Както в живота, така и в творчеството си, великият Ремарк е романтичен странник, самотник, търсещ самоличността си и мястото, което да нарече свой дом.
Един от най обичаните автори на 20 век. е известен като познавач на човешката душа. Творбите му са пропити с трогателна любов, ирония и скръб.
Известен като автор на антивоенни романи, печели световна слава с творбата си „На западния фронт нищо ново”
Утвърден като майстор на лирическия натурализъм,става любимец на четящите хора с романите си “Трима другари”, “Триумфалната арка”, “Искрица живот“, “Време да се живее и време да се мре”, “Черният обелиск”, “Живот назаем/Небето няма любимци“, “Нощ в Лисабон” и посмъртно публикувания “Сенки в рая”.
Ерих Мария Ремарк за живота, света и щастието
Такъв е светът – може да се превърнете в ангел, глупак или престъпник – и никой няма да забележи. Но ако ви липсва едно копче, всички ще го видят.
Никога не усложнявай нещо, което е просто. Това е една от най-големите житейски мъдрости, които съществуват. Много мъчно приложима. Особено за интелектуалци и романтици.
Това, което не можеш да получиш, винаги ти се струва по-хубаво от това, което имаш. В това се състои романтиката и идиотизма на човешкия живот.
Най-страшното е времето. Мигът, чрез който живеем, и който въпреки всичко не ни принадлежи.
Скромността и верността към дълга са възнаграждавани само в романите. В живота такива хора биват използвани, а после ги изтласкват настрана.
Съжаленията са най-безсмисленото нещо на този свят. Човек не може да върне, нито да поправи нещо. Иначе всички щяхме да бъдем светци. Целта на живота не е да ни прави съвършени. Съвършенството е за музеите.
Само нещастният знае какво е щастието. Светлината не блести, когато е светло. Тя свети в тъмнината.
Щастието е въпрос на степенуване. Който владее това изкуство, рядко е изцяло нещастен.
Помагай, когато можеш; направи всичко тогава – но когато е невъзможно вече да се помогне, забравяй! Обърни глава! Съвземи се! Състраданието е за спокойни времена. Не е за дни, когато рискуваш живота си. Погребвай мъртвите и поглъщай живота! Ще ти е нужен. Жалейката е едно, фактите са друго. Човек не скърби по-малко, ако вижда действителността и я приема. Само така ще остане жив.
В това именно е нещастието на света. Ние самите никога не изпитваме това, което правим на другите.
Същото е и с човека – дай му мъничко власт, и ще видиш как той заради нея ще забрави всичко. Това идва от само себе си, защото човек е преди всичко животно, и само отгоре-отгоре, като филия хляб с масло, е намазан с малко приличие и човещина.
Днешните правила повеляват да се взема от живота колкото се може повече. А как ще го направиш, това си е лично твоя работа.
Всичко, което може да се уреди с пари, е евтино.
Откровенията идват винаги от дребните неща, не от значителните. Значителните неща са свързани винаги с драматични жестове и изкушения за лъжа.
Който гледа много назад, може лесно да се препъне или да падне в пропаст.
Само не оставяй нищо да се приближи до теб. Щом допуснеш нещо да се приближи, ще поискаш и да го задържиш. А човек нищо не може да задържи
Спомените ни състаряват. Тайната на вечната младост е в умението да се забравя.
Не е важно къде живее човек. Важно е само едно – какво постигаме с живота си.
Ако душата ти те тегли на някъде, не се съпротивлявай ! Тя единствено знае, какво ти е необходимо.
Ерих Мария Ремарк за любовта и жените
Във всяка любов има желание за вечност и в това се крие вечната любовна мъка. А не съществуваше нищо трайно. Нищо.
Някой може да ти стане близък само за три дни… А, друг… който живее с теб и години, може така и да не узнае кой е любимия ти цвят …
Първият човек, за който мислиш сутрин и последният, за който мислиш през нощта – това е причина за твоето щастие или причина за твоята болка.
Любовта не е езеро, в което всеки може да види отражението си. Любовта има своите приливи и отливи. Крушения, потънали градове, октоподи, бури, сандъци със злато и перли. Но перлите се намират на дълбоко.
Човешкият живот е твърде дълъг за любовта. Любовта е чудесна. Но за единия от двамата тя винаги е твърде дълга. А другият, който остава сам, стои и гледа втренчено. Втренчва се като побъркан.
Единствено този, който не веднъж е бил сам, познава щастието да бъде с любим човек.
Само когато окончателно се разделиш с един човек, започваш истински да се интересуваш от всичко, което го засяга. Това е един от парадоксите на любовта.
Никой не може да ни стане по-чужд от същество, в което сме били влюбени някога.
Любовните страдания не могат да бъдат преодолени с философия. Това е възможно само с помощта на друга жена.
Човек трябва да обожава жените или да ги напуска. Няма средно положение.
Цветята трябва да бъдат поднасяни без повод. Щастието трябва да бъде настояще. Домът – топъл, любовта – взаимна. А сезонът… няма значение какъв ще е сезонът…
Завършените жени омръзват лесно. Ценните – също. Отломките – никога. Такива жени се обичат вечно. Те разпалват въображението.
Ерих Мария Ремарк за свободата
Само свободата си не губѝ! Тя е по-ценна от любовта. Винаги обаче човек разбира това едва когато е късно.
Свободен е само този, който е загубил всичко, заради което си струва да се живее.
Човек не може да заключи вятъра, нито водата. Ако ги заключи, те се развалят. Затвореният вятър се превръща в застоял въздух.
Този, който няма дом, е свободен да ходи където си иска
Парите — това е свобода, изкована от злато.
