Русия е необятна страна, в която можеш да се изгубиш с години и никога да не искаш да бъдеш намерен. Братушките имат много красива природа, малко по-евтини горива и възможност да си закупиш добрата стара Lada на народни цени. Страна с такива размери е богата на всичко: литература, изобретения, AK-47, Т-34 и братът на Т-34, известен още като Москвич. Положителните черти винаги се балансират от достатъчен брой отрицателни и понякога може да ги надминат. Започваме със студеното време, огромното метро, стандартът на живот, нуждата от алкохол, защото едва ли искаш да умреш от студ и възможността да се срещнеш с приятел на Путин, който да ти помогне да влезеш в затвора. Все още си спомняш този интересен социален експеримент С.С.С.Р., в който си участвал. Той даде някои дефекти като Чернобил и Чикатило, но за голяма наша радост, Чернобил не може да се повтори толкова лесно. Чикатило, от друга страна, има много наследници и точно за тях ще си говорим.
Валери Астратян
Той тероризира Москва от 1988 до 1990 година. Астратян може да се похвали с много високо IQ и докторска степен по психология, но не се е занимавал с пациенти, а е обръщал повече внимание на жените. Провъзгласява се за филмов директор и преследва млади актриси с обещанията за бляскава кариера и богато бъдеще, но приказката приключва, когато стигнат до дома на „филмовия директор“. Килърът упоява жертвите си, за да се гаври сексуално с тях по 10-15 дена, без почивка. Три от жените умират, а оцелелите са пуснати на свобода, в което се крие и грешката му. Някои от жертвите започват да си спомнят локацията и насочват полицията към домашния адрес на престъпника, а от там следователите са готови да приключат следствието. Астратян е разстрелян през 1992 година.
Александър Бучков
Вдъхновен от „Рамбо“, Бучков обявява тайна война на всички алкохолици и скитници в региона. 24-годишният мъж се снабдява с нож като на Рамбо (интернет може да ти достави всичко) и голям чук, който не е на въоръжение при Сталоун, но все пак. Неговите жертви са 9 на брой, а убийствата се описват във дневник с името „Кървавият лов на хищника, роден през годината на дракона“ – в същият е написано, че хищникът е консумирал сърцата на три от своите жертви. Руският „герой“ казва пред съда, че е направил всичко това, за да впечатли жена, която го е зарязала, защото се е държал като „самотен вълк“. Цветята щяха да спасят толкова много хора.
Анатоли Сливко
Това е демонът, който дълго време бродил из Невиномиск и има сериозно реноме сред останалите си колеги. Серийните убийци често стават свидетели на извратени ситуации, които по-късно ги възбуждат и създават странни чувства в съзнанието им. Анатоли наблюдава жестока катастрофа, в която няма оцелели и ясно си спомня как дете изгаря живо на предната седалка, затиснато от ламарините на колата. Тази картина действа възбуждащо на бъдещия убиец и го преследва през детството. След време, той успява да влезе като ментор в пионерска организация и убийствата започват.
Властите знаят, че на определен период от време ще изчезне малко момче и са били сигурни, че няма да го намерят. Методът на този другар е да печели доверието на децата, а след това да им каже, че ще заснема игрален филм, в който ще се показват сцени на нацисти, които са измъчвали деца (пропагандата е процъфтявала по онова време). Сливко имал тоталната власт над децата и ги мъчил и изнасилвал под предлог, че всичко е на филм, докато не изгубвал разсъдъка си и не ги убивал. Всички негови жертви са изгаряни или разфасовани, за да няма доказателства. Часове, преди да бъде екзекутиран, Сливко дава интервю, в което разказва всичко с много спокоен тон и без никакви угризения.
Сергей Головкин
Наследява прякора „Боата“ и е чист пример за това, че тихите води са най-дълбоки. Сергей е бил коняр, който живеел много затворен живот, рядко комуникирал с хора и се запомнял лесно със смразяващия си поглед. Между 1986-1992 година, Головкин измъчва и убива 11 души. Методът му е уникален и невиждан от властите за онова време – първо души жертвите, след това прави секс с телата, а на финала ги нарязва така, че никой да не може да ги познае. В някои случаи се е опитал да консумира жертвите си, но човешкото месо не му било по вкуса. Заловен е през 1996 година и екзекутиран за престъпленията си.
Максим Петров
Д-р Петров може да се похвали с прякора „Д-р Смърт“ и да влезе в руските криминални регистри с умопомрачителните си методи. Максим решава, че трябва да печели повече пари и се отдава на преследване на своите възрастни пациенти, които евентуално убива, за да достигне до спестяванията им. В процеса е отговорен за смъртта на 50 човека, които умират в ръцете на трениран убиец с огромни познания по анатомия. Жертвите му трябвало да бъдат убити така, че да изглеждат като нещастен случай – чрез задушаване с газ, пожари, удушаване с възглавници и всеки друг метод, който може да заличи всички следи.
Всеки случаен свидетел е намушкан и оставен да изгори в къщата на жертвата. Според следователите, престъпникът е имал възможност да остане неоткриваем, но алчността го е издала с времето. Петров започва употребата на инжекции с отрова, които били ефикасни, а спринцовките бързо изгаряли в пламъците, но пък статистиката веднага дала отражение на броя пациенти, които умират по един и същи начин. Убиецът е заловен през 2002 година, когато е на визитация при следващата си жертва. В момента лежи в затвора с доживотна присъда.
