивани с чук, мучащи и блеещи от болка и страх. Улиците са покрити с кръв и екскременти. Боклукът, канализацията, мъждивите фенери, които едва-едва осветяват мрачните улички, допринасят за всеобщата смрадлива и мрачна атмосфера на района.

През октомври 1888 г. столичната полиция на Лондон изчислява, че в Уайтчапъл има 1200 проститутки и около 62 публични домове. Престъплен

Тези пет престъпления, известни под названието каноничните убийства, са на Мери Ан Никълс, Ани Чапман, Елизабет Страйд, Катрин Едоус и Мери Джейн Кели. Всички те са извършени през 1888 г. в Източен Лондон. Повечето експерти отчитат сходни белези по жертвите – дълбоките прорезни рани на гърлото, осакатяванията в коремната област и гениталната зона, премахването на вътрешните органи и прогресивните лицеви осакатявания – това са отличителните черти на работата на Джак Изкормвача.

ията там са всекидневие, а грабежите, побоите и убийствата се приемат като нещо съвсем нормално. Точно заради това общият брой и имената на всички жертви на Джак Изкормвача са много спорни и предмет на дебати, като варират между 5 и 15. Единадесет отделни убийства в периода от 3 април 1888 г. до 13 февруари 1891 г. са включени в разследването на лондонската полиция и описани като „Убийствата в Уайтчапъл“. За пет от тях обаче всички, занимаващи се с историята за Джак Изкормвача, са категорични, че са дело именно на легендарния сериен убиец.

Популярността на Изкормвача

Въпреки общата атмосфера на престъпност и аморалност, които са символ на Уайтчапъл, петте канонични убийства биват широко отразени от медиите. Тези престъпления вече не са само част от малката криминална хроника, а са заглавия на първите страници на вестниците.

Напористи журналисти кръстосват мръсните и кални улички и разпитват проститутки с желанието да попаднат по дирите на зловещия и неуловим убиец. Съвсем логично медиите се възползват от безплодните опити на полицията да открие улики, които да ги насочат към самоличността на Джак Изкормвача, и критикуват жестоко разследващите власти. Постепенно демоничният образ на наметнатия в шлифер сериен убиец става постоянна част от вестникарските страници, а неуловимостта и жестокостта му постепенно го превръщат в легенда.

Едва ли не всяко престъпление в Уайтчапъл вече се приписва на мистериозния престъпник. Цял Лондон се вълнува от това, което се случва в уличките на бедния и мръсен квартал, и тръпне в очакване на следващите подвизи на свирепия изверг. Богатите жители на английската столица също се срещат „лице в лице“ с Джак Изкормвача. Мястото на срещата естествено не е Уайтчапъл, а театралните и оперетните сцени, страниците на вестниците и книгите, които вече се пишат за символа на викториански Лондон.

„Писмата“ на изверга

В желанието си да бъдат по-атрактивни вестниците публикуват десетки, ако не и стотици писма, като се кълнат, че думите в тях са излезли от окървавената ръка на серийния убиец. Полицията естествено вижда шантажа и обявява тези писаници са шарлатанство от страна на пресата. Въпреки това в три от кореспонденциите между серийния убиец и вестниците все пак може да се открие тънката нишка на истината. Това са писмата „Скъпи шефе“, „Дръзкият Джаки“ и „Писмо от ада“.

„Скъпи шефе“, от 25 септември е щамповано 27 септември 1888 г. и получено в Централната телеграфна агенция и доставено на Скотланд Ярд на 29 септември. Първоначално то е признато за фалшиво, но когато след три дни от датата на пощенското клеймо е намерена жертва (Катрин Едоус) с частично отрязано ухо, това привлича вниманието на полицията поради съдържащото се в писмото обещание да се отреже ухото на следващата жена, набелязана от изкормвача. Полицията публикува писмото на 1 октомври с надеждата, че някой ще бъде в състояние да разпознае почерка, но това не води до никакви резултати. Името Джак Изкормвача се споменава за първи път в това писмо и след публикуването му се прочува в целия свят. Много следващи писма от Джак Изкормвача копират на стила на това писмо.

Пощенската картичка „Дръзкият Джаки“, с печат 1 октомври 1888 г. изпратена до Централната телеграфна агенция, е написана от ръката, която написва писмото „Скъпи шефе“, тъй като почерците са идентични. В нея се споменава, че са убити две жертви – Елизабет Страйд и Катрин Едоус – една след друга: т.е. авторът говори за двойно събитие. Интересното в случая е, че картичката е изпратена, преди убийствата да станат известни на някого, т.е. тя е от някого, който наистина е знаел за престъпленията.

„Писмо от ада“ е щамповано 15 октомври, получено от Джордж Лъск от комитета за бдителност в Уайтчапъл на 16 октомври 1888 година. След като отваря малка кутия, Лъск намира половин човешки бъбрек (според по-късно заключение на медицински експерт, съхраняван в етанол). Един бъбрек е взет от убиеца на Едоус. В писмото се отбелязва, че втората половина на бъбрека е изпържена и изядена от самия автор на писмото – Джак Изкормвача.

Кой е Джак Изкормвача

Въпреки многобройните и разнообразни теории за идентичността и професията на Джак Изкормвача властите нямат единно мнение и решение по въпроса, а броят на заподозрените достига до над сто. Легендите за самоличността му са комбинация от исторически изследвания, конспиративни теории и фолклор. Липсата на достатъчно факти пък позволява на писатели, историци и аматьори детективи да обвинят много хора в действията на Джак Изкормвача.

Един пример на такава конспирация е легендата, че Джак Изкормвача е внукът на кралица Виктория — принц Албърт Виктор Кристиан Едуард, племенник на принц Албърт Сакс-Кобургготски, трети братовчед на българския цар Борис III. Много съвременни учени са склонни да вярват, че под името на Джак Изкормвача се крие душевноболният евреин Арон Касински, но други са на мнение, че той е само подражател и имитатор на Изкормвача. Има изследователи, които смятат, че Джак Изкормвача е Карл Файгенбаум – германец, екзекутиран на електрическия стол за убийство.

През 2012 година излиза становището, че убиецът е могъл да бъде жена, което се потвърждава от ДНК анализа на писмата. Една от заподозрените е Елизабет Уилямс, бездетна жена на кралски лекар, който има връзка с една от жертвите. Друга вероятност е Мери Пирси, обесена за убийството на жената на любовника си през 1890 г.

Но който и да се крие зад самоличността на Джак Изкормвача, той успява да се превърне в социален феномен, надживял физическото си съществуване. Забуленият в мистерия образ на серийния убиец от Викториански Лондон едновременно плаши, но и привлича с някакъв странен магнетизъм. Спокойно можем да твърдим, че Джак Изкормвача е прототипът на модерния сериен убиец.