Желая Мир и Любов на Всички и Навсякъде :: Случайна беседа с един творец. . .

Желая Мир и Любов на Всички и Навсякъде :: Случайна беседа с един творец. . .

         Горещото слънце и отегчителното чакане на автобуса чертаеха една тъмна краска в този толкова хубав летен ден. Насядалите под ламаринения покрив на спирката нервно махаха с ръце за да си правят вятър на лицата или да гонят малкото, но нахални мухи дръзнали да нарушат спокойствието на летния следобед. 

         Впрочем, спокойствие нямаше, върволиците на колите които прелитаха съвсем наблизо сякаш нямаха край. Чакащите, обикновено селяни от близките до града села, или граждани живеещи в крайните на града квартали, но ползващи същите автобуси лениво хвърляха по един отчаян поглед в далечината откъдето се очакваше да се зададе и поредния автобус. 

         Първи делничен ден е, най-трудния от седмицата. Дължината му сякаш няма край. Погледнах си вяло часовника и се отчаях съвсем. Оставаше да чакам още около половин час в това време.            Предпочитах сянката на клоните на едно от дърветата отколкото под горещият ламаринен покрив и тактиката ми на предвиждане...
Прочети цялата публикация

Коментари

Tози сайт използва "Бисквитки". Научи повече Приемам

Моля, запознайте се с нашите Общи условия и Политика за поверителност