Не приближавай реката
Нощта изгрява над смълчаната американска прерия. Луната започва да пълзи мудно по безоблачния небосвод, окъпвайки пустошта в сребро. Фина, призрачнобяла фигура прекосява прашната магистрала. Реката я зове. Любимият й я е отхвърлил. Скръбта й е толкова дълбока, че в миг на отчайваща лудост хвърля було върху ума й. Вместо спомен й оставя кръвта на собствените й деца, покрила дланите й. А реката я зове. Защото именно в нейните дълбини ще отекне последния й дъх. Обречен да се скита вечно между нашия и отвъдния свят в търсене на погубените си чеда, духът й ще броди по земята. Бледа сянка, облечена в окървавена бяла рокля и раздирана от неудържим плач.
Предателство и лудост. Това съпътства раждането на Плачещата жена.
Според вярването привидението може да бъде видяно покрай бреговете на реки и езера, където отвлича деца, напомнящи му за неговите собствени. В други случаи напада и похищава мъже, неверни в миналото към жените си. Съществуват дори версии, според които всеки, чул плача на Жената, скоро ще бъде сполетян от ненавременна смърт – вярване, силно повлияно от легендата за западно-европейското банши.
Поразителната й красота никак не улеснява жертвите й. В повечето случаи Жената спира случаен замръкнал минувач и го моли за компания. Нужно е само едно кимване и в следващия миг нещастникът се озовава в прегръдките й. Опиянен. Обречен. Сляп за наближаващия край.
А реката ги зове.
Различни версии на Жената в бяло бродят по целия свят.
Според ацтекските легенди богинята Чихуакоатл започнала да крачи по земята скоро след пристигането на Кортес в Латинска Америка, плачейки неудържимо за загубеното си чедо – навярно метафора за сринатата ацтекска империя.
Във Великобритания духът е познат като Бялата дама и се появява в домовете, където скоро предстои да почине някой. Неина съименница се подвизава и на междуградски път в Бийфорд, Източен Йоркшир, където самотни мотористи я качват на стоп, само за да установят няколко километра по-късно, че тя вече не седи на седалката зад тях.
Жена в бяло е обитавала и стар пруски замък в Германия в периода 1625-1790 г. В славянската митология подобен дух е известен под името… русалка. Да, и тук не става дума за някое миловидно и доверчиво червенокосо създание от филмите на Дисни. Според оригиналния мит в русалка се превръщат душите на самоубили се жени, отхвърлени от любимия си, или бременни, но неомъжени девойки, погубени по особено жесток начин.
В Бразилия я познават като Mulher de Branco. Смята се, че това е духът на бременна жена, починала по време на раждането си или малтретирана непосредствено след него. Появява се край безлюдни пътища, облечена в ефирна бяла рокля и привидно безмълвна… но ако бъде доближена, започва да пищи и плаче неудържимо. Докато внезапно не изчезне.
Писък, удавен в сълзи. И после тишина.
Но независимо от произхда й, легендата винаги се свързва с някоя местна трагедия. И, както се случва с времето с всички истории за духове, се превръща в нищо повече от страшна приказка, която разказват на децата преди сън. Разбира се, придружена от поука. За това колко е опасно да излизат сами късно вечер и как трябва да бъдат послушни, ако не искат Плачещата жена да ги похити. Ако се вярва на родителите, всеки демон, дух и таласъм на тази земя живее само, за да отвлича малки непослушни малчугани от леглата им.
Съвременната попкултура е открила особено вдъхновение в легендата. Пилотният епизод на сериала „Свръхестествено” представя точно Жена в бяло – първото предизвикателство на братята Уинчестър. Неин вариант откриваме и във втори сезон на „Досиетата Грим”. Да не говорим за безбройните книги, разкази и комиксови адаптации, сред които фигурира дори серията Batwoman на DC. Образът на Плачещата жена обитава дори компютърни игри като Guild Wars 2 и League of Legends.
В някои части на Щатите легендата й се разказва редом с Кървавата Мери. Стотици жени, сменили стотици имена и стотици лица. Посегнали на собствения си живот. Заради любов. Любов, коствала им всичко и предложила им в замяна единствено място в страшна приказка, която майките да прошепват преди сън на децата си.
Не излизай сам по тъмно. Не говори с непознати. И не приближавай реката.
