Бързо, неравномерно и дезорганизирано съкращение на предсърдията с честота 350-600 удара в минута се нарича предсърдно мъждене и трептене. Патологичните импулси изхождат от няколко огнища на възбуждане в предсърдията, извън синусовия възел. Това води до спиране на ефективната помпена дейност на предсърдията и неритмичност на камерните съкращения. Голям брой предсърдни импулси се блокират в атрио-вентрикуларния възел, а друга част преминават през него към камерите в пълен безпорядък и предизвикват ускорени и много неритмични камерни съкрашения, известни като абсолютна аритмия при предсърдно мъждене.
Причини за развитието на предсърдно мъждене и трептене може да бъдат някои от следните заболявания и състояния:
ревматични пороци на митралната клапа;
артериална хипертония;
остър инфаркт на миокарда;
кардиомиопатии;
синдром на болния синусов възел;
тиреотоксикоза;
микседем;
повишена алкохолна консумация;
нарушения в алкално-киселинното равновесие и електролитния баланс на организма;
изострена хронична обструктивна белодробна болест с белодробна недостатъчност;
дисфункция на нервната система;
отравяния;
при здрави хора след психичен стрес и извънредно големи физически усилия.
Класификацията на предсърдното мъждене и трептене е:
1. В зависимост от честотата на камерните съкращения, предсърдното мъждене бива:
с тахиаритмия – с честота на камерните съкращения над 100 уд./мин;
с нормофреквентна аритмия – с честота на камерните съкращения 60-100 уд./мин;
с брадиаритмия – с честота на камерните съкращения под 60 уд./мин.
2. Според продължителността на поява на пристъпите и отговорът към медикаментозна терапия, предсърдното мъждене се дели на:
парксизмално – повтаряши се епизоди с продължителност до 48 часа;
персистиращо – повтаряши се епизоди с продължителност над 48 часа, повлияващи се от лечение с антиаритмични средства;
перманентно – повтаряши се епизоди с продължителност над 48 часа, неповлияващи се от лечение с антиаритмични средства.
Клиничната картина при пристъпите на предсърдно мъждене и трептене се характеризира със следните оплаквания:
внезапна поява на сърцебиене;
обща слабост;
тежест в гърдите;
прилошаване;
страх;
тревожност;
силна възбуда;
повишено уриниране.
По-рядко се наблюдават притъмняване пред очите, замайване, синкоп, задух, изпотяване, студени крайници. Често се установяват симптоми на застойна сърдечна недостатъчност и белодробен оток – силен задух и кашлица с отделяне на розови, пенести храчки.
Диагнозата при предсърдно мъждене и трептене се поставя след подробно снета анамнеза по данни на пациента и неговите оплаквания. Извършва се физикален и инструментален преглед.
Физикалното изследване дава информация за наличието на синдром на пълна аритмия – силно изразена неправилност на сърдечната дейност, много неритмичен пулс. Налице е разлика в честотата на камерните съкращения, която е по-висока, и честотата на периферния артериален пулс, която е по-ниска – състояние, известно като пулсов дефицит.
С най-голяма информативна стойност е извършването на инструментални изследвания – основно се извършва електрокардиограма (ЕКГ). Електрокардиографският запис отразява сумарната електрическа активност на сърцето в хода на един сърдечен цикъл. Регистрирането на тази активност става с помощта на специални електроди, разположени върху гръдния кош и крайниците.
Електрокардиограмата има характерен вид и се състои от три основни елемента – P-вълна, QRS-комплекс и T-вълна. P-вълната отразява съкращението на предсърдията. Тя е положителна в повечето отвеждания, т.е. разположена е над изоелектричната (правата) линия на ЕКГ-записа. Обикновено винаги предхожда ORS-комплекса. QRS-комплексът отразява съкращението на камерите. Състои се от отрицателен Q-зъбец, положителен R-зъбец и отрицателен S-зъбец. T-вълната нормално е положителна и отразява отпускането на камерите.
При предсърдно мъждене ЕКГ-записът има следният вид:
липсва P-вълна;
наличие на многобройни малки вълни на предсърдно мъждене, наречени f-вълни, които имат променяща се честота;
различна форма, амплитуда и ширина;
превръщане на изоелектричната линия във вълнообразна крива.
ORS-комплексите са с нормална форма и ширина, но продължителността на отделните R-R интервали е много различна и тази неравномерност не следва никаква закономерност.
Усложненията на предсърдното мъждене и трептене са главно две – поява или задълбочаване на сърдечната недостатъчност и образуване на тромби в кухината на лявото предсърдие и неговото ухо. Тромбите стават източник на чести емболи в мозъка, бъбреците, слезката, периферните и мезентериалните артерии.
Лечението на предсърдно мъждене и трептене включва следното:
1. Пристъпите на предсърдно мъждене, протичащи с висока честота на камерните съкрашения- над 150 уд./мин, при нестабилна хемодинамика, трябва незабавно да се прекъснат с електическа кардиоверзия (електрошок).
2. Медикаментозното лечение има следните основни цели – забавяне и контрол на камерната честота; възстановяване на нормален синусов ритъм; задържане на синусов ритъм. Основните групи медикаменти, които се използват са:
дигиталисови гликозиди;
бета-блокери;
калциеви антагонисти;
калиеви блокери;
блокери на натриевите канали.
ПРЕДСЪРДНО МЪЖДЕНЕ И ТРЕПТЕНЕ
