Библиотерапията или лечението на душевни терзания чрез четене на художествена литература не е измислено вчера. Още древните гърци са препоръчвали посещение на библиотека с лечебна цел, Фройд е използвал четене в психоаналитичните си сесии. Съвременните изследвания на мозъка показват, че емпатията, която изпитваме, когато четем за измислени герои и техните перипетии, ни помагат да се отърсим от собствените си болки, съмнения и тъга, да почерпим опит и кураж.
Керидуен Дови, писателка, родена в Южна Африка, разказва в Neyworker за модерните форми на библиотерапията.
Днес библиотерапията придобива различни форми: от четене на затворници до групово четене за възрастни, страдащи от деменция. Може да е индивидуална или групова сесия за „блудни “ читатели, които искат да преоткрият насладата от четенето на книги.
Ела Бертод и нейната приятелка и сподвижничка Сюзан Елдеркин практикуват главно „афективна“ библиотерапия, наблягайки на възстановяващата сила на четено на фикция. Двете се запознали като студентки в Кеймбридж и веднага се сприятелили, споделяйки си четива и най вече романа на Итало Калвино „Ако пътник в зимна нощ“, посветен на природата на четенето. С развитието на приятелството им, двете започнали да си предписват романи, за да облекчават различни оплаквания като разбито сърце или несигурност в професията.
В продължение на години те си разменят книги, дават на приятели и близки. Когато през 2007 техния приятел от Кеймбридж философът Ален дьо Ботон споделя, че иска да отвори School of Life, те му подхвърлят идеята за библиотерапевтична клиника. „Доколкото знаем, никой друг не прави това под тази форма – обяснява Бертод. – Библиотерапията, доколкото съществува, клони към медицинския контекст с ударение върху книгите за самопомощ. Но ние се посвещаваме на художествената литература, като изключително лекарство, понеже дава на читателя трансформиращи преживявания.“
Бертод и Елдеркин проследили историята на библиотерапията до елините, които предписвали ходене в библиотеката в Тива, понеже била „лечебно място за душата“. Практиката се развива, когато Зигмунд Фройд започва да използва литература по време на психоаналитичните си сеанси. Сред Първата световна война на травматизираните войници, прибиращи се у дома след фронта, се предписвали курсове по четене. „Библиотекарите в Щатите били обучавани как да препоръчват книги на ветераните от войната, има множество истории как във Великобритания по същото време с терапевтични цели се давали романите на Джейн Остин „, разказва Елдеркин. По-късно през ХХ век библиотерапията започнала да се използва по различни начини в болници и библиотеки, наскоро беше усвоена от психолози, социални работници, занимаващи се с възрастни хора, както и от лекари като жизнеспособна форма на терапия.
Днес вече съществува мрежа от библиотерапевти, избрани и подготвени от Бертод и Елдеркин, свързани с филиалите на School of Life по цял свят от Мелбърн до Ню Йорк. Най-честите болки, с които хората се обръщат към тях, са свързани с някакви житейски кризи: застой в кариерата, депресия във връзката, тежка загуба. Библиотерапевтите се срещат и с много пенсионери, хора, които знаят, че имат пред себе си двайсет години четене, но преди са посягали само към трилъри, и сега се нуждаят от нещо ново, което да ги поддържа. Мнозина търсят помощ, когато им предстои да стават родители.
„Ние смятаме, че макар в днешно време да се публикуват повече книги откогато и да било, хората избират сред все по-стесняващ се кръг заглавия. Погледнете списъците на повечето читателски клубове, ще видите едни и същи книги – шумно огласени и навикани от пресата.
Ако успеете да пресметнете колко книги четете на година и колко горе-долу ви остава да прочетете до края на живота си – ще проумеете, че трябва много внимателно да избирате, за да получите повече от четенето.“
А кой е най-добрият начин това да стане? Да се срещнете с библиотерапевт колкото е възможно по-скоро и да приемете поканата му с няколко строфи, заети от „Тит Андроник“ на Шекспир: „Ела в библиотеката ми, скъпа, скръбта си да залъгваш там“.
